Моят спасител
Веднъж с татко ми отидохме на лов на риба, тогава бях на седем години. Станахме рано сутринта в три часа. Още от вечерта събрахме всичко належащо. Хапнахме, облякохме се и тръгнахме.
Пътят до езерото лиши малко повече от час. Пристигайки на място, си разположихме нещата и към пет часа работата стартира. Вече доста пъти бях ходил на лов на риба с татко ми, тъй че той беше убеден в мен и ме остави на брега, а той отплава с лодка, само че не надалеч, с цел да не ме изпусне от взор.
Този път при нас пристигна някакво бездомно куче, не беше нападателно, а по-скоро доста благо. Личеше си, че е гладно и желае да яде. Дадохме му част от нашата храна, то се нахрани спретнато, размаха опашка и предостатъчно легна да спи на един рид близо до нас.
Рибите не кълвяха доста и постоянно сменях мястото. За следващ път въпреки всичко съумях да намеря място, където беше неравно и надълбоко.Взех малко червеи с мен и скоро трябваше да се върна за още. След като се върнах, видях, че една от въдиците лежи във водата и взех решение да не занимавам татко ми, а да я взема самичък.
Нищо не се получи, трябваше да сляза и в този миг се спънах и паднах във водата. Давейки се, започнах да викам и да крещя за помощ, не можех да плавам. Дрехите ми се намокриха и ме задърпаха на дъното. Баща ми незабавно ме чу, скочи във водата и заплува към мен. Вече изпих доста вода и силите ми започнаха да ме напущат, само че внезапно чувствам по какъв начин нещо ме тегли нагоре.
След като излязох на повърхността на водата и поех глътка въздух, видях същото бездомно куче, което ме дърпаше за качулката. Грабнах го и наред изплувахме на брега, а в този миг татко ми преди малко беше дошъл. Рибарите, които бяха наоколо, незабавно дотичаха. Кучето ни погледна, размаха опашка и се върна на хълма си.
Един от локалните риболовци го назова с прякора му и го почерпи с парче самун. Баща ми се приближи до него, погали го и му даде останалата храна. От локалните разбрахме, че стопаннинът на кучето е умрял и от половин година то се скита единствено. Никой не можеше да го вземе, само че всички го хранеха и той живееше в изоставена хижа край езерото.
Решихме да го вземем без съмнение и не съжалихме. Той е отличен надзирател, без позволение няма да пусне чужд в двора. Той към момента ни служи правилно и постоянно вървим с него на лов на риба до езерото, където и в този момент не ме оставя нито крачка.
