Навлизаме ли в периода на ядрения шантаж
Вечерта на 9 март можеше да донесе непредвидена, остра рецесия сред две нуклеарни сили. Не, не става дума за Съединени американски щати и Русия, въпреки войната в Украйна да върна на дневен ред това измерение на техните връзки.
В късните часове на този ден, индийска ракета навлиза във въздушното пространство на Пакистан и пада на 80 благи във вътрешността в територията на своя комшия. Чак на идната заран индийските управляващи вършат изказване, че случаят е вследствие на механически проблем по време на „ рутинна поддръжка “ на арсенала и даже не сервират опрощение.
За благополучие, няма човешки жертви, само че основни въпросителни остават. Има ли Индия ефикасен потенциал за предварителна защита на сходни произшествия и за какво не е уведомила на секундата Исламабад? Притежава ли Пакистан дарба за прихващане на всички типове ракети? Защо не е сработил протоколът за бърза връзка? Ще промени ли страната позицията си и ще поеме ли ангажимент да не употребява първа нуклеарно оръжие?
Всъщност, случилото се е изключително рисково, заради отсъствието на предизвестие и дарба за прихващане на ракетата, което е можело да принуди Исламабад да изстреля нуклеарен снаряд.
Руската инвазия в Украйна
Все отново, този трагичен случай е измежду известните и предвидими опасности. Поне на доктрина. Втората съветска инвазия в Украйна обаче има капацитета на генерира нови динамичности и да размести целия комплициран световен нуклеарен пъзел.
В нейната основа е опитът за нуклеарно изнудване, което съветският президент Владимир Путин от време на време пробва в границите на продължаващата война. Тази позиция има своята ясна траектория и бе забележима още в дните и месеците преди нахлуването на украинска земя.
Основен детайл в нея бе нападателната изразителност, а още в първите дни на март Путин подреди повдигането на равнището на подготвеност на нуклеарния боеприпас, въпреки и не на равнището от рецесията през 1962 година. В края на същия месец съветски самолети с нуклеарно оръжие навлязоха във въздушното пространство на Швеция .
Обстрелването на обекти покрай нуклеарни централи в Украйна пък подвигна на крайници цяла политическа Европа и задейства стратегиите за отбрана от нуклеарни произшествия в доста страни от източната част на континента. Това бе комбинирано с многозначителни изказвания и изказвания, че самото битие на страната е под опасност.
"Първи нуклеарен удар "
Употребата на този език не е инцидентна, тъй като през 2020 година Русия приспособява своята нуклеарна политика и тази дефиниция отразява една от хипотезите за изпреварваща нуклеарна офанзива. Нещо повече, първа офанзива е позволена при най-различни други условия, като да вземем за пример стандартен удар против държавната или военна инфраструктура на страната.
Първи нуклеарен удар може да бъде сбъднат и при съществуването на „ надеждна информация “ за изстрелване на балистични ракети към Русия или неин съдружник. Отвъд тези декларирани стратегически планове, в този момент Путин добави обстоятелствата на бруталната експанзия, подготвяща изразителност и задоволителни учредения за спекулации дали той и неговият антураж в действителност не са способни на подобен изпреварващ удар. Последствията от тази композиция за световната политика могат да се окажат основни, дълготрайни и притеснителни.
Този микс от детайли основава опция за реализиране на основни външнополитически и военни цели посредством нуклеарна ескалация.
Погледнат по този метод, този микс от детайли основава опция за реализиране на основни външнополитически и военни цели („ червени линии “ или „ базови ползи “ в китайския политически жаргон) посредством нуклеарна ескалация. Подобен ход цели блокирането на ответна реакция, изключително при отсъствието на експлицитен и еднопосочен контрактуван ангажимент за защита на съдружник.
Атакуващият разчита, че залогът на ответната страна в последна сметка е по-нисък, а и самата ескалация е явен сигнал за фундаментална „ алена линия “. Ситуацията с Украйна наподобява на тъкмо подобен случай. Внимателният прочит на обстановката към Тайван също дава доста мотиви за размисъл, както и следствията от вероятно придобиване на нуклеарно оръжие от страна на Иран.
Всъщност, новата съветска инвазия и слагането на нуклеарния инструментариум покрай нейния център започва повсеместни разбърквания в сигурността и защитата, които занапред ще се ускорят. Може би най-очевидната смяна е възходящия тласък за сдобиване с нуклеарно оръжие с оглед ориста на Украйна, която след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се отхвърли от него.
Ефектите от нашествието
Има обаче и друга значима промяна и тя е обвързвана не със сдържащата, а с евентуално офанзивната му приложимост или най-малко основаването на задоволително реалистична алтернатива за това. Нейната цел по-скоро ще бъде задържане, подсилване и/или разширение на периферни зони на въздействие към страни, подготвени да прибегнат до сходен шантаж.
Появата на тази интерпретация за следствията на съветската експанзия в Украйна сега може най-ясно да бъде забелязана в Азия. Тук тя стъпва на няколко към този момент съществуващи динамичности: ускорено повишаване на нуклеарния потенциал на Китай и отвращение за присъединяване в разнообразни международно-правни рамки, продължаващата нуклеарна стратегия на Северна Корея и устойчивото използване на военна асиметрия и воля за ескалация от страна на Пекин в съвсем цялото южно-китайско море.
Ядреният шантаж на Москва и стратегическото партньорство сред Русия и Китай оформят цялостната смяна на подтекста и реакциите не закъсняха. Япония и Съединени американски щати форсират разисквания нов пет-годишен пакт за защита с фокус върху нови военни технологии и оръжия и подсилване на ограниченията за въздържане.
Токио все по-открито работи върху основаване на офанзивни качества като трансформира многодесетилетната си политика в това отношение. Преди седмици някогашният министър председател Шиндзо Абе сподели и до неотдавна немислимото и предложи разполагане на американски нуклеарни оръжия на островната страна.
В Южна Корея пък, войната в Украйна оказа помощ на консерваторите да завоюват президентските избори и новият президент се чака да приближи страната към тъй наречените The Quad (САЩ, Япония, Австралия и Индия). Скорошно изследване на The Chicago Council on Global Affairs сподели, че 71% от южно-корейците поддържат концепцията страната да се снабди със лично нуклеарно оръжие, а 56% са съгласни и с разполагането на американски нуклеарни ракети на територията на страната.
Дори обичайно внимателни народи като Индонезия реагираха еднопосочно на новата обстановка и направиха огромни покупки на френско и американско оръжие.
В ход е наклонност, при която разнообразни форми и интензитет на нуклеарен шантаж могат да разрешат на нуклеарни страни да подсигуряват или усилят своето политическо наличие в разнообразни зони на въздействие. Възможно е да се окаже, че с войната в Украйна навлизаме в исторически интервал, в който отдръпването от тягата на нападателни и добре въоръжени страни ще стане още по-трудно.
Именно сходна вероятност в този момент отключва голям брой процеси в най-различни направления. Те включват ускорение на търсене и сдобиването с нуклеарен капацитет, вътрешна промяна на отбранителните разноски по посока нуклеарни и превантивни качества, основаване на нови и подсилване на политически формати, както и усилване на съществуващи отбранителни съюзи.
През идните няколко месеца тези динамичности ще станат още по-очевидни и ще доведат до съществени политически разбърквания в най-различни елементи на света. Разбира се, трендовете не са необратими и значително ще зависи от метода и финала на войната, степента, дълбочината и продължителността на изолацията на Путин и други.
Ядреният шантаж има и явни опасности като висока политическа цена, стопански наказания и обществена и културна изолираност. Но комбинацията сред нуклеарно оръжие, воля за вкарването му в офанзивна тактика и автократична политическа среда има капацитета да раздруса интернационалните връзки.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В късните часове на този ден, индийска ракета навлиза във въздушното пространство на Пакистан и пада на 80 благи във вътрешността в територията на своя комшия. Чак на идната заран индийските управляващи вършат изказване, че случаят е вследствие на механически проблем по време на „ рутинна поддръжка “ на арсенала и даже не сервират опрощение.
За благополучие, няма човешки жертви, само че основни въпросителни остават. Има ли Индия ефикасен потенциал за предварителна защита на сходни произшествия и за какво не е уведомила на секундата Исламабад? Притежава ли Пакистан дарба за прихващане на всички типове ракети? Защо не е сработил протоколът за бърза връзка? Ще промени ли страната позицията си и ще поеме ли ангажимент да не употребява първа нуклеарно оръжие?
Всъщност, случилото се е изключително рисково, заради отсъствието на предизвестие и дарба за прихващане на ракетата, което е можело да принуди Исламабад да изстреля нуклеарен снаряд.
Руската инвазия в Украйна
Все отново, този трагичен случай е измежду известните и предвидими опасности. Поне на доктрина. Втората съветска инвазия в Украйна обаче има капацитета на генерира нови динамичности и да размести целия комплициран световен нуклеарен пъзел.
В нейната основа е опитът за нуклеарно изнудване, което съветският президент Владимир Путин от време на време пробва в границите на продължаващата война. Тази позиция има своята ясна траектория и бе забележима още в дните и месеците преди нахлуването на украинска земя.
Основен детайл в нея бе нападателната изразителност, а още в първите дни на март Путин подреди повдигането на равнището на подготвеност на нуклеарния боеприпас, въпреки и не на равнището от рецесията през 1962 година. В края на същия месец съветски самолети с нуклеарно оръжие навлязоха във въздушното пространство на Швеция .
Обстрелването на обекти покрай нуклеарни централи в Украйна пък подвигна на крайници цяла политическа Европа и задейства стратегиите за отбрана от нуклеарни произшествия в доста страни от източната част на континента. Това бе комбинирано с многозначителни изказвания и изказвания, че самото битие на страната е под опасност.
"Първи нуклеарен удар "
Употребата на този език не е инцидентна, тъй като през 2020 година Русия приспособява своята нуклеарна политика и тази дефиниция отразява една от хипотезите за изпреварваща нуклеарна офанзива. Нещо повече, първа офанзива е позволена при най-различни други условия, като да вземем за пример стандартен удар против държавната или военна инфраструктура на страната.
Първи нуклеарен удар може да бъде сбъднат и при съществуването на „ надеждна информация “ за изстрелване на балистични ракети към Русия или неин съдружник. Отвъд тези декларирани стратегически планове, в този момент Путин добави обстоятелствата на бруталната експанзия, подготвяща изразителност и задоволителни учредения за спекулации дали той и неговият антураж в действителност не са способни на подобен изпреварващ удар. Последствията от тази композиция за световната политика могат да се окажат основни, дълготрайни и притеснителни.
Този микс от детайли основава опция за реализиране на основни външнополитически и военни цели посредством нуклеарна ескалация.
Погледнат по този метод, този микс от детайли основава опция за реализиране на основни външнополитически и военни цели („ червени линии “ или „ базови ползи “ в китайския политически жаргон) посредством нуклеарна ескалация. Подобен ход цели блокирането на ответна реакция, изключително при отсъствието на експлицитен и еднопосочен контрактуван ангажимент за защита на съдружник.
Атакуващият разчита, че залогът на ответната страна в последна сметка е по-нисък, а и самата ескалация е явен сигнал за фундаментална „ алена линия “. Ситуацията с Украйна наподобява на тъкмо подобен случай. Внимателният прочит на обстановката към Тайван също дава доста мотиви за размисъл, както и следствията от вероятно придобиване на нуклеарно оръжие от страна на Иран.
Всъщност, новата съветска инвазия и слагането на нуклеарния инструментариум покрай нейния център започва повсеместни разбърквания в сигурността и защитата, които занапред ще се ускорят. Може би най-очевидната смяна е възходящия тласък за сдобиване с нуклеарно оръжие с оглед ориста на Украйна, която след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се отхвърли от него.
Ефектите от нашествието
Има обаче и друга значима промяна и тя е обвързвана не със сдържащата, а с евентуално офанзивната му приложимост или най-малко основаването на задоволително реалистична алтернатива за това. Нейната цел по-скоро ще бъде задържане, подсилване и/или разширение на периферни зони на въздействие към страни, подготвени да прибегнат до сходен шантаж.
Появата на тази интерпретация за следствията на съветската експанзия в Украйна сега може най-ясно да бъде забелязана в Азия. Тук тя стъпва на няколко към този момент съществуващи динамичности: ускорено повишаване на нуклеарния потенциал на Китай и отвращение за присъединяване в разнообразни международно-правни рамки, продължаващата нуклеарна стратегия на Северна Корея и устойчивото използване на военна асиметрия и воля за ескалация от страна на Пекин в съвсем цялото южно-китайско море.
Ядреният шантаж на Москва и стратегическото партньорство сред Русия и Китай оформят цялостната смяна на подтекста и реакциите не закъсняха. Япония и Съединени американски щати форсират разисквания нов пет-годишен пакт за защита с фокус върху нови военни технологии и оръжия и подсилване на ограниченията за въздържане.
Токио все по-открито работи върху основаване на офанзивни качества като трансформира многодесетилетната си политика в това отношение. Преди седмици някогашният министър председател Шиндзо Абе сподели и до неотдавна немислимото и предложи разполагане на американски нуклеарни оръжия на островната страна.
В Южна Корея пък, войната в Украйна оказа помощ на консерваторите да завоюват президентските избори и новият президент се чака да приближи страната към тъй наречените The Quad (САЩ, Япония, Австралия и Индия). Скорошно изследване на The Chicago Council on Global Affairs сподели, че 71% от южно-корейците поддържат концепцията страната да се снабди със лично нуклеарно оръжие, а 56% са съгласни и с разполагането на американски нуклеарни ракети на територията на страната.
Дори обичайно внимателни народи като Индонезия реагираха еднопосочно на новата обстановка и направиха огромни покупки на френско и американско оръжие.
В ход е наклонност, при която разнообразни форми и интензитет на нуклеарен шантаж могат да разрешат на нуклеарни страни да подсигуряват или усилят своето политическо наличие в разнообразни зони на въздействие. Възможно е да се окаже, че с войната в Украйна навлизаме в исторически интервал, в който отдръпването от тягата на нападателни и добре въоръжени страни ще стане още по-трудно.
Именно сходна вероятност в този момент отключва голям брой процеси в най-различни направления. Те включват ускорение на търсене и сдобиването с нуклеарен капацитет, вътрешна промяна на отбранителните разноски по посока нуклеарни и превантивни качества, основаване на нови и подсилване на политически формати, както и усилване на съществуващи отбранителни съюзи.
През идните няколко месеца тези динамичности ще станат още по-очевидни и ще доведат до съществени политически разбърквания в най-различни елементи на света. Разбира се, трендовете не са необратими и значително ще зависи от метода и финала на войната, степента, дълбочината и продължителността на изолацията на Путин и други.
Ядреният шантаж има и явни опасности като висока политическа цена, стопански наказания и обществена и културна изолираност. Но комбинацията сред нуклеарно оръжие, воля за вкарването му в офанзивна тактика и автократична политическа среда има капацитета да раздруса интернационалните връзки.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ