ТЕНКО ТЕНЕВ е роден на 10 май 1951 г. в

ТЕНКО ТЕНЕВ е роден на 10 май 1951 година в Ямбол. Завършва " Българска лингвистика " във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " през 1976 година и висше политическо обучение през 1984 година в столицата. Член е на Съюза на българските писатели, ръководител на Дружеството на ямболските писатели. Удостоен е с редица национални оценки. Стиховете му са превеждани на съветски, украински, узбекски, испански, арабски, турски и британски език. Автор е на двадесет и седем поетични книги.> Присъствие

" Подражавай на тези, които живеят праведно
и техният живот и каузи запечатай в сърцето си... "
                         Св. Василий  Велики

Изтича музиката като цвят...
По дланите на времето изтича.
От дългите и светли върхове 
на насладата и зелените лимити... 
От нежните пространства над очите,
от безконечните килии на сърцата,
от тихите интимни измерения 
изтича музиката като цвят...
И оживяват в мене световете 
на сбъднати и бъдещи поети.

От тайните лавини на сърцата,
от лавата гореща на душите...

...Изтича музиката като цвят.
 

Нежно

    " Искам да опрощавам с очи Прага,
    както гледаме влюбено жена - от
    косите до глезените... "
                   Ярослав Сайферт

Очите ти са хубави 
и топли,
не са познали есента
и дават обещание
смях и тихи думи,
когато ласкаво пристъпя
вечерта,
когато изтощените дървета 
събират
птичи шум и самотност.
В такава вечер,
ласкава и южна, 
несъзнателно в нас 
се ражда любовта...
 

Красив е този хаос

    " Не можеш да полетиш, в случай че не стигнеш ръба
    на пропастта... "
                    Никос Казандзакис

Красив е този хаос. 
Привиден безпорядък, светлина...
И безметежност във лимита,
и тази чиста синева,
която меко те обгръща...
...И ставаш тънък - като глухарче,
и си подготвен да отлетиш -
сред небето и земята
с един въздушен експлозив -
наименуван стих, фантазия и ария,
наименуван Обич и Тъга,
която безшумно те прорязва,
по билото на вечерта.
...Смирен от тази изясненост,
от простотата на нещата -
пристъпваш спокоен и извисен...

...В пространството и на земята.

Завръщането на поета

        На Георги Братанов

    " Талантът е игла. Гласът конец.
    Смъртта на края поставя в ред нещата... "
                    Йосиф Бродски

Побелял, само че с душа от камбана,
изтощен се завръща поетът...
Няма я Тунджа, а градът е притихнал
и е безшумно, и е тягостно безшумно.
Светва лампата в скъпия дом
и антена прострелва небето...
Ще ви дотрябвам, споделяше той -
ориста на Омир докоснал...
Ще ви дотрябвам... повтаря душата,
а е безшумно, а е тягостно безшумно...
...И звучат думите - светли, пророчески 
във олтара хубав на Небето!

 

Залагам на положителното у индивида

        " Бъди себе си: всичко
        друго към този момент е заето... "
                Оскар Уайлд

Това е моят почтен кръст,
тъй като имам вяра в бялата пътека
даже когато мрак тежи над нас.

Това е може би огромната заблуда,
която ще ме мами цялостен живот.

Дори да е по този начин - 
да бъда лъган,
даже да се присмиват зад тила ми... 
Това ще бъде моят почтен кръст -
до края...

...Защото имам вяра във положителното у индивида!

Откровения

        На Тони

        " Не мечтаеш ли, времето стопира... "
                            Орхан Памук

Ти си толкоз хубава,
в този час мекозвезден...
Събирам те в себе си, 
с всички твои думи и жестове. 
Изграждам те в душата си, 
извисявам те - тихомълком. 
Толкова ми е хубаво, 
очите пеят слънчево...
Искам света да прегърна, 
а в действителност съм в твоите устни... 
Меко допирам изгрева, 
безшумно дочувам думите...

...Извисявам те - тихомълком,
в този свят по човешки звезден!

Мама

    " Живея аз от никого нечута,
    а цялото небе живее в мен... "
                Петя Дубарова

Някой ме допира във съня...
Литват бели пеперуди.
Слънцето е слязло до очите ми.
Толкоз близко - жари, жари... 
Чувам смях и тихи стъпки.
Утрото ли иде?
Някой поставя устни на челото ми. 
Някой ме допира във съня.
 

Сребърната табакера 

        В памет на татко ми

        " Забравили уханието на своето детство,
        човек остава да живее като овъглено дърво "
                    Габриел Гарсия Маркес

Баща ми пушеше " Слънце " и " Златна Арда ".
Вземаше постепенно цигара от сребърната табакера, 
леко и галещо я близваше с език 
и запалваше с очевидна приятност.
Така си почиваше и му беше хубаво.
Нищо, че майка му се караше,
че й одимява душата.
Беше ни ярко.
Баща ми пушеше и си почиваше.
Аз подскачах край него и се 
радвах на къбълцата синкав пушек...

...И през днешния ден, когато татко ми го няма, 
гледайки сребърната табакера, си мисля, 
какъв брой умерено беше моето детство!
 

Странникът

    На Христо Карастоянов

    " Историята ни учи, че никой не се учи 
    от историята... "
                Уинстън Чърчил

Дали си Дон Кихот или пък Стивън Кинг 
това ще е мистерия за звездите, 
а може би си Гоголев боец - 
разчитащ йероглифите на дните си. 
Шейтанов би въздъхнал със тъга 
за какво ли ви разделят световете, 
когато има толкова болежка и горест, 
а толкоз са сродни мозъците...
...Но значимото е, че си тук, измежду нас - 
със твоята си - присмехулна разкол, 
и топлиш ни - със злъчния си смях, 
и с тънката си струна на китара. 
...Радичков не инцидентно те обича 
и Гришата възпял те е във стих...

...Минават епохи, минават ери - 
остават странници и смях горчив!