Христо БОТЕВТежко, брате, се живеемежду глупци неразбрани;душата ми в огън

Христо БОТЕВ

Тежко, брате, се живее
сред глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество благо любя,
неговият завет пазя;
само че себе си, братя, изгубвам,
тия глупци като ненавиждам.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито наслада, ни свобода;
а безумно по какъв начин играе
в отзвук на рев из народа!

Често, брате, скритом рева
над национален гроб печален;
само че, кажи ми, що да почитам
в тоя мъртъв свят подъл?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас откровен, доблестен,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - рев национален!