Добромир ТОНЕВ
***
Веднъж ли сме умирали от жадност,
до момента в който сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
даже когато тялото му крета.
Аз нееднократно съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със вдъхновения,
а белег от биноклите, с които
подкрепям през деня своите илюзии.
Усилията постоянно си костват,
даже когато раждат нова жадност.
Колхида може би не съществува,
само че безшумно, да не чуе екипажа.
Веднъж ли сме умирали от жадност,
до момента в който сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
даже когато тялото му крета.
Аз нееднократно съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със вдъхновения,
а белег от биноклите, с които
подкрепям през деня своите илюзии.
Усилията постоянно си костват,
даже когато раждат нова жадност.
Колхида може би не съществува,
само че безшумно, да не чуе екипажа.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




