Слънчевият витамин чукна един век
Векове наред хората търсели илачи за по-добро качество на живот Британски лекари сложиха началото на нова епоха в питателните добавки
Кой е витаминът, който поставя началото на новата епоха, наречена Хранителни добавки?
Някой споделят, че е е витамин А, други, че е Витамин Д.
Историята е показателна по какъв начин би трябвало да минат епохи наред преди човечество да открие хапчетата, които усъвършенстват качеството на живота.
Още от древността хората са знаели за веществото, понастоящем известно като витамин D. Първото научно изложение на недостиг на витамин D е било отдадено на рахита и е записано през 17 век от Даниел Уислър Преди началото на ХХ век обаче учените не били в положение да кажат сигурно каква следва да е оптималната хранителната диета, с цел да се поддържа положителното здраве, растежът, развиването и размножаването при висшите животни. Откритието на витамин А от Маккълам и Дейвис през 1913 година се трансформира в хранителна гражданска война, която намира продължение няколко години по-късно с намирането по неестествен метод на витамин D, който тези дни става на 100 години.
Разказът за вълшебните 2 хапчета е обвързван с името на сър Едуард Мелънби от Англия. Той бил измежду медиците, които изразили неведнъж загрижеността и терзанието си, защото при започване на 20 век на Острова се следила
извънредно висока заболеваемост от рахит
като заболяването се срещала най-често в Шотландия. Вероятно не е инцидентен фактът, че рахитът почнал да бъде именуван " британското заболяване ".
И по този начин, сър Мелънби, повлиян от работата на своя сътрудник доктор Маккълам, предположил, че рахитът евентуално се предизвиква в резултат на неприятно хранене. За да ревизира догатката си, той съобразително решил да употребява за проучване главните хранителни артикули, употребявани най-често от шотландците (които са имали и най-висока заболеваемост от рахит).
През 1919 година доктор Мелънби почнал своя опит като хранил с овесени ядки опитни кучета, които живеели в затворени пространства, надалеч от слънчева светлина. Животните бързо развили признаци, идентични на тези на рахит при хората.
Лекарят третирал болните кучета с рибено масло
Така Мелънби съумял да излекува болестта на опитните животни, доказвайки че рибеното масло от черен дроб на тресчица (и витамин А в него) може да предотврати появяването на рахит.
В този интервал сътрудника на сър Мелънби, доктор Маккълам напуснал работа в Уисконсин и се преместил в университета " Джон Хопкинс ". На новото си работно място (през 1922 година) медикът решил да ревизира и да се убеди персонално дали витамин А е ключът към лекуването на рахит.
Маккълам обогатил с О2 (аерирал) рибено масло от черен дроб на тресчица. При този опит витамин А в маслото елементарно се разрушавал. Впоследствие станало ясно, че този препарат, получен от лекаря, към този момент не е в положение да лекува болестта ксерофталмия и дефицита на витамин А. Въпреки това, новополучената субстанция се показала извънредно добре при лекуването на признаците на рахита. Маккълам предположил, че съединението, което лекува заболяването, е нов витамин, който той нарекъл витамин D. Така, на 5 февруари 1922 година се " родил " Слънчевият витамин, предпазващ от рахит децата по света.
По това време доктор от Виена, на име доктор Хулдшински, взаимно с британски учени, създали друго основно изобретение, значимо за лекуването на рахит. Те стигнали до извода, че децата, наранени от това подло заболяване, биха могли
да се излекуват посредством излагане на слънце през лятото
или посредством облъчване с изкуствена UV светлина. Впоследствие тази теза била подкрепена и доказано от лекарите Хес и Ънджър, които също са излекували значително деца от рахит чрез излагане на слънчева светлина.
Добрите вести привлекли вниманието на различен почитан доктор - професор Хари Стийнбък, който работил в университета в Уисконсин. Заинтересован от откритието на своите сътрудници, ученият решил да организира опит с кози. Професор Стийнбък получил много любопитни данни от проучването си. При тестването на опитните животни станало ясно, че козите, прекарали цяло лято, изложени на потребното деяние на слънчевата светлина, имали добър баланс на калций. Когато домашните животни прекарали цяла зима затворени, без ползотворното деяние на слънчевата светлина,
равнището на калций е спаднало доста
Този факт оказал помощ на професора да стигне до заключението, че слънчевите лъчи въздействат върху задържането на калций в организма. След като към този момент разполагал с обнадеждаващите данни, професор Стийнбък решил да подложи тезата си на последна инспекция с различен вид бозайници, а точно - плъхове. Лекарят почнал да облъчва опитните гризачи, както и тяхната храна и въздух в клетките им с UV светлина. Доктор Стиймбък разкрил, че облъчването освен на пухкавите животинки, само че и на храната им, лекува и работи превантивно на рахита. Ученият установил, че това събитие би трябвало да е обвързвано с действието на избрана несапунообразуваща липидна секта. Медикът стигнал до извода, че неактивните липиди в храната и кожата на плъховете може да бъдат задействани под действието на UV светлина, като вследствие на тази реакция се получавала характерна субстанция, която работи антирахитно.
Професор Стийнбък патентовал този развой, а с този си патент той привлякъл промишлеността, която била подготвена да употребява това изобретение, с цел да се отстрани рахита като главен медицински проблем.
Малко по-късно станало ясно, че тази лечебна субстанция, която може да се синтезира от кожата, е " слънчевият " витамин D, който се съдържа в рибеното масло, яйцата и черния дроб.
Така калциферолът бил " роден " и почнал " задачата си " да избавя детски животи и да поддържа положителното здраве на човечеството.
Защо е значим Витамин D?
1. Играе значима роля за положението на мускулите и костите. Той освен оказва помощ за усвояването на калция и фосфора от червата, само че също по този начин има директно влияние върху мускулите и костите. Следователно той може да предотврати и лекува мускулни болки, както и болки в костите, хронична отмалялост и остеопороза.
2. Също по този начин може да предотврати нарушавания на имунната система като астма, ревматоиден артрит, диабет вид 1, болест на Крон или склероза. Укрепвайки имунната система с витамин D, можем да предотвратим и да излекуваме настинки, грип и други инфекции.
3. Регулира растежа както на естествените, по този начин и на туморните кафези. Поради тази причина той може да играе значима роля в предварителната защита и лекуването на разнообразни типове рак, изключително на дебелото черво, простатата, панкреаса и рак на гърдата.
4. Стимулира производството на инсулин от клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса. Също по този начин може да помогне за понижаване на инсулиновата устойчивост. Поради тази причина витамин D може да се употребява за предварителна защита и лекуване на диабет вид 2.Витамин D и всичко, което би трябвало да знаете за него
5. Потиска ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS). Ренинът е химическо вещество, което нормално се създава в организма. Той води до производството на друго вещество, наречено ангиотензин, което е отговорно за поддържане на оптимално кръвно налягане. Витамин D може да предотврати хипертензия или други съществени болести.
6. Оказва въздействие върху естествената функционалност на кожата и затова може да бъде потребен при лекуването на кожни болести като псориазис.
7. Оказва въздействие върху здравето на зъбите и заради това е значим за предварителна защита на доста дентални проблеми.
8. Той е от значително значение за естественото развиване и действието на мозъка. Заради това е значим за предварителна защита и лекуване на неврологични разстройства като болест на Алцхаймер, Паркинсон или аутизъм.
Храните, които естествено съдържат витамин D, включват мазни риби - сьомга, скумрия и други Витамин D участва в дребни количества в зеленчуците, месото и яйчните жълтъци.
Кой е витаминът, който поставя началото на новата епоха, наречена Хранителни добавки?
Някой споделят, че е е витамин А, други, че е Витамин Д.
Историята е показателна по какъв начин би трябвало да минат епохи наред преди човечество да открие хапчетата, които усъвършенстват качеството на живота.
Още от древността хората са знаели за веществото, понастоящем известно като витамин D. Първото научно изложение на недостиг на витамин D е било отдадено на рахита и е записано през 17 век от Даниел Уислър Преди началото на ХХ век обаче учените не били в положение да кажат сигурно каква следва да е оптималната хранителната диета, с цел да се поддържа положителното здраве, растежът, развиването и размножаването при висшите животни. Откритието на витамин А от Маккълам и Дейвис през 1913 година се трансформира в хранителна гражданска война, която намира продължение няколко години по-късно с намирането по неестествен метод на витамин D, който тези дни става на 100 години.
Разказът за вълшебните 2 хапчета е обвързван с името на сър Едуард Мелънби от Англия. Той бил измежду медиците, които изразили неведнъж загрижеността и терзанието си, защото при започване на 20 век на Острова се следила
извънредно висока заболеваемост от рахит
като заболяването се срещала най-често в Шотландия. Вероятно не е инцидентен фактът, че рахитът почнал да бъде именуван " британското заболяване ".
И по този начин, сър Мелънби, повлиян от работата на своя сътрудник доктор Маккълам, предположил, че рахитът евентуално се предизвиква в резултат на неприятно хранене. За да ревизира догатката си, той съобразително решил да употребява за проучване главните хранителни артикули, употребявани най-често от шотландците (които са имали и най-висока заболеваемост от рахит).
През 1919 година доктор Мелънби почнал своя опит като хранил с овесени ядки опитни кучета, които живеели в затворени пространства, надалеч от слънчева светлина. Животните бързо развили признаци, идентични на тези на рахит при хората.
Лекарят третирал болните кучета с рибено масло
Така Мелънби съумял да излекува болестта на опитните животни, доказвайки че рибеното масло от черен дроб на тресчица (и витамин А в него) може да предотврати появяването на рахит.
В този интервал сътрудника на сър Мелънби, доктор Маккълам напуснал работа в Уисконсин и се преместил в университета " Джон Хопкинс ". На новото си работно място (през 1922 година) медикът решил да ревизира и да се убеди персонално дали витамин А е ключът към лекуването на рахит. Маккълам обогатил с О2 (аерирал) рибено масло от черен дроб на тресчица. При този опит витамин А в маслото елементарно се разрушавал. Впоследствие станало ясно, че този препарат, получен от лекаря, към този момент не е в положение да лекува болестта ксерофталмия и дефицита на витамин А. Въпреки това, новополучената субстанция се показала извънредно добре при лекуването на признаците на рахита. Маккълам предположил, че съединението, което лекува заболяването, е нов витамин, който той нарекъл витамин D. Така, на 5 февруари 1922 година се " родил " Слънчевият витамин, предпазващ от рахит децата по света.
По това време доктор от Виена, на име доктор Хулдшински, взаимно с британски учени, създали друго основно изобретение, значимо за лекуването на рахит. Те стигнали до извода, че децата, наранени от това подло заболяване, биха могли
да се излекуват посредством излагане на слънце през лятото
или посредством облъчване с изкуствена UV светлина. Впоследствие тази теза била подкрепена и доказано от лекарите Хес и Ънджър, които също са излекували значително деца от рахит чрез излагане на слънчева светлина.
Добрите вести привлекли вниманието на различен почитан доктор - професор Хари Стийнбък, който работил в университета в Уисконсин. Заинтересован от откритието на своите сътрудници, ученият решил да организира опит с кози. Професор Стийнбък получил много любопитни данни от проучването си. При тестването на опитните животни станало ясно, че козите, прекарали цяло лято, изложени на потребното деяние на слънчевата светлина, имали добър баланс на калций. Когато домашните животни прекарали цяла зима затворени, без ползотворното деяние на слънчевата светлина,
равнището на калций е спаднало доста
Този факт оказал помощ на професора да стигне до заключението, че слънчевите лъчи въздействат върху задържането на калций в организма. След като към този момент разполагал с обнадеждаващите данни, професор Стийнбък решил да подложи тезата си на последна инспекция с различен вид бозайници, а точно - плъхове. Лекарят почнал да облъчва опитните гризачи, както и тяхната храна и въздух в клетките им с UV светлина. Доктор Стиймбък разкрил, че облъчването освен на пухкавите животинки, само че и на храната им, лекува и работи превантивно на рахита. Ученият установил, че това събитие би трябвало да е обвързвано с действието на избрана несапунообразуваща липидна секта. Медикът стигнал до извода, че неактивните липиди в храната и кожата на плъховете може да бъдат задействани под действието на UV светлина, като вследствие на тази реакция се получавала характерна субстанция, която работи антирахитно.
Професор Стийнбък патентовал този развой, а с този си патент той привлякъл промишлеността, която била подготвена да употребява това изобретение, с цел да се отстрани рахита като главен медицински проблем.
Малко по-късно станало ясно, че тази лечебна субстанция, която може да се синтезира от кожата, е " слънчевият " витамин D, който се съдържа в рибеното масло, яйцата и черния дроб.
Така калциферолът бил " роден " и почнал " задачата си " да избавя детски животи и да поддържа положителното здраве на човечеството.
Защо е значим Витамин D?
1. Играе значима роля за положението на мускулите и костите. Той освен оказва помощ за усвояването на калция и фосфора от червата, само че също по този начин има директно влияние върху мускулите и костите. Следователно той може да предотврати и лекува мускулни болки, както и болки в костите, хронична отмалялост и остеопороза.
2. Също по този начин може да предотврати нарушавания на имунната система като астма, ревматоиден артрит, диабет вид 1, болест на Крон или склероза. Укрепвайки имунната система с витамин D, можем да предотвратим и да излекуваме настинки, грип и други инфекции.
3. Регулира растежа както на естествените, по този начин и на туморните кафези. Поради тази причина той може да играе значима роля в предварителната защита и лекуването на разнообразни типове рак, изключително на дебелото черво, простатата, панкреаса и рак на гърдата.
4. Стимулира производството на инсулин от клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса. Също по този начин може да помогне за понижаване на инсулиновата устойчивост. Поради тази причина витамин D може да се употребява за предварителна защита и лекуване на диабет вид 2.Витамин D и всичко, което би трябвало да знаете за него
5. Потиска ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS). Ренинът е химическо вещество, което нормално се създава в организма. Той води до производството на друго вещество, наречено ангиотензин, което е отговорно за поддържане на оптимално кръвно налягане. Витамин D може да предотврати хипертензия или други съществени болести.
6. Оказва въздействие върху естествената функционалност на кожата и затова може да бъде потребен при лекуването на кожни болести като псориазис.
7. Оказва въздействие върху здравето на зъбите и заради това е значим за предварителна защита на доста дентални проблеми.
8. Той е от значително значение за естественото развиване и действието на мозъка. Заради това е значим за предварителна защита и лекуване на неврологични разстройства като болест на Алцхаймер, Паркинсон или аутизъм.
Храните, които естествено съдържат витамин D, включват мазни риби - сьомга, скумрия и други Витамин D участва в дребни количества в зеленчуците, месото и яйчните жълтъци.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ