Векторни и РНК-ваксини, протеинови и убити – битката срещу коронавируса

Векторни и РНК-ваксини, протеинови и " убити " – борбата против ковид се води и благодарение на имунизациите, които обаче работят друго. В Европейски Съюз утвърдените са пет на брой. Коя от тях какви преимущества и дефекти има?

Имунизираните германци към този момент са над 61 милиона, само че това към момента не е задоволително - едно твърдо ядро от хора продължава изрично да отхвърля Ковид-ваксинациите. Надежда, че те могат да трансформират мнението си, дава протеиновата ваксина Nuvavoxid на производителя Novavax. „ Смятам, че неимунизираните над 60 години биха могли по-лесно да одобряват този основан на протеина препарат ", споделя председателката на Германското сдружение по имунология Кристине Фалк.

Всички залагат на шиповия протеин

Дълго време най-големи очаквания се разпореждаха на. Те бяха първите, получили утвърждение в Европейски Съюз. Това бе софтуерен пробив, само че в действителност този тип ваксини се изследват от над 20 години. Те, както и другите утвърдени видове ваксини, са фокусирани върху така наречен шипов протеин на ковид. Препаратите по неестествен път построяват този тип протеин, който по-късно може да бъде разпознат от имунната система. Тя задейства защитните кафези и построява антитела. Ако след това се стигне до болест, тялото разпознава шиповия протеин и го нападна.
Редакцията предлага
залагат на генетичния градеж на шиповия протеин. Но те се базират на обезвредени и неопасни за хората простудни вируси, употребявани като транспортни коридори за генетичната информация за шиповия протеин. И при тях след това тялото единствено доизгражда протеина.

Измененията в генома са изключени

към този момент не се ползва в Германия. Още в самото начало бе установено, че тя предлага по-малка отбрана от РНК-препаратите. Освен това стана ясно, че тази ваксина може да аргументи, въпреки и в доста редки случаи, тромбози във венозните синуси при младежите. А пък имунизацията на Johnson & Johnson обезпечава единствено 65-процентна отбрана от ковид, по данни на Института " Роберт Кох ".

Някои хора се притесняват, че РНК- и векторните ваксини могат да трансформират генетичната информация. Според имуноложката Фалк това е изключено. " РНК въобще не може да проникне в клетките. При векторните ваксини такава опция съществува теоретично, само че вероятността това да се случи клони към нулата ", твърди тя.

Новият вид ваксина

е следващият, утвърден от Европейската организация по медикаментите ЕМА. Базираните на протеин ваксини не съдържат генетична информация на протеина, а самия шипов протеин в себе си – като негово синтетично копие.

Т.е. тялото няма потребност единствено да доизгражда протеина – една от стъпките се прескача. Така обаче отслабва и силата на имунната реакция. Затова имунизацията съдържа един тип катализатор, който усилва действието на препарата и вкарва шиповия протеин в клетките. За задачата Novavax залага на едно релативно ново вещество, което се добива от кората на чилийските сапунени дървета.

Ефективността на Novavax във връзка с по-раншните разновидности на вируса бе изчислена на 90 % при клиничните тествания. Нови изследвания демонстрират, че тази ваксина може да се употребява и като бустерна. Европейски Съюз към този момент е поръчал 100 милиона дози от нея.

Не е класическа " убита " ваксина

Някои хора чакаха дълго препарата на Novavax, защото той бе определян като първия с убит вирус. Но не е тъкмо по този начин, тъй като тази ваксина съдържа единствено изкуствено основания шипов протеин на вируса, а не целия вирус, отгледан преди този момент във вирусни клетъчни култури и след това убит, т.е. деактивиран.

Препаратът на Novavax – ваксина за скептиците?

А тъй като протеинови ваксини като Novavax се употребяват от дълго време, този препарат може да се пребори със скептицизма на част от нерешилите да се имунизират, въпреки за него да няма научно съображение.

Как въздействат имунизациите на Омикрон?

Въпреки двойната имунизация, а в някои случаи и след сложена бустерна доза, хора не престават. Но от това не следва, че утвърдените досега ваксини не дават резултат. " Чрез имунизацията се задействат три линии на отбрана: антителата в устата и гърлото, в кръвта и в Т-клетките в лимфните възли. От тези трите единствено първата линия не действа добре против Омикрон – построените антитела в устата и гърлото не стигат за избягването на болестта ", споделя имуноложката Фалк.

Но имунизацията предотвратява тежкото протичане на болестта. Затова в този момент би трябвало да бъде подхванато всичко допустимо за слагането на третата доза оптимално бързо – а и повече хора да се решат да си сложат първа ваксина. През това време производителите на ваксини работят по вид, съгласуван с Омикрон. Но няма смисъл да се чака, тъй като и съществуващите в този момент ваксини оферират добра отбрана, твърди експертката.