Емисия "Добри новини"
" Вече единствено като си помисля да пусна тв приемника или да отворя някой информативен уебсайт, ми призлява физически ", споделя полу на смешка програмистът Мартин Добрев. Стреми се да се осведоми постоянно, само че за него новините са източник най-вече на стрес и тревога.
" В домовете на някои от по-възрастните ми родственици тв приемникът постоянно е включен и това несъмнено им въздейства. Постоянно са в положение на суматоха ", споделя Никола Чалев, който се занимава с осведомителни технологии и дружно със фамилията си прекарва годината сред София и Малага.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мартин и Никола надалеч не са единствените с сходни наблюдения, а феноменът е международен. Езра Клайн, американски публицист, блогър, политически коментатор и съосновател на Vox, счита, че 24-часовият новинарски цикъл ни държи в положение на непрекъсната свръхбдителност, като че ли сме във постоянно изключително състояние. Журналисти от The Guradian допълват тази теза, като приказват за разрастването на така наречен could news ( " може би вести " ) - информация за всички ужасни неща, които евентуално биха могли да ни сполетят. Дори преди COVID-19 да се трансформира в (информационна) пандемия, към този момент имахме потребност от повече положителни и градивни вести, а в този момент това важи с още по-голяма мощ.
Докато разисква новата си книга в подкаста на Криста Типет On Being, Езра Клайн напомня, че класическата визия за публицистика е огледало, обърнато към света. В момента обаче медиите не просто отразяват, те основават вести и са участник в събитията: " Колкото повече пишем за конфронтанция да вземем за пример, толкоз повече я подхранваме. "
Затова въпросът е дали медиите отразяват новините, или ги генерират. И какъв е резултатът от това?
Много хубаво не е на хубаво
В звук с тази смущаваща сентенция новините нормално се въртят към проблемите и заканите и това е изцяло естествено. Старото предписание гласи, че положителната вест не е вест, другояче казано, не се прави репортаж за трен, който идва в точния момент. Мозъците ни, тренирани в продължение на милиони години да са изключително чувствителни към евентуални рискове, наблюдават зорко за информация, която бие паника. Според обява в научното издание Journal of Media Innovation от 2018 година разнообразни проучвания демонстрират, че публицистите гравитират към спорове и трагични събития, те са тяхната рутина . Авторите на публикацията показват още, че в реалност множеството хора, които наблюдават политически вести интензивно, търсят " отрицателната " информация, макар че съгласно анкетите биха предпочели повече " положителни " вести.
В едно от своите изследвания професор Денис Баден от Университета на Саутхемптън стига до същото умозаключение - на доктрина множеството читатели настояват, че биха желали да виждат повече " положителни " вести, само че на процедура клик държанието им в интернет демонстрира тъкмо противоположното - всеобщо се отварят най-стряскащите заглавия. " Със сигурност не сме устроени по този начин, че да поемаме концентрат от най-лошото и ужасното, което се случва по света във всеки миг. Нищо чудно, че психологичното ни здраве страда. Ето за какво по какъв начин ни се отразяват новините е тематика на публичното здраве. "
Какъв е резултатът от неприятните вести
Д-р Карън Макентайър от университета Commоnwealth в щата Вирджиния е един от многото откриватели, които изследват въздействието на новините.: " Негативните вести снижават желанието ни да оказваме помощ, понижават толерантността, карат ни да виждаме хората в общността си като по-малко доброжелателни, непознатите ни се костват по-страшни, по-вероятно е да се усещаме безпомощни и да развием депресивна симптоматика " , коментира тя в своя обява от 2015 година
Според друго проучване, този път от " Харвард ", 84% от интервюираните възприемат новините като депресиращи. Затова доста хора вършат съзнателния избор да ги заобикалят.
Заедно със фамилията си Ива Лаловска е избрала да построи живота си в малко село на Черноморието. Не следи новините от години, макар че спорадично се осведоми за протичащото се от колегата си. " Всеки път когато нещо отрицателно стигне до ушите ми, се пробвам да го не помни незабавно ", споделя Ива и прибавя, че не желае непотребни паники. Други като Ясен и Боян Йорданови постоянно наблюдават настоящите събития частично тъй като се отразяват на дребния им фамилен бизнес във Варна, само че " от време на време ме натоварват ненужно - несъмнено нямам потребност от това в живота си ", споделя Ясен.
А когато душевният товар ни пристигна допълнително, рискуваме да се озовем в позиция, която психолозите назовават " отмалялост на състраданието " - публиката гледа и чува за страдалчество толкоз постоянно, че става безчувствена към него.
Плаша те, с цел да те предпазя
Според проф. Баден множеството публицисти откровено имат вяра, че колкото по-стряскащо е показана една вест, толкоз повече са се постарали да предпазят обществото. Дава за образец това по какъв начин новината, че пчелите се роят, не наподобява толкоз почтена за отразяване, колкото изгубването им. " И не безусловно тъй като публицистите го вършат преднамерено, а по-скоро тъй като са подготвени да гледат на света по този метод. "
Доц. доктор Жана Попова е учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка в СУ " Св. Климент Охридски " и има взор освен върху специалността, само че и върху мотивацията на бъдещите публицисти. Освен това изследва работата на дейни представители на журналистическата колегия. " Един от най-силните претекстове да има толкоз доста излъчвания за безчовечен действия, изстъпления, принуждение е желанието на публицистите да схванат за какво причинителят го е направил ", коментира тя и прибавя, че този блян не всеки път е добра пътеводна звезда.
" Втората причина публицистите да дълбаят в злото е, че откровено имат вяра, че с описа си ще трансформират света ", счита доцент Попова. Много публицисти фактически се усещат по този начин и възприемат специалността си като идея.
На въпроса каква е повода да избира " тежки " тематики Полина Паунова от " Свободна Европа ", една от огромните очаквания на българската публицистика, счита, че в случай че публицистите не се занимават с тези тематики, няма да смисъл да вършат нищо друго: " Когато имате застрашаваща живота диагноза, е най-малкото необичайно да се кахърите, че сте си счупили нокът. Затова си мисля, че таман тежките тематики са базисната работа, която би трябвало да свършим ние, публицистите. Да опитваме да ги разкажем, а обществото да разбере, че би трябвало да се сблъска с тях. "
Не защо приказваш, а по какъв начин го казваш
Според проф. Баден така наречен положителни вести носят несъзнателна конотация на агитация: " Това стартира през Първата международна война, когато публицистите били окуражавани да смекчават и изопачават събитията, с цел да наподобяват по-малко страшни. " Освен това съгласно нея този вид вести се третират като несериозни или даже жълти, до момента в който страшните се възприемат като действителни и значими.
Но положителните вести не са безусловно захаросани. " Да вземем за образец публикация, която споделя за боен спор. Върху кои аспекти ще изберем да се фокусираме? Върху хората, които са оживели и са били извънредно смели, или върху гибелта и разрухата ", пита проф. Баден.
Мнението на доцент Попова звучи сходно: " Въпросът не е дали да отразяваме рецесии, произшествия, принуждение, а по какъв начин. "
Борислава Якова е систематичен психолог, само че и някой, който се интересува от настоящите събития. Тя споделя, че подтекстът, предисторията и другите гледни точки са наложителни, с цел да може човек да образува визията си за действителността .
Именно потребността от материали, богати на гледни точки ражда известен в последно време метод, с корени в позитивната логика на психиката - така наречен градивна публицистика. Публикация в академичното издание The Journal of Media Innovations условно разделя отразяването на събития в две категории - моделът на болния свят, в който се приказва единствено за проблеми, компликации, спорове, принуждение, и моделът на богатство - обръща се внимание на достижения, израстване, положителни взаимоотношения, резистентност, мощ. " Традиционно репортерите се концентрират върху модела на болния свят и по този метод основават изкривена картина, даже единствено с въпросите, които задават. Въпросите са като фенер - журналистът и публиката му ще виждат това, върху което е ориентирана светлината ", пишат авторките доктор Карън Макентайър и Катрин Гилденстед.
Идеята на градивната публицистика е да бъдат осветени тези аспекти на една история, които нормално остават подценени, да се предлoжат повече гледни точки и да се приказва освен за казуса, само че и за неговите решения.
Подобен метод може да има позитивно въздействие върху обществото. Изследване на Макентайър с поддръжката на Hussman School of Journalism and Media от 2019 година демонстрира, че когато човек изпитва и позитивни страсти във връзка дадена история, освен се усеща по-добре, само че е по-склонен да се ангажира с някакъв тип просоциално държание.
Гледната точка на психолога Женя Георгиева е сходна: " Новини, които се въртят към жестокости и бедствия, предизвикат смут и паника у фена, разсънват базисния боязън от разпад. Когато всичко е черно и атмосферата е на неизбежност и беззащитност, това не разрешава на фена да види нюансите в проблематичната обстановка. " И по този начин е по-лесно да останем втрещени на дивана, в сравнение с да се включим в развоя на събитията по деен и потребен метод.
Разбира се, постоянно е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Журналистът Марк Райс-Оксли, редактор в The Guardian и редактор на рубриката The Upside ( " Добрата страна " ), напълно разумно отбелязва, че с цел да бъдат прегледани повече гледни точки на една и съща тематика, са нужни повече запаси като финанси, време и така нататък И въпреки всичко той, както доста от представителите на журналистическата специалност, счита, че градивното отразяване на събития държи институциите виновни в доста по-голяма степен, защото с изключение на да сочи проблемите, предлага и решенията. Така по-трудно се намират оправдания за безучастие.
Какво можем да създадем?
Ако следваме правилата на градивната публицистика, тук е моментът да предложим решение - какво може да направи всеки от нас.
Да си задаваме повече въпроси
Психологът Борислава Якова споделя, че постоянно, когато чуе дадена информация, си дава сметка, че това е просто една версия. Историята евентуално има доста други аспекти, които материалът не е засегнал. Ако не забравяме това, ще е по-трудно да бъдем фрустрирани от отрицателните вести.
Да филтрираме информацията, която доближава до нас
" По същия метод, по който конфигурирам на компютъра си отбрани, се пробвам да си основа филтър против новините и да не разрешавам да ми въздействат прекомерно, споделя IT експертът Никола Чалев. Винаги обмислям нещата и си изваждам лични изводи, ревизирам разнообразни източници. Но въпреки всичко виждам да не пресилвам с осведомителното облъчване. "
Да преразгледаме осведомителната си диета
" Насърчавам всеки да си намерения до каква степен здравословна е осведомителната му диета ", споделя журналистът и анализатор Езра Клайн. Според него най-важно е да знаем какво се случва на локално равнище, защото там потенциалът ни за деяние е максимален.
Съзнателно да избираме позитивните вести
Както демонстрират проучванията на проф. Баден, осведомителните канали наблюдават така наречен клик държание. Така че колкото по-често отваряме вести с позитивни заглавия, толкоз по-силен сигнал даваме на осведомителния пазар, че потребителите се интересуват освен от бедствия и нещастия. Основен принцип на позитивното мислене е да опитаме да реализираме съответствие позитивни към отрицателни мисли 3:1 - тогава започваме да виждаме света по градивен, а не по унищожителен метод.
Да следим източници, които дават значима позитивна информация
Рубриката The Upside на The Guаrdian
Yahoo Good News
GoodNewsNetwork
Yes! Magazine
Positive.News
Живот отвън новините
Медиите несъмнено играят значима роля в метода, по който възприемаме света. Но с изключение на да следим протичащото се, ние го и сътворяваме. По този мотив редакторът на секцията с положителни вести в The Guardian Макс Райс-Хъксли споделя: " Бих желал хората да четат позитивни вести на телефоните и таблетите си, само че по-късно да изключат устройствата и да живеят пълноценно живота си. "
" В домовете на някои от по-възрастните ми родственици тв приемникът постоянно е включен и това несъмнено им въздейства. Постоянно са в положение на суматоха ", споделя Никола Чалев, който се занимава с осведомителни технологии и дружно със фамилията си прекарва годината сред София и Малага.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мартин и Никола надалеч не са единствените с сходни наблюдения, а феноменът е международен. Езра Клайн, американски публицист, блогър, политически коментатор и съосновател на Vox, счита, че 24-часовият новинарски цикъл ни държи в положение на непрекъсната свръхбдителност, като че ли сме във постоянно изключително състояние. Журналисти от The Guradian допълват тази теза, като приказват за разрастването на така наречен could news ( " може би вести " ) - информация за всички ужасни неща, които евентуално биха могли да ни сполетят. Дори преди COVID-19 да се трансформира в (информационна) пандемия, към този момент имахме потребност от повече положителни и градивни вести, а в този момент това важи с още по-голяма мощ.
Докато разисква новата си книга в подкаста на Криста Типет On Being, Езра Клайн напомня, че класическата визия за публицистика е огледало, обърнато към света. В момента обаче медиите не просто отразяват, те основават вести и са участник в събитията: " Колкото повече пишем за конфронтанция да вземем за пример, толкоз повече я подхранваме. "
Затова въпросът е дали медиите отразяват новините, или ги генерират. И какъв е резултатът от това?
Много хубаво не е на хубаво
В звук с тази смущаваща сентенция новините нормално се въртят към проблемите и заканите и това е изцяло естествено. Старото предписание гласи, че положителната вест не е вест, другояче казано, не се прави репортаж за трен, който идва в точния момент. Мозъците ни, тренирани в продължение на милиони години да са изключително чувствителни към евентуални рискове, наблюдават зорко за информация, която бие паника. Според обява в научното издание Journal of Media Innovation от 2018 година разнообразни проучвания демонстрират, че публицистите гравитират към спорове и трагични събития, те са тяхната рутина . Авторите на публикацията показват още, че в реалност множеството хора, които наблюдават политически вести интензивно, търсят " отрицателната " информация, макар че съгласно анкетите биха предпочели повече " положителни " вести.
В едно от своите изследвания професор Денис Баден от Университета на Саутхемптън стига до същото умозаключение - на доктрина множеството читатели настояват, че биха желали да виждат повече " положителни " вести, само че на процедура клик държанието им в интернет демонстрира тъкмо противоположното - всеобщо се отварят най-стряскащите заглавия. " Със сигурност не сме устроени по този начин, че да поемаме концентрат от най-лошото и ужасното, което се случва по света във всеки миг. Нищо чудно, че психологичното ни здраве страда. Ето за какво по какъв начин ни се отразяват новините е тематика на публичното здраве. "
Какъв е резултатът от неприятните вести
Д-р Карън Макентайър от университета Commоnwealth в щата Вирджиния е един от многото откриватели, които изследват въздействието на новините.: " Негативните вести снижават желанието ни да оказваме помощ, понижават толерантността, карат ни да виждаме хората в общността си като по-малко доброжелателни, непознатите ни се костват по-страшни, по-вероятно е да се усещаме безпомощни и да развием депресивна симптоматика " , коментира тя в своя обява от 2015 година
Според друго проучване, този път от " Харвард ", 84% от интервюираните възприемат новините като депресиращи. Затова доста хора вършат съзнателния избор да ги заобикалят.
Заедно със фамилията си Ива Лаловска е избрала да построи живота си в малко село на Черноморието. Не следи новините от години, макар че спорадично се осведоми за протичащото се от колегата си. " Всеки път когато нещо отрицателно стигне до ушите ми, се пробвам да го не помни незабавно ", споделя Ива и прибавя, че не желае непотребни паники. Други като Ясен и Боян Йорданови постоянно наблюдават настоящите събития частично тъй като се отразяват на дребния им фамилен бизнес във Варна, само че " от време на време ме натоварват ненужно - несъмнено нямам потребност от това в живота си ", споделя Ясен.
А когато душевният товар ни пристигна допълнително, рискуваме да се озовем в позиция, която психолозите назовават " отмалялост на състраданието " - публиката гледа и чува за страдалчество толкоз постоянно, че става безчувствена към него.
Плаша те, с цел да те предпазя
Според проф. Баден множеството публицисти откровено имат вяра, че колкото по-стряскащо е показана една вест, толкоз повече са се постарали да предпазят обществото. Дава за образец това по какъв начин новината, че пчелите се роят, не наподобява толкоз почтена за отразяване, колкото изгубването им. " И не безусловно тъй като публицистите го вършат преднамерено, а по-скоро тъй като са подготвени да гледат на света по този метод. "
Доц. доктор Жана Попова е учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка в СУ " Св. Климент Охридски " и има взор освен върху специалността, само че и върху мотивацията на бъдещите публицисти. Освен това изследва работата на дейни представители на журналистическата колегия. " Един от най-силните претекстове да има толкоз доста излъчвания за безчовечен действия, изстъпления, принуждение е желанието на публицистите да схванат за какво причинителят го е направил ", коментира тя и прибавя, че този блян не всеки път е добра пътеводна звезда.
" Втората причина публицистите да дълбаят в злото е, че откровено имат вяра, че с описа си ще трансформират света ", счита доцент Попова. Много публицисти фактически се усещат по този начин и възприемат специалността си като идея.
На въпроса каква е повода да избира " тежки " тематики Полина Паунова от " Свободна Европа ", една от огромните очаквания на българската публицистика, счита, че в случай че публицистите не се занимават с тези тематики, няма да смисъл да вършат нищо друго: " Когато имате застрашаваща живота диагноза, е най-малкото необичайно да се кахърите, че сте си счупили нокът. Затова си мисля, че таман тежките тематики са базисната работа, която би трябвало да свършим ние, публицистите. Да опитваме да ги разкажем, а обществото да разбере, че би трябвало да се сблъска с тях. "
Не защо приказваш, а по какъв начин го казваш
Според проф. Баден така наречен положителни вести носят несъзнателна конотация на агитация: " Това стартира през Първата международна война, когато публицистите били окуражавани да смекчават и изопачават събитията, с цел да наподобяват по-малко страшни. " Освен това съгласно нея този вид вести се третират като несериозни или даже жълти, до момента в който страшните се възприемат като действителни и значими.
Но положителните вести не са безусловно захаросани. " Да вземем за образец публикация, която споделя за боен спор. Върху кои аспекти ще изберем да се фокусираме? Върху хората, които са оживели и са били извънредно смели, или върху гибелта и разрухата ", пита проф. Баден.
Мнението на доцент Попова звучи сходно: " Въпросът не е дали да отразяваме рецесии, произшествия, принуждение, а по какъв начин. "
Борислава Якова е систематичен психолог, само че и някой, който се интересува от настоящите събития. Тя споделя, че подтекстът, предисторията и другите гледни точки са наложителни, с цел да може човек да образува визията си за действителността .
Именно потребността от материали, богати на гледни точки ражда известен в последно време метод, с корени в позитивната логика на психиката - така наречен градивна публицистика. Публикация в академичното издание The Journal of Media Innovations условно разделя отразяването на събития в две категории - моделът на болния свят, в който се приказва единствено за проблеми, компликации, спорове, принуждение, и моделът на богатство - обръща се внимание на достижения, израстване, положителни взаимоотношения, резистентност, мощ. " Традиционно репортерите се концентрират върху модела на болния свят и по този метод основават изкривена картина, даже единствено с въпросите, които задават. Въпросите са като фенер - журналистът и публиката му ще виждат това, върху което е ориентирана светлината ", пишат авторките доктор Карън Макентайър и Катрин Гилденстед.
Идеята на градивната публицистика е да бъдат осветени тези аспекти на една история, които нормално остават подценени, да се предлoжат повече гледни точки и да се приказва освен за казуса, само че и за неговите решения.
Подобен метод може да има позитивно въздействие върху обществото. Изследване на Макентайър с поддръжката на Hussman School of Journalism and Media от 2019 година демонстрира, че когато човек изпитва и позитивни страсти във връзка дадена история, освен се усеща по-добре, само че е по-склонен да се ангажира с някакъв тип просоциално държание.
Гледната точка на психолога Женя Георгиева е сходна: " Новини, които се въртят към жестокости и бедствия, предизвикат смут и паника у фена, разсънват базисния боязън от разпад. Когато всичко е черно и атмосферата е на неизбежност и беззащитност, това не разрешава на фена да види нюансите в проблематичната обстановка. " И по този начин е по-лесно да останем втрещени на дивана, в сравнение с да се включим в развоя на събитията по деен и потребен метод.
Разбира се, постоянно е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Журналистът Марк Райс-Оксли, редактор в The Guardian и редактор на рубриката The Upside ( " Добрата страна " ), напълно разумно отбелязва, че с цел да бъдат прегледани повече гледни точки на една и съща тематика, са нужни повече запаси като финанси, време и така нататък И въпреки всичко той, както доста от представителите на журналистическата специалност, счита, че градивното отразяване на събития държи институциите виновни в доста по-голяма степен, защото с изключение на да сочи проблемите, предлага и решенията. Така по-трудно се намират оправдания за безучастие.
Какво можем да създадем?
Ако следваме правилата на градивната публицистика, тук е моментът да предложим решение - какво може да направи всеки от нас.
Да си задаваме повече въпроси
Психологът Борислава Якова споделя, че постоянно, когато чуе дадена информация, си дава сметка, че това е просто една версия. Историята евентуално има доста други аспекти, които материалът не е засегнал. Ако не забравяме това, ще е по-трудно да бъдем фрустрирани от отрицателните вести.
Да филтрираме информацията, която доближава до нас
" По същия метод, по който конфигурирам на компютъра си отбрани, се пробвам да си основа филтър против новините и да не разрешавам да ми въздействат прекомерно, споделя IT експертът Никола Чалев. Винаги обмислям нещата и си изваждам лични изводи, ревизирам разнообразни източници. Но въпреки всичко виждам да не пресилвам с осведомителното облъчване. "
Да преразгледаме осведомителната си диета
" Насърчавам всеки да си намерения до каква степен здравословна е осведомителната му диета ", споделя журналистът и анализатор Езра Клайн. Според него най-важно е да знаем какво се случва на локално равнище, защото там потенциалът ни за деяние е максимален.
Съзнателно да избираме позитивните вести
Както демонстрират проучванията на проф. Баден, осведомителните канали наблюдават така наречен клик държание. Така че колкото по-често отваряме вести с позитивни заглавия, толкоз по-силен сигнал даваме на осведомителния пазар, че потребителите се интересуват освен от бедствия и нещастия. Основен принцип на позитивното мислене е да опитаме да реализираме съответствие позитивни към отрицателни мисли 3:1 - тогава започваме да виждаме света по градивен, а не по унищожителен метод.
Да следим източници, които дават значима позитивна информация
Рубриката The Upside на The Guаrdian
Yahoo Good News
GoodNewsNetwork
Yes! Magazine
Positive.News
Живот отвън новините
Медиите несъмнено играят значима роля в метода, по който възприемаме света. Но с изключение на да следим протичащото се, ние го и сътворяваме. По този мотив редакторът на секцията с положителни вести в The Guardian Макс Райс-Хъксли споделя: " Бих желал хората да четат позитивни вести на телефоните и таблетите си, само че по-късно да изключат устройствата и да живеят пълноценно живота си. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ