ХЕЛИАНА СТОИЧКОВА е родена през 1980 г. в София. Завършила

ХЕЛИАНА СТОИЧКОВА е родена през 1980 година в София. Завършила е НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ". Автор е на над 35 книги, измежду които е дълга поредност от приказки за деца, доста книги с разкази и даже романи, както и на лирика.> ЖЪТВА

Бъдеще, минало, настояще. В дребната си чантичка съм събрал всичко, което човек може да изиска и не би желал да загуби. Събирам ги усърдно. Взимам си от всеки който каквото ми даде. И от мъжа, който не обича фантастика, само че всеки ден я живее. И от дамата, която не обича актуалния свят, само че интензивно се преценява с всяка нелепост, която й пласират. И от момчето, което си пилее времето на компютърната игра, и от момичето пред огледалото, което си брои пъпките в очакване да стане жена. Всички те ми дават всичко, което имам.
А аз като един съобразителен търговец продавам го, пущам го на търг и го осребрявам. Вярно, една част по-скъпо, друга по-евтино - всяко време на всеки човек коства друго. В четвъртък ходя на борсата и всичко, което съм събрал, го разпространявам като топъл самун.
- Ей, поете! Пак се размечта! - Чувам гласа на сътрудника ми по какъв начин се пробва да ми скапе удоволствието. - Отнесе се някъде!
- Отнесох се, където ми харесва. Гледай си евтините листи и не се закачай с най-хубавите.
- Чухте ли го, към този момент се мисли за най-хубавия.
- Не просто най-хубавият. Бог съм!
Борсата отваря след минути, прав е. Малко съм се размечтал. Днес търгувам доста скъпи акции, които получих през последните дни, и нямам самообладание да ги развържа. Ето, че отвори.
Предлагам на клиента си бъдещето на малко генийче от Арканзас. Около 25 години от живота му. Доста безценен пакет от акции, в случай че съумеят да го осребрят вярно. Клиентът ми мърмори нещо от другата страна, а аз виждам сътрудника си безочливо в очите:
- Продадено!
- Предлагам предишното на вдовица от 15 години! - слушам глас зад мен и аз стартирам на собствен ред:
- Предлагам сегашното на младо семейство с две деца...
И това продължава през целия ден. Денят на търговеца. Така го назоваваме. Обикаляме непрекъснато измежду хората и им взимаме откъдето каквото можем. Един изкарал последните 10 години в погашение на апартамент - взимам му ги. Друг заложил идващите 4 дни от живота си на някоя игра, взимам му ги. Трети си заложил целия живот на някоя идея - взимам му я.
Аз съм събирач. Номад съм. Постоянно се движа. И би трябвало да призная, че това, което хората захвърлят на произвола, е скъпо, само че те просто не го знаят. Ако знаеха, че могат да продадат времето си по-скъпо, нямаше да го пилеят толкоз на ниска цена, нали? Понякога им го изкупувам, от време на време им го замествам, а от време на време просто им го лишавам. Според това по какъв начин са си подредили живота. Абсолютно всеки има някакво време за губене. Независимо дали ще го взема от предишното му, цялостно с неточности, сегашното, цялостно с недомислени дейности, или бъдещето, изпълнено с упования и залози. Всеки е заложил на нещо и има какво да загуби.
- Твой ред е да поемеш новия за образование - споделя ми самодоволно сътрудника, като ми намига и кимва към едно красиво момиче. Тя стиска една чантичка и ме гледа самоуверено.
- Тръгвай с мен! - споделям й. - Извади шанс.
Тя се усмихва и потегля с мен. Малко ми е подозрителна, само че щом би трябвало да се образоваме, ще се образоваме.
- Виждаш ли, ние сме чиновници на системата и имаме достъп до всички данни на всички хора. Ние можем да решим къде да ударим, кой период да притиснем, от кое място да извадим дял. Много рядко ти е позволено да предложиш на индивида частична сделка и това става единствено по твоя преценка, и единствено в обстановките, в които ти намираш, че това ще увеличи цената на времето му за следващо събиране.
- Разбирам - гледа ме тя и си записва.
- Ето този търговец - спирам я до едно магазинче и й показвам магазинера. - Да го проверим. Какво виждаме за него? Ипотека на къщата, заем при лихвар, дребен, не си заслужава. О, пенсионен фонд! Да погледнем... О, ето я златната кокошка! Но чакай, синът му е в университета. Кое ще бъде по-доходно - да вземем предишното на този човек в този момент или да вземем бъдещето на сина му, само че следващата година. Разбираш ли процеса?
Тя единствено кима с глава и си записва.
- Питам те. Ти кое ще избереш?
Тя стопира да написа и като смъква бележника надолу, ме поглежда.
- Хайде да го попитаме. Нека той избере.
- Само в името на образованието - солидаризирам се, - единствено този път. Хайде да го попитаме. Нека те забележим какво можеш.
- Здравейте, господине - заговаря го тя, - пенсионната ви лавица се приключва заради неподаване на значим документ по инструкция 1463. 
И оттова се стартира едно извъртане, премятане, салта и крайният резултат. Линейката го изнася единствено 45 минути по-късно.
Гледам я какъв брой безсърдечно го умъртви и ми става страховито. Взе му всичките спестявания и в един момент погаси полицата, тъй като той няма да може да я употребява.
- Признавам ти го, ти си едно ново измерение. Ние гледаме най-малко да остават живи.
- Вие сте динозаври. Скоро ще ви подменят всичките.
- Как по този начин ще ни подменят? Хората, които ти видя в тази зала, са измежду най-хубавите в света.
- Няма такова нещо. Вие сте неефективни, работите мудно, старомодни сте и не довеждате нито един развой до дъно. Това към този момент не се котира. Иска се оптималната успеваемост, желаят се кураж и самообладание, които вие просто не притежавате.
- Аз ли не ги владея?! - наскърбявам се напълно искрено. Аз, учителят, чувам ученичката да ме наставлява. - Аз мога всичко. Аз съм източил толкоз, колкото ти за цялата си кариера няма да можеш.
- Сигурен ли си? - отваря си тя тефтерчето и ми демонстрира една цифра. - И това е единствено от интервала на образованието ми.
Гледам я и примижавам. Срещу мен стои живо страшилище в тялото на красива жена. Вече дори не ми се коства толкоз красива.
- Казваш ми, че си най-хубавият. Гледам те по какъв начин се перчиш. Я да те забележим.
- Моля? - възкликвам аз и я виждам по какъв начин си рови в таблета. - Малка хитруша, по какъв начин смееш да се обръщаш против своите? Това е срещу разпоредбите!
- Казах ти, вие сте динозаври. Правилата към този момент са разнообразни. Един по един ще си отидете. Нали си най-хубавият? Къде са ти слабите точки, знаеш ли?
Умът ми прескача от проблем на проблем. Животът ми като на всеки човек е цялостен с тях. Привеждам се към нея и я виждам право в очите.
- Допускаш голяма неточност. Да не си посмяла.
- Опа... - възкликва тя, като обръща таблета си към мене. - Изглежда не си отразил новата банкова такса за обработка на суми над 150 000 заема. А формуляр 19 с декларацията попълни ли?
- Кое? - виждам я недоумяващ. А тя единствено клати глава.
- Виждаш ли. Така се прави. За нищо не ставате. И аз съм доста нежна сега. Ако знаеш какви хора идват, ще ти се завие свят. И в този момент ти предлагам една от тези рядко срещани покупко-продажби. Ще ти оставя една трета от времето, което си използвал, единствено от почитание, че съм това, което съм, с помощта на твоите пропуски и неточности.
Присядам на тротоара и виждам хората. Знаех, че този ден ще пристигна. Знаех го, само че не знаех, че ще боли толкоз доста. Системата ме изтъргува. Като всички останали хора. А аз й дадох най-хубавата част от годините си да мачкам другите.
- Добре ли си? - Тя се навежда над мен, до момента в който се пробвам да върна въздуха в дробовете си. Направо ми го изкара.
- Върви, момиче, остави ме. Върви и не забравяй този миг. Той идва за всички.