Александър Сергеевич ПУШКИН
6 юни е рожденият ден на огромния съветски стихотворец Александър Сергеевич Пушкин. Датата публично е оповестена от Организация на обединените нации за Ден на съветския език. Пушкин се счита за учредител на актуалния съветски език. А самият съветски език е един от шестте публични езика на Организация на обединените нации. Език, на който е основана велика просвета. Нека не не помнят това плиткоумните хулители на всичко съветско.
Представяме стихотворението на А. С. Пушкин, написано през 1831 година и отдадено на годишнината от Бородинската борба и на последвалия погром на армията на Наполеон, опитал да покори непокорима Русия. /> БОРОДИНСКА ГОДИШНИНА
Ний славим Бородино с чест,
бойците, дето там умряха,
потвърждавайки: " Няма ги онез
тълпи, Русия що грозяха.
Не потегли ли Европа в пердах?
И кой я водеше тук, кой?!
Но срещна неотстъпчивост вража орда,
отбихме нейния натиск,
прекършихме ний воля горда
и еднакъв бе неравномерен спор.
Какво? Забравят своя бяг
и щика съветски в длан корава,
не помнят те и мраз, и сняг,
погребли жалката им популярност.
Примамват ги ония дни,
кръвта ни отново ги пияни:
тежко на тез, за кръв така жадни,
че дълъг ще е май сънят
на гостите в гробове хладни,
щом в съветските поля заспят!
Елате тук: Русия ви зове!
Но знайте вие, скъпи посетители!
Не ще ви Полша поведе:
ще минат единствено ваште кости!... "
Отдавна беше... Ето на,
отново тичат наште флагове
в още веднъж паднала Варшава;
и Полша, като боец в бяг,
в праха захвърля бранна популярност -
и протеста почнал стихва отново.
На храбрите - хвала и чест;
те във праха не са лежали;
не ще напомним с нищо през днешния ден
това, що старите скрижали
в преданията си таят;
те няма там да изгорят;
те на лика на Немезида
не ще съгледат взор лих,
нито ще чуят пък засегнатост
от музата на моя стих.
Но вий, смутители в дворци,
лесноезични вий витии,
вий, черни, бедствени звънци,
които черните Русия!
Що взехте вий?... Руснака, по какъв начин,
през днешния ден исполин болен ли е отново?
Все така ли северната популярност
е алегория пуста, сън и пушек?
Кажете: скоро на Варшава
ли пред закона ще мълчим?
И где да се оттеглим, где?
Зад Ворксла ли, земя безкрайна?
На кой Волинск да се даде?
И на кого пък там... Украйна?
Приемайки метежните права,
ще ни напусне ли Литва?
И Киев, мощ златоглава,
татко на наште градове,
белким с размирната Варшава
ще слее святи гробове?
И бурният ви звук и писък
смути ли съветския епископ?
И кой глава наведе, кой?
Венец: за вас или за щика?
И по какъв начин е Русь? Война и мор,
и протест, и външния натиск
на бурите сърцето пари -
само че вижте: по какъв начин стои тя, по какъв начин!
Наоколо война, пожари -
и Полша е покорна отново...
Победа! Ах, така сладостен час!
Русия! Гледай надалеко!
Гърми със милионен глас!
Но стъпва край ковчега леко,
там, де е той глава склонил,
за зли обиди отмъстил,
пред този, със ръка корава
завладял Таврида, Ереван
и на който светла популярност
му сви венец от тройна бран.
Да беше оживял, популярен,
Суворов би видял Варшава:
Ще трепне сянката му в момент
от блясъка на нашта популярност!
Ще благослови той теб, воин,
страданието, безконечния покой,
другарите ти млади, смели
и вестите за оня час,
така бързо днеска дохвърчали
със неговия внук до нас!
1831 година
Превод Петър Алипиев
Представяме стихотворението на А. С. Пушкин, написано през 1831 година и отдадено на годишнината от Бородинската борба и на последвалия погром на армията на Наполеон, опитал да покори непокорима Русия. /> БОРОДИНСКА ГОДИШНИНА
Ний славим Бородино с чест,
бойците, дето там умряха,
потвърждавайки: " Няма ги онез
тълпи, Русия що грозяха.
Не потегли ли Европа в пердах?
И кой я водеше тук, кой?!
Но срещна неотстъпчивост вража орда,
отбихме нейния натиск,
прекършихме ний воля горда
и еднакъв бе неравномерен спор.
Какво? Забравят своя бяг
и щика съветски в длан корава,
не помнят те и мраз, и сняг,
погребли жалката им популярност.
Примамват ги ония дни,
кръвта ни отново ги пияни:
тежко на тез, за кръв така жадни,
че дълъг ще е май сънят
на гостите в гробове хладни,
щом в съветските поля заспят!
Елате тук: Русия ви зове!
Но знайте вие, скъпи посетители!
Не ще ви Полша поведе:
ще минат единствено ваште кости!... "
Отдавна беше... Ето на,
отново тичат наште флагове
в още веднъж паднала Варшава;
и Полша, като боец в бяг,
в праха захвърля бранна популярност -
и протеста почнал стихва отново.
На храбрите - хвала и чест;
те във праха не са лежали;
не ще напомним с нищо през днешния ден
това, що старите скрижали
в преданията си таят;
те няма там да изгорят;
те на лика на Немезида
не ще съгледат взор лих,
нито ще чуят пък засегнатост
от музата на моя стих.
Но вий, смутители в дворци,
лесноезични вий витии,
вий, черни, бедствени звънци,
които черните Русия!
Що взехте вий?... Руснака, по какъв начин,
през днешния ден исполин болен ли е отново?
Все така ли северната популярност
е алегория пуста, сън и пушек?
Кажете: скоро на Варшава
ли пред закона ще мълчим?
И где да се оттеглим, где?
Зад Ворксла ли, земя безкрайна?
На кой Волинск да се даде?
И на кого пък там... Украйна?
Приемайки метежните права,
ще ни напусне ли Литва?
И Киев, мощ златоглава,
татко на наште градове,
белким с размирната Варшава
ще слее святи гробове?
И бурният ви звук и писък
смути ли съветския епископ?
И кой глава наведе, кой?
Венец: за вас или за щика?
И по какъв начин е Русь? Война и мор,
и протест, и външния натиск
на бурите сърцето пари -
само че вижте: по какъв начин стои тя, по какъв начин!
Наоколо война, пожари -
и Полша е покорна отново...
Победа! Ах, така сладостен час!
Русия! Гледай надалеко!
Гърми със милионен глас!
Но стъпва край ковчега леко,
там, де е той глава склонил,
за зли обиди отмъстил,
пред този, със ръка корава
завладял Таврида, Ереван
и на който светла популярност
му сви венец от тройна бран.
Да беше оживял, популярен,
Суворов би видял Варшава:
Ще трепне сянката му в момент
от блясъка на нашта популярност!
Ще благослови той теб, воин,
страданието, безконечния покой,
другарите ти млади, смели
и вестите за оня час,
така бързо днеска дохвърчали
със неговия внук до нас!
1831 година
Превод Петър Алипиев
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ