Ведран Джихич е един от водещите австрийски експерти по Югоизточна

Ведран Джихич е един от водещите австрийски специалисти по Югоизточна Европа и Балканите. Старши теоретичен помощник е в Австрийския институт за интернационална политика (OIIP), учител във Виенския университет, теоретичен помощник към университета " Джон Хопкинс " във Вашингтон.
Промените обаче няма да са бързи, зависят от  връзките Русия-САЩ, споделя Ведран Джихич
 
- Напоследък още веднъж се заприказва за тъй наречените Западни Балкани, за Босна и Херцеговина, за това, че новата администрация в Белия дом има намерение да преразгледа Дейтънското съглашение от 1995 година Какво вещае това за Балканите?
- Тези дни с един специалист имахме обширен диалог в ефира на радио " Свободна Европа " на тази тематика. В момента има доста спекулации и клюки, само че публично няма никакви съответни оферти или начинания.Новият президент Джо Байдън доста добре познава Босна и Херцеговина от времето, когато като млад сенатор през 90-те години няколко пъти е посещавал страната. Той е покровител на концепцията за обща и единна Босна и Херцеговина на основата на мултикултурализма и е съперник на сепаратистките и националистически трендове.
- Очаквате ли някакви начинания от американска страна?
- Предпоставки за това има. В Държавния департамент още от времето на Хилари Клинтън има няколко индивида, които са доста наясно с Балканите. Освен това в навечерието на президентските избори, а също и в последно време разнообразни американски специалисти желаят Съединени американски щати да разшири въздействието си на Балканите. Това са хора от Уилсъновия център, това е Даниел Сървър, който работи по Балканите още от времето на Мадлен Олбрайт. Състоя се и разискване в сената в границите на комисията по външната политика.
- За Дейтънското съглашение ли става дума?
- Да, то спомогна за преустановяване на войната, само че не е задоволително за построяването на обикновено функционираща страна. Самият Байдън загатва към този момент няколко пъти Западните Балкани, в това число и в своя първи диалог след встъпването си в служба с немската канцлерка Ангела Меркел, като един от целите на новата американска външна политика наред с Китай, Русия и НАТО. Това, несъмнено, ускори в някои политически кръгове избрани упования, а в други - избрани страхове и паники.Сред босняците се появи вяра, че Байдън ще издигне тяхната роля в държавната система на Босна и Херцеговина. Сред сърбите пък се появиха опасения, че техните ползи ще бъдат накърнени.
- Kакво действително бихме могли да чакаме?
- Днес, както всички виждаме, Съединени американски щати са заети изключително мощно със себе си. На този стадий държавното управление напълно е погълнато от вътрешнополитически въпроси. Външната политика ще е отдадена най-много на връзките с Русия, с Китай и на трансатлантическото съдействие в границите на НАТО. В този смисъл, не чакам още на следващия ден да бъде отделено изключително внимание на Западните Балкани, да бъде стартирана някаква мощна самодейност по Босна и Херцеговина или да бъде даден някакъв мощен подтик.Ако се появи нещо, то ще е тясно в съгласие и ще се организира в директно съдействие с Европейски Съюз, с висшия представител за Босна и Херцеговина, която служба следва да бъде заета от християн-социалиста (CSU) Кристиан Шмид.
- Какви промени очаквате в близко бъдеще?
- Твърде дребни, тъй като Република Сръбска блокира всевъзможни начинания в посока концентрация, Милорад Додик е изрично срещу. Хърватите също не горят от възторг по концепциите, които идват от Запад. Това ме кара да мисля, че основни промени в конституцията или свикването на Дейтън 2 е пресилено и нереалистично. Или най-малко процеса ще е малко по малко.
- Кой ще го реализира?
- Това ще става посредством посланиците - представител на Европейски Съюз в Сараево е австриецът Йохан Сатлер, който е доста деен и добре сътрудничи с американския дипломат Ерик Нелсон. Те могат да окажат напън върху сърбите и хърватите да сменят неотстъпчивите политици с по-гъвкави, които да са съгласни да сътрудничат със Запада.
- Едва ли Русия ще стои със скръстени ръце...
- Затова и всичко зависи от това по какъв начин ще се развиват връзките на новата администрация с Русия и Китай, по какъв начин ще бъдат издигнати световните взаимоотношения. Има едно леко пренасяне - продължено бе действието на контракта за стратегическите оръжия. Това значи, че другите второстепенни въпроси, какъвто е казусът с Босна и Херцеговина, ще се преглеждат и вземат решение подтекста на световните придвижвания, а не поотделно и изолирано, както беше до наскоро в изискванията на еднополярност. За да се стигне до споразумение за усвояване на Западните Балкани и на Босна и Херцеговина в Западните структури, би трябвало първо да се разчистят други по-крупни обекти и площадки.Ако взаимоотношенията сред Русия и Съединени американски щати останат напрегнати, то и балканските проблеми няма да се придвижат ни на един милиметър.
- Къде на картата на тези взаимоотношения е процеса към Алексей Навални?
- Мисля, че през днешния ден Байдън има много по-сериозни грижи, в сравнение с случая Навални. На него му е належащо съдействие с Путин. Уверен съм, че стилът на другарство сред Байдън и Путин ще бъде доста по-различен от досегашния.
- Очакват ни забавни времена, по този начин ли?
- Несъмнено, на нас политолозите и на вас публицистите няма да ни бъде скучно в най-близко време. Очаквам Европейски Съюз да се разсъни и в случай че реализира съдействие със Съединени американски щати, може и да има прогрес. Косово се провали точно поради стагнацията на световно ниво. Ако връзките сред огромните играчи са обтегнати, това се придвижва и върху техните подопечни по периферията.Дори Съединени американски щати и Европейски Съюз да намерят обща линия по Балканите, тя може да е сполучлива единствено в случай че е съгласувана и утвърдена от Русия.
- А каква е ролята на Турция на Балканите?
- Байдън и Ердоган сега обясняват своите връзки. Независимо от стратегическия съюз в рамката на НАТО, сред двете страни има доста остри и открити въпроси, останали отпреди, като закупуването на съветските зенитни ракети и още много неща. Напрежението и несъгласията в връзките с Гърция също не престават.Що се отнася до Босна и Херцеговина, то турската позиция е еднопосочна и ясна, тя поддържа и оказва помощ на босняците. Самият Ердоган обаче е задоволително прагматичен и не би рискувал поради босняците нещо по-важно в интернационалната политика.Ако Русия и Съединени американски щати се договорят нещо по Балканите, то Турция при всички случаи ще поддържа босняците, тя е покровител на настояването за наказване на военнопрестъпниците, несъмнено измежду сърбите. В този смисъл тя се доближава до позицията на Съединени американски щати и Европейски Съюз.Известно е, че връзките на Ердоган с Европейски Съюз са напрегнати, само че в случай че Съединени американски щати се ангажират по-активно, то и Ердоган ще се включи на тяхна страна.