Нови стихотворения от Георги Константинов
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ е роден в град Плевен на 20 декември 1943 година Завършил е българска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Работил е като ефирен публицист и книжовен редактор. Дългогодишен основен редактор на ученическото списание " Родна тирада ". Директор на Издателска къща " Списание Пламък " - в продължение на повече от четвърт век. Бил е депутат в Четвъртото Велико Народно заседание (1992). Заместник-министър на културата (1995). Дългогодишен президент (2000-2012), а в този момент Почетен президент на Българския ПЕН клуб. Автор на повече от 40 книги с лирика: " Една усмивка ми е столица " (1967), " Лично време " (1974), " Неграмотно сърце " (1981), " Високо към снега " (1985), " Път и дом " (1988), " Балада за низшите чинове " (1992), " Обичам те дотук " - 13 следващи издания (1992-1998), " Дърво и птица " (1999), " Вълнение в Константинопол " (1913), " Неделен човек " (2017), " Непадаща звезда " (2021), " Вечерни слънчогледи " (2022), " Миг като безкрайност " - 100 стихотворения за любовта, две издания (2022), " Роднина на дъжда " (2021), " Живея високосно " (2023), " Несгъваем човек " (2024) и най-новата - " Скалисто сърце ".
Стиховете му са включени в доста антологии на разнообразни езици: британски, френски, испански, съветски, гръцки, румънски, португалски, немски, сръбски, турски, фламандски, японски, хинди, арабски, фарси и други Автор е и на книги с есеистична прозаичност: " Палто за всички ", " Човек за шерване ", " Поезията като очевидец " и други Познат е също със своите книги за деца. Неговият комичен разказ " Туфо рижия корсар " е преведен на съветски, френски, немски, полски, украински, сръбски, словашки, казахски и други езици.
Повече от 200 песни са основани по негови стихотворения: " Обичам те дотук ", " Миг като безкрайност ", " Предутрин ", " Стъпки измежду безброя ", " Древноримски вещател ", " Тъмен вятър ", " Рядък образец ", " Българският барабан " и доста други.
Носител на редица национални и интернационалните награди. Носител на Почетния знак на Министерството на културата " Златен век " с огърлие. Удостоен е от Съюза на българските публицисти със " Златното перо ". Награден във Ватикана персонално от папа Йоан-Павел Втори с медала " Медалика Понтифиция - Ватикана ". Носител на позлатения знак на академия " Михай Еминеску " - Румъния, и др.
Почетен жител на родния си град Плевен. Почетен жител на град София.
Възхвала на възприятието за комизъм
Може да изгубиш
портфейл с немалка сума,
да забравиш чанта или шапка,
или да изчезне в парка
обичаното ти куче.
Ала в никакъв случай не би трябвало да изгубваш
възприятието за комизъм.
В този век навъсен
това не трябва да се случи.
Ако някой твой завистник
скритом ти вода подлива,
в случай че от екрана всеки ден те лъже
този или оня -
ти не сваляй своята усмивка насмешлива!
Нека тя да бъде твоята,
въпреки и нежна, ризница!
...Хумор от латински значи " влага ".
Днес Земята все припламва
и жадува без причина.
Ако влагата на хумора
от дните ни избяга -
този свят ще замязя на пустиня.
По ръба на бездната
Тъй както,
сякаш миролюбиво,
светът се моли в катедрала,
джамия,синагога или черква
и близък не удря
дори с цвете -
светът ненадейно и зловещо
се побърква
и почва със взаимна гняв
да се дуелира със ракети.
В подобен миг на полуда
се падна да живеем значи -
ние, болшинството
от мирни хомосапиенси -
и чакаме покорно
от свойте войнствни водачи
да ни включат в всякакви
борби мракобесни.
Дали ще пратим на войната
още бомби,
та там да се убиват по-успешно,
или самите ние, недай Боже,
да тръгнем по команда
в пъклото горещо...
И така, и инак -
все сме плебеи на войната,
която всеки момент ни тласка
към някакви бездънни бездни...
Със две прогнози:
Човекът да изчезне от Земята.
А може и Земята да изчезне...
Космическа фотография
Ние си знаем -
какъв е животът ни от близко...
Ето, че видяхме
галактическа фотография
на нашата синя планета Земя -
направена отдалече,
зад лимита на земната орбита.
Четирима земляни
ни демонстрират с нея
от своя галактически транспортен съд:
по какъв начин една фотография може,
с взор от небесния необят -
да прегърне
целия земен свят:
сини океани и зелени гори,
тъмни планини
и бели пустини,
невидими градове, приютили
безброя от хора...
Едно необикновено изображение,
в което
нашата синя планета,
наподобява недокосната
от войни и вражди,
безпорядък и опустошения...
Така наподобява..
И въпреки незримо,
като в скрита картинка -
цялото земно човечество
най-сетне е дружно
на една фотография!
Важната дума
В значително мои стихове
живее думата Обичам...
Обичам свойте страхове,
когато истини изказвам.
Обичам да се усещам здрав,
надделял самичък болежка неуморна.
Обичам да излизам прав -
въпреки и нееднократно оспорван.
Обичам да съм тъкмо тук,
когато нейде там ме дирят.
Обичам с полусвит пестник
аз мисълта си да подкрепям.
Да пиша стих за любовта -
даже уединен да пребивавам..
Да съм изправен над пръстта.
И в никакъв случай
да съм под нея.
Безименният човек
Човешката болежка, житейските драми
едвам се промъкват в панаир от реклами,
в словесната чалга от партийни измами,
в неспирна гълчава от равнодушие -
там персоналната болежка
трансформира се в ничия.
Там, дето битува взаимната неучтивост,
и поставят цената на женската красота,
а честната дума се смята за полуда...
Сизифския камък ти буташ уединен...
Защото без камъка
ще си незает!
Денят ти е труд! Светът така те помни:
без луди упоритости и думи нескромни,
във време на близка опасност от бомби,
работиш за хляба, за дни безметежни,
за нашите
все непорасли очаквания...
Така съществува - с труда ти нескончаем -
този свят ежедневен,
този свят панаирен.
И с твойто изпитание, с твойто страдалчество
към момента е живо това мироздание.
Не си ти прашинка! Не си молекула!
Без тебе Земята
наподобява на нула...
Трудна човещина
Не се учудвам и дори ми писва -
да чувам по новините
за следващо ликвидиране.
За момчето, размахало нож в тъмна кавга.
За изстрели мафиотски.
За ликвидиране в любовна драма...
Това не ме слисва. И дъхът ми не стопира.
И различен път съм казвал:
ужасът от ликвидиране
от ден на ден се банализира...
Че по какъв начин другояче? Светът е цялостен с кървави новини!
Тук, близо - война с безчет мъртви.
На Изток - ракети свирепстват.
В полята, под гърмежи страшни,
млада кръв разцъфтява...
Войните - оттатък хоризонта - изпращат
злоба
и в мойта страна.
Отнемането на живот, наподобява, по-лесно е към този момент.
И все по-трудно става
да останем, както Бог дал - индивиди.
Другото е елементарно...
Това е сложното -
всеки ден да бъдеш жив.
Другото, наподобява, е елементарно.
Бъди жив!
Щом спрял си вечер,
в утрото да продължиш.
Ако посял си зърно,
да вървиш към жетва.
Ще ви огорча, само че мисля,
че няма втори живот.
Ако инцидентно има -
той от теб не зависи.
Нека просветват сълзите ти!
Да усещаш своята пот!
И да вървиш по баира
след дъха си единствен...
Чакат те стръмни мигове
на горест и наслада,
на тъмни раздели и благи новини.
Бъди жив!
От изгрев до изгрев!
От залез до залез!
Другото - не е твоя работа.
Другото е елементарно.
Интернет самотност
Не е той на запустял остров, без новина от света -
Робинзон през днешния ден живее
в интернет самотност.
Сам във пустата стая, той взира се отново -
носи ли синевата
спасителен знак?
Със света претъпкан той поддържа връзка притихнал.
На световни паники
дири отговор самичък...
Щом лети до Луната отново човешкият жанр,
тук войната ще спре ли?
В този земен живот?
Ще нараства ли хлябът? А водата? И тя...
Робинзон се вълнува
в интернет самотност.
По планетния глобус търси той вести.
И не чува съседа,
който вън му звъни.
Стиховете му са включени в доста антологии на разнообразни езици: британски, френски, испански, съветски, гръцки, румънски, португалски, немски, сръбски, турски, фламандски, японски, хинди, арабски, фарси и други Автор е и на книги с есеистична прозаичност: " Палто за всички ", " Човек за шерване ", " Поезията като очевидец " и други Познат е също със своите книги за деца. Неговият комичен разказ " Туфо рижия корсар " е преведен на съветски, френски, немски, полски, украински, сръбски, словашки, казахски и други езици.
Повече от 200 песни са основани по негови стихотворения: " Обичам те дотук ", " Миг като безкрайност ", " Предутрин ", " Стъпки измежду безброя ", " Древноримски вещател ", " Тъмен вятър ", " Рядък образец ", " Българският барабан " и доста други.
Носител на редица национални и интернационалните награди. Носител на Почетния знак на Министерството на културата " Златен век " с огърлие. Удостоен е от Съюза на българските публицисти със " Златното перо ". Награден във Ватикана персонално от папа Йоан-Павел Втори с медала " Медалика Понтифиция - Ватикана ". Носител на позлатения знак на академия " Михай Еминеску " - Румъния, и др.
Почетен жител на родния си град Плевен. Почетен жител на град София.
Възхвала на възприятието за комизъм
Може да изгубиш
портфейл с немалка сума,
да забравиш чанта или шапка,
или да изчезне в парка
обичаното ти куче.
Ала в никакъв случай не би трябвало да изгубваш
възприятието за комизъм.
В този век навъсен
това не трябва да се случи.
Ако някой твой завистник
скритом ти вода подлива,
в случай че от екрана всеки ден те лъже
този или оня -
ти не сваляй своята усмивка насмешлива!
Нека тя да бъде твоята,
въпреки и нежна, ризница!
...Хумор от латински значи " влага ".
Днес Земята все припламва
и жадува без причина.
Ако влагата на хумора
от дните ни избяга -
този свят ще замязя на пустиня.
По ръба на бездната
Тъй както,
сякаш миролюбиво,
светът се моли в катедрала,
джамия,синагога или черква
и близък не удря
дори с цвете -
светът ненадейно и зловещо
се побърква
и почва със взаимна гняв
да се дуелира със ракети.
В подобен миг на полуда
се падна да живеем значи -
ние, болшинството
от мирни хомосапиенси -
и чакаме покорно
от свойте войнствни водачи
да ни включат в всякакви
борби мракобесни.
Дали ще пратим на войната
още бомби,
та там да се убиват по-успешно,
или самите ние, недай Боже,
да тръгнем по команда
в пъклото горещо...
И така, и инак -
все сме плебеи на войната,
която всеки момент ни тласка
към някакви бездънни бездни...
Със две прогнози:
Човекът да изчезне от Земята.
А може и Земята да изчезне...
Космическа фотография
Ние си знаем -
какъв е животът ни от близко...
Ето, че видяхме
галактическа фотография
на нашата синя планета Земя -
направена отдалече,
зад лимита на земната орбита.
Четирима земляни
ни демонстрират с нея
от своя галактически транспортен съд:
по какъв начин една фотография може,
с взор от небесния необят -
да прегърне
целия земен свят:
сини океани и зелени гори,
тъмни планини
и бели пустини,
невидими градове, приютили
безброя от хора...
Едно необикновено изображение,
в което
нашата синя планета,
наподобява недокосната
от войни и вражди,
безпорядък и опустошения...
Така наподобява..
И въпреки незримо,
като в скрита картинка -
цялото земно човечество
най-сетне е дружно
на една фотография!
Важната дума
В значително мои стихове
живее думата Обичам...
Обичам свойте страхове,
когато истини изказвам.
Обичам да се усещам здрав,
надделял самичък болежка неуморна.
Обичам да излизам прав -
въпреки и нееднократно оспорван.
Обичам да съм тъкмо тук,
когато нейде там ме дирят.
Обичам с полусвит пестник
аз мисълта си да подкрепям.
Да пиша стих за любовта -
даже уединен да пребивавам..
Да съм изправен над пръстта.
И в никакъв случай
да съм под нея.
Безименният човек
Човешката болежка, житейските драми
едвам се промъкват в панаир от реклами,
в словесната чалга от партийни измами,
в неспирна гълчава от равнодушие -
там персоналната болежка
трансформира се в ничия.
Там, дето битува взаимната неучтивост,
и поставят цената на женската красота,
а честната дума се смята за полуда...
Сизифския камък ти буташ уединен...
Защото без камъка
ще си незает!
Денят ти е труд! Светът така те помни:
без луди упоритости и думи нескромни,
във време на близка опасност от бомби,
работиш за хляба, за дни безметежни,
за нашите
все непорасли очаквания...
Така съществува - с труда ти нескончаем -
този свят ежедневен,
този свят панаирен.
И с твойто изпитание, с твойто страдалчество
към момента е живо това мироздание.
Не си ти прашинка! Не си молекула!
Без тебе Земята
наподобява на нула...
Трудна човещина
Не се учудвам и дори ми писва -
да чувам по новините
за следващо ликвидиране.
За момчето, размахало нож в тъмна кавга.
За изстрели мафиотски.
За ликвидиране в любовна драма...
Това не ме слисва. И дъхът ми не стопира.
И различен път съм казвал:
ужасът от ликвидиране
от ден на ден се банализира...
Че по какъв начин другояче? Светът е цялостен с кървави новини!
Тук, близо - война с безчет мъртви.
На Изток - ракети свирепстват.
В полята, под гърмежи страшни,
млада кръв разцъфтява...
Войните - оттатък хоризонта - изпращат
злоба
и в мойта страна.
Отнемането на живот, наподобява, по-лесно е към този момент.
И все по-трудно става
да останем, както Бог дал - индивиди.
Другото е елементарно...
Това е сложното -
всеки ден да бъдеш жив.
Другото, наподобява, е елементарно.
Бъди жив!
Щом спрял си вечер,
в утрото да продължиш.
Ако посял си зърно,
да вървиш към жетва.
Ще ви огорча, само че мисля,
че няма втори живот.
Ако инцидентно има -
той от теб не зависи.
Нека просветват сълзите ти!
Да усещаш своята пот!
И да вървиш по баира
след дъха си единствен...
Чакат те стръмни мигове
на горест и наслада,
на тъмни раздели и благи новини.
Бъди жив!
От изгрев до изгрев!
От залез до залез!
Другото - не е твоя работа.
Другото е елементарно.
Интернет самотност
Не е той на запустял остров, без новина от света -
Робинзон през днешния ден живее
в интернет самотност.
Сам във пустата стая, той взира се отново -
носи ли синевата
спасителен знак?
Със света претъпкан той поддържа връзка притихнал.
На световни паники
дири отговор самичък...
Щом лети до Луната отново човешкият жанр,
тук войната ще спре ли?
В този земен живот?
Ще нараства ли хлябът? А водата? И тя...
Робинзон се вълнува
в интернет самотност.
По планетния глобус търси той вести.
И не чува съседа,
който вън му звъни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ