Вече съм напълно убедена, че следващите Оскари ще бъдат спечелени

Вече съм изцяло уверена, че идващите " Оскари " ще бъдат извоювани от малко зелено дребосъче, вероятно от Марс, в случай че такива в тъмносиньо няма и на Сатурн. Всички други кандидатури към този момент са и дискредитирани, и дискриминирани, в случай че осъждам по международните медии, издателски практики и състезания.
Само в един и същи ден ми се случи да установя, че " Десет дребни негърчета " от Агата Кристи към този момент излизат на френски език със заглавието " Те бяха 10 ", като думата " негърче " била отпаднала и жигосана с черен щемпел общо 78 пъти. Не ми е ясно по какъв начин е редактирано стихотворението, само че не ми се искаше да запитвам другари франкофони, тъй като още преди няколко години Англия поправя заглавието и то към този момент е " Не остана нито едно ". При това със единодушието на наследниците на Агата Кристи. В Швеция бащата на нашата детска фаворитка Пипилота Виктуария Транспаранта, в резюме Пипи, 

към този момент е " крал на остров ", а не негърски крал
също със единодушие на наследниците на Астрид Линдгрен. Страх ме е за " Чичо Томовата барака ", за която към този момент не съм чула нищо фрапиращо, както и за всички мои обичани индиански романи. А и да не споделям за обичания разказ " Винету ", когато необятната общност реши да вкара литературно-профилактичната гилотина и там.
Но това, което същински ме потресе, бе решението на филмовия конкурс " Берлинале " да се вкара премия, в която половете нямат никакво значение. Сиреч - няма мъжка и женска водеща или поддържаща роля. Една водеща, една поддържаща. Защо по този начин бе, хора - в случай че трябваше да избирате сред Марлон Брандо и Мария Шнайдер в " Последно танго в Париж ", по какъв начин щяхте да разпределите премиите? Имам възприятието, че в случай че разпределяхте наградите в един от последните Оскарови филми " Формата на водата "

щяхте на я дадете на чудовището, тъй като е по-безполово
въпреки че въпреки всичко се опитва и да прави секс. А за детска анимация щеше да я завоюва " Щрек ". Или " Барни Ръбъл ".
Защо настъпи време, в което пол, цвят на кожата са способни да ни изключат от цели общности и да ни декласират, а мимикрията, безполовостта и MeeToo ни включват в нови измислени общности, които на процедура са безжизнени, виртуални и безплътни? Холивуд не може да си откри един непокътнат водещ на " Оскарите ", тъй като всеки се тормози да не го обвинят, че е прегрешил с девойки, обаче никой няма да упрекна един водещ на каквото и да било телевизионно предаване или наградна гала, че е прегрешил с младежи?
Кога светът  ни стана черен и бял, а в действителност е толкоз цветен, само че никой не желае да го види? Кога сетивата ни почнаха да се диктуват от обществените мрежи?

Кога геният ни стартира да бъде най-незначителното нещо в живота
ни, а над него застана политкоректността? Дали изобщо някой се усеща, че под тази форма идва нов хитлеризъм или сталинизъм, който дава повече шансове на посредствеността, която обаче е снабдена с политически документ?
В момента обстановката ми припомня на остарелия анекдот от времената на сегрегацията в ЮАР, когато решили да няма черни и бели, а всички да бъдат боядисани в зелено. И когато един рейс закъсал на пътя, водачът споделил: " Хайде в този момент всички тъмнозелени да слязат да бутат ".
Само че в този момент, имам възприятието, бутат светлозелените. И освен бутат, а и се извиняват на тъмнозелените, редактират класиката, която са писали родителите им, непринудено се съгласяват с неща, които на процедура трансформират техния свят в една голяма тирания. Накрая едно от тези зелени човечета ще завоюва Оскарите, а другите ще бутат каруцата към Марс. И " Биг брат " ще ги гледа.