Петър ВЕЛЧЕВ
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ е роден на 22 април 1944 година Завършил е испанска и българска лингвистика и философия в СУ " Св. Климент Охридски ". Доктор по лингвистика и старши теоретичен помощник в Института за литература при Българска академия на науките. След пенсионирането си е зам. основен редактор на в. " Словото през днешния ден " и учител в университета. Публикувал е 14 стихосбирки. Майстор на стиха с огромен принос в региона на сонетната форма. Лирик с философска настройка, само че и с изумително тъкмо гражданско възприятие. Един от последните мохикани на високата мярка в литературата. Негови стихове са превеждани в чужбина, самият той е превел редица съветски, немски, австрийски, испански и латиноамерикански поети. Доайен е на литературоведската испанистика у нас. Носител е на национални награди за лирика, сред които " Димчо Дебелянов ", " Александър Вутимски ", Годишната премия на Съюз на българските писатели, както и за рецензия " Нешо Бончев ", " Златно перо " на Съюз на българските журналисти, на Съюза на преводачите за изцяло творчество, два наградата " Золотая муза " и други Носител е на ордена " Св. св. Кирил и Методий ". Член е на Съюз на българските писатели, Съюз на българските журналисти, член-учредител на Съюза на преводачите, на Международната асоциация на компаративистите и на българския ПЕН център.
***
В лабиринт се трансформира светът.
Накъдето се взреш - невъзможност.
И на стража мъже не стоят,
а дамите не са богородици.
Всички люде от малко малко със свяст
какъв брой тъжни и какъв брой самотни са!
Затова пък лудуват за власт
самозванци, крадци, неграмотници.
Докога ще се хилиш, живот,
търсещ смисъл само в гъдела?
А за този сякаш античен народ
не се знае даже ще го бъде ли?
Как ли ще се оправим не знам.
А не съм и убеден ще можем ли?
Но се усещам отговорен, че самичък
не съм бил и по-яростен... може би.
***
В лабиринт се трансформира светът.
Накъдето се взреш - невъзможност.
И на стража мъже не стоят,
а дамите не са богородици.
Всички люде от малко малко със свяст
какъв брой тъжни и какъв брой самотни са!
Затова пък лудуват за власт
самозванци, крадци, неграмотници.
Докога ще се хилиш, живот,
търсещ смисъл само в гъдела?
А за този сякаш античен народ
не се знае даже ще го бъде ли?
Как ли ще се оправим не знам.
А не съм и убеден ще можем ли?
Но се усещам отговорен, че самичък
не съм бил и по-яростен... може би.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




