ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ на 80
ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 година в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, шеф на Професионалната гимназия по строителство, заместник-кмет в родния си град и читалищен активист. Автор е на над 20 стихосбирки. Негови стихове са превеждани на съветски, украински и маджарски. Член е на Съюза на българските писатели. /> Любовен катехизис
Навеяно от " Брачен катехизис "
на Оноре дьо Балзак
Благодаря, Балзак, за светлата концепция,
за Брачния ти катехизис, просветлил
душата ми, перцето ми и Нея -
която вдън сърцето мъжко съм стаил!
Аз пиша своя нов Любовен катехизис,
преживявам думичките в тъжния си стих -
тя просто от портрета нощем слиза
и
шепне:
- Мили, аз обичам, аз простих!...
Отгледах те от възпитаник, студент, войниче...
Родих ти дъщеря, наследник... нещатен бях критик
и през днешния ден от горната страна в твоя стих надзървам -
не ме забравяй в Катехизиса за момент.
Не ме забравяй и поливай ми цветята! -
по този начин поливаш като че ли загатна за мен.
Аз съм ти звездица горе, в необята
и ще те повеждам, в случай че тръгнеш някой ден.
Ще ти проблясвам с две очи, ще ме усетиш,
проблясвам в такта - ямб, хорей или дактил...
Нали бях Музата - едничка за Поета,
ти своя Катехизис си ми посветил?...
Обичай ме! -
родена бях, даже след гроба:
Жена и Вдъхновителка да съм за теб!...
Пристигай тук, представям те на Бога -
Той дава дума -
да си персонално Негов Биограф!...
Аз давам дума -
да си персонално Мой... Поет!
-----------
Антимутра
В памет на майка ми
Генезисът на Мутрата е безконечен
и метафизичен съдбоносен! -
той има свои корени далечни:
бухалка, нож, пищовът - зареден...
Това са външни белези, дребосъче,
които Мутрата ги преболя! -
в костюма безценен, той Депутат е безконечен,
със своя партийка е, за пакост...
Да, с персонално своя партийка - платена
и с твърдо обезщетен електорат.
Върти той бизнеса: на теб, на мене...
Днес влизам в Политиката, бе, брат!
Нареждам:
Всички да са като мене! -
с британския да са съвсем на ти,
да знам какво се случва нощ и през деня,
прикрит номер никой да не ми върти...
Тя, Мутрата, за жал, ще пребъде
и колелото отново ще се върти...
Благодаря ти, майко! - отрано отсъди:
- Стани добричка Антимутра...
Барем ти!
----------
Камбаната на " Света Троица "
Аз знам, че от рождение и по-късно
съм бивал доста неверен,
само че ти ми рече приживе:
- Аз всичко ти простих!...
Ти си добър - избрах те в мъжката навалица,
ти дори беше малко комичен,
ти просто ме плени - наивна пристрастеност, момчешки стих...
Камбаната на черква " Света Троица "
удари до три пъти!...
И единствено аз го знам - удари тя за теб,
и прислоних се в ъгъла, не се допрях до съня ти...
Камбаната смъкна от мен вдовишкия ми креп.
И там, където в действителност трябваше
за теб да запалвам вощеница -
стената на рева е нашата стена! -
след момент изгрея облика ти, блага, на Светица,
окъпана от Божия обич и светлина.
Камбаната на църквата ни родна
" Света Троица " бие
и моето сърце аха да се взриви -
допираме се може би,
прегръщаме се с тебе ние,
камбана бие няколко минутки и...
уви!...
Аз отново съм твоят виновник - богомолец
измежду църквата ни свята,
където цялостен живот съм палил с тебе свещ,
без да усетя, че над мен, над нас виси проклинание: популярен е Бог,
само че Луцифер е остроумен и... злокобен!...
Заклевам ти се! -
само с обич ще те открия в мрака -
сълза и тъга с теб ще угасим...
Моли се там, в градините на твоя Рай
и чакай! -
след туй целувай грешника...
Така ще се спасим... И двамата накрай!
Навеяно от " Брачен катехизис "
на Оноре дьо Балзак
Благодаря, Балзак, за светлата концепция,
за Брачния ти катехизис, просветлил
душата ми, перцето ми и Нея -
която вдън сърцето мъжко съм стаил!
Аз пиша своя нов Любовен катехизис,
преживявам думичките в тъжния си стих -
тя просто от портрета нощем слиза
и
шепне:
- Мили, аз обичам, аз простих!...
Отгледах те от възпитаник, студент, войниче...
Родих ти дъщеря, наследник... нещатен бях критик
и през днешния ден от горната страна в твоя стих надзървам -
не ме забравяй в Катехизиса за момент.
Не ме забравяй и поливай ми цветята! -
по този начин поливаш като че ли загатна за мен.
Аз съм ти звездица горе, в необята
и ще те повеждам, в случай че тръгнеш някой ден.
Ще ти проблясвам с две очи, ще ме усетиш,
проблясвам в такта - ямб, хорей или дактил...
Нали бях Музата - едничка за Поета,
ти своя Катехизис си ми посветил?...
Обичай ме! -
родена бях, даже след гроба:
Жена и Вдъхновителка да съм за теб!...
Пристигай тук, представям те на Бога -
Той дава дума -
да си персонално Негов Биограф!...
Аз давам дума -
да си персонално Мой... Поет!
-----------
Антимутра
В памет на майка ми
Генезисът на Мутрата е безконечен
и метафизичен съдбоносен! -
той има свои корени далечни:
бухалка, нож, пищовът - зареден...
Това са външни белези, дребосъче,
които Мутрата ги преболя! -
в костюма безценен, той Депутат е безконечен,
със своя партийка е, за пакост...
Да, с персонално своя партийка - платена
и с твърдо обезщетен електорат.
Върти той бизнеса: на теб, на мене...
Днес влизам в Политиката, бе, брат!
Нареждам:
Всички да са като мене! -
с британския да са съвсем на ти,
да знам какво се случва нощ и през деня,
прикрит номер никой да не ми върти...
Тя, Мутрата, за жал, ще пребъде
и колелото отново ще се върти...
Благодаря ти, майко! - отрано отсъди:
- Стани добричка Антимутра...
Барем ти!
----------
Камбаната на " Света Троица "
Аз знам, че от рождение и по-късно
съм бивал доста неверен,
само че ти ми рече приживе:
- Аз всичко ти простих!...
Ти си добър - избрах те в мъжката навалица,
ти дори беше малко комичен,
ти просто ме плени - наивна пристрастеност, момчешки стих...
Камбаната на черква " Света Троица "
удари до три пъти!...
И единствено аз го знам - удари тя за теб,
и прислоних се в ъгъла, не се допрях до съня ти...
Камбаната смъкна от мен вдовишкия ми креп.
И там, където в действителност трябваше
за теб да запалвам вощеница -
стената на рева е нашата стена! -
след момент изгрея облика ти, блага, на Светица,
окъпана от Божия обич и светлина.
Камбаната на църквата ни родна
" Света Троица " бие
и моето сърце аха да се взриви -
допираме се може би,
прегръщаме се с тебе ние,
камбана бие няколко минутки и...
уви!...
Аз отново съм твоят виновник - богомолец
измежду църквата ни свята,
където цялостен живот съм палил с тебе свещ,
без да усетя, че над мен, над нас виси проклинание: популярен е Бог,
само че Луцифер е остроумен и... злокобен!...
Заклевам ти се! -
само с обич ще те открия в мрака -
сълза и тъга с теб ще угасим...
Моли се там, в градините на твоя Рай
и чакай! -
след туй целувай грешника...
Така ще се спасим... И двамата накрай!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




