Предай нататък любовта
Веднъж един мъж видя закъсала край пътя стара жена – даже в сумрака на отиващия си ден се виждаше, че дамата е в неволя. Затова той отби пред Мерцедеса й и слезе на пътя. Понтиакът му още не бе загаснал, когато стигна до нея. Но макар усмивката на лицето му тя изглеждаше обезпокоена. През последния час никой не спря да й помогне. Дали нямаше да я нарани? Видът му не вдъхваше доверие: от него лъхаше на сиромашия и апетит.
Мъжът ясно долавяше страха на зъзнещата в студа жена. Знаеше какво изпитва. Онзи тип ледени тръпки, които единствено страхът можеше да породи. Тогава той й сподели:
– Тук съм да ви оказа помощ, госпожо. Защо не изчакате на топло в колата? Между другото, споделям се Брайън Андерсън. – Всъщност цялата неволя беше в една най-обикновена спукана гума, само че за жена на тази възраст това беше сериозен проблем. Брайън пропълзя под колата и до момента в който търсеше уместно място, където да закрепи крика, ожули веднъж-дваж кокалчетата на пръстите си.
Набързо съумя да смени гумата. Но с цената на малко нечистотия и едно-две охлузвания по ръцете. Докато затягаше гайките, дамата смъкна прозореца и го заприказва. Каза му, че била от Сейнт Луис и единствено минавала отсам. Не намираше думи да му благодари, че й се бе притекъл на помощ. Но Брайън единствено се усмихна, затваряйки багажника на колата й. В този миг дамата го попита какъв брой му дължи. Щяла да се съгласи, каквато и сума да назове.
Въображението й към този момент рисуваше всички ужасни неща, които можеха да й се случат, в случай че този мъж не бе спрял. Но на него даже през разум не му мина да одобри препоръчаните пари. Та той не го правеше по обвързване. А от предпочитание да помогне на изпаднал в неволя човек и господ му беше очевидец, че в предишното мнозина бяха подавали ръка на самия него. Каза й, че в случай че в действителност желае да му се отплати, идващия път, когато срещне човек в неволя, да помогне на него с каквото може, а най-после добави:
– И си спомнете за мен. – После изчака, до момента в който дамата възпламени колата и потегли.
Превалящият ден беше леден и тягостен, само че той се усещаше добре напът за дома и бързо се изгуби във вечерния здрач. Няколко благи по-нататък дамата видя дребен крайпътен ресторант. Тя се отби да хапне небрежно и да се посгрее преди последната част от маршрута напът за у дома. Мястото изглеждаше запуснато. Отвън имаше две бензинови колонки.
