Векове наред ние, жените, усъвършенстваме умението си да привличаме и

Векове наред ние, дамите, усъвършенстваме умеенето си да привличаме и задържаме мъжете, завладели сърцата ни. Натрупаното знание и опит са с големи мащаби и изключително през днешния ден са налични за всяка жена под формата на книги, списания, изявления в интернет, конгреси, семинари и съвещания с специалисти.

Съветите всекидневно стартират от провокативна смяна на външния ни тип, без значение, дали се касае за съблазняване на нов обект, или на личния ни брачен партньор, който от дълго време ни гледа с лека скука. Ще се натъкнем на рекомендации за основаване на обстановка на „ неестествен флирт “ с различен, сантиментална отмора, а специалистите пък насочват към сериозна работа с контузиите ни от детството и срутване на преградите пред любовта в сърцето ни.

Всичко това е отлично и от време на време прави работа – новият ни външен тип ни дава самочувствие, а то постоянно е потребно, лекият флирт разсънва ловния инстинкт на мъжа, почивката ни дава време дружно, с цел да си напомним искрата посред ни, само че... в множеството случаи резултатът е временен. Ентусиазмът ни се изпарява и стигаме там, откъдето сме тръгнали, само че още по- обезверени. Работата върху личностното ни израстване е нещо прелестно и постоянно е добра концепция, само че постоянно ни кара да си мислим, че не сме задоволително положителни за любовта. А истината е, че сме задоволително положителни, тъкмо такива, каквито сме сега, би трябвало единствено да сме малко по- осъзнати в построяването на взаимоотношенията си.

Успоредно с използването на препоръките и дребните ни женски секрети, има нещо, което все забравяме, а то е един от ключовете към мъжкото сърце – вярата в мъжа. Жената, която изрича думи на поддръжка, постоянно побеждава съперницата си. Изкушаваме се да подлагаме на критика „ градивно “ колегата си, само че единственото нещо, което градим, е нашата самотност. Колкото и да са обективни рецензиите ни, те разрушават връзката ни и предизвикат колегата до търси друга жена, която да изрича окуражаващите думи, които ние не изричаме. Можем да покажем на мъжа до нас, че имаме вяра в него, по няколко метода.

Като окуражавате колегата си да развива своя капацитет, вие показвате любовта си. Всеки има собствен неповторим гений, само че малко хора го развиват. Често, смелите ни тийнейджърски фантазии за специалност и метод на живот постепенно угасват, поради упованията на близките към нас и отговорностите ни на възрастни. Мечтите остават надълбоко в нас и ни натъжават, в случай че не се появи някой в живота ни, който да ни въодушеви и да повярва в нас. Открийте защо си е мечтал мъжът до вас, какво е желал да работи „ когато порасне “, какво прикрито умеене има. Окуражете го да се занимава професионално или като занимание с мечтаното занятие. Това може да значи не постоянно да е разполагаем за домашни отговорности или за фамилията, само че той ще го оцени и ще откри време за вас с нов възторг.

Независимо какво работи обичаният ви и по какъв начин се оправя, концентрирайте се върху позитивните му черти. „ Чудесно е, че шефът ти разчита толкоз доста на теб, има за какво. “ или „ Преценката ти за клиентите е извънредно точна. “, а може би: „ Винаги си добре осведомен за икономическите събития, не знам по какъв начин успяваш с този претрупан график. “ Каквото и да е, стига да е правилно тъкмо за вашия мъж. Фалшивите думи и несъответстващите похвали единствено демонстрират вашата престореност. Съветът се отнася и за представянето му у дома. „ Радвам се, че ми помагаш с домакинската работа, не всички мъже го вършат. “ или „ Благодаря, че водиш децата всяка заран на учебно заведение. “ Може да смятате, че той е задължен да го прави и благодарности не са нужни, само че поради сходно отношение са се разделили доста двойки. За съпоставяне, ние, дамите се считаме за длъжни да възпитаме децата в вежливост, само че ни става доста прелестно, когато ни похвалят какъв брой учтиви деца имаме, нали?

Оставяйте го да прави самичък това, с което се е захванал – да облече бебето, да организира диалог с сложния ви младеж, да направи салатата. Отърсете се от концепцията, че вие знаете по- добре и вашият метод е единственият. Макар и въздържан метод, това също е част от вярата в мъжа. Намесата ви и леките шеговити забележки му споделят единствено, че не може да се оправи.

Наскоро станах очевидец на сходно отношение, до момента в който си купувах салатки от пазара – фамилен бизнес. Посрещна ме мъжът с общителна усмивка и посегна да ми постави салатките. Тогава изведнъж налетя жена му и сграбчи торбата от ръцете му с едно жестоко: „ Дай! “, след което ми постави салатката тъкмо както щеше да го направи и той... Човекът се дръпна безмълвно „ на втора линия “. Вероятно си е привикнал...

По Коледа видях голям билборд с Дядо Коледа, с имитация до него: „ И аз имам вяра в теб! “. Очите ми се насълзиха при мисълта, какъв брой е хубаво някой да ти го каже, въпреки че знам, че това е просто съвършена маркетингова тактика – толкоз е огромна силата на вярата...