Вече е почти сигурно, че отиваме отново на предсрочни избори.

Вече е съвсем несъмнено, че отиваме още веднъж на предварителни избори. ПП-ДБ приканват ГЕРБ да си поеме отговорността и да си реализира мандата, без да помръдват от оферти от тях кабинет. В ГЕРБ пък не наподобяват готови да съставят де факто държавно управление на така наречен " хартиена коалиция " под формата на кабинет на малцинството. Ако двете страни не създадат отстъпки, лятото отиваме на избори, от които може да завоюва само " Възраждане ".

Напоследък постоянно поглеждаме към модела на правителството  на Димитър Попов, основано преди Коледата на 1990 година. Мнозина от сегашните политически водачи или не са били родени тогава, или са били в детската градина и този модел им наподобява също " книжен ". Но напълно невръстната тогава българска народна власт, която зад тила си имаше единствено едни избори - за Велико национално заседание, съумя да откри вярното решение в надалеч по-тежки времена. Ако се връщаме към опита от това време, то не е с цел да търсим външни аналогии, каквито има доста, а с цел да открием структурни сходства на обстановката тогава и в този момент и през тях да се опитаме да забележим вероятните решения през днешния ден.

В края на 1990 година България бе банкрутирала страна и още не бе почнала пазарните промени и институционалния строеж на демокрацията. Българска социалистическа партия се нуждаеше от демократична легитимация в взаимно ръководство със Съюз на демократичните сили - както в този момент ГЕРБ търси антикорупционна легитимация от споделена власт с ПП-ДБ. Разбира се, и Съюз на демократичните сили тогава се боеше от колаборация с комунистите както ПП-ДБ през днешния ден. Но все някой трябваше да стартира непопулярните ограничения, зрееше и огромна стачка.

Приемливо за всички от Шареното политбюро

На 20 ноември Съюз на демократичните сили излезе с декларация за оставка на кабинета на Андрей Луканов и основаване на " съдружно служебно държавно управление ". При президента Желев, някогашен водач на Съюз на демократичните сили, се привикваха политически консултативни препоръки, така наречен Шарено политбюро, с присъединяване на партийните водачи и той настояваше за политическо съглашение сред партиите. То трябваше да сложи период за приемането на новата конституция и за продължителността на работата на великия парламент. А държавното управление, по думите му, трябваше да е по-неутрално и да е задоволително и за двете страни.

Съдията Димитър Попов бе секретар на ЦИК на изборите на 10 юни и стана добре различим с харизматичния си ефирен облик. Съюз на демократичните сили с изключение на на икономическите министерства държеше доста и на Министерство на вътрешните работи, само че Българска социалистическа партия също не отстъпваше. Накрая за вътрешен министър бе определен юристът монархист Христо Данов, а Луджев стана силов вицепремиер. В гласувания на 20 декември кабинет с едвам два гласа болшинство за финансов министър бе определен незнайният към момента Иван Костов. А социалдемократът Иван Пушкаров, оглавил министерството на промишлеността, търговията и услугите, събра минимум гласове " срещу ", само че след това бе изключен от БСДП, тъй като водачът ѝ Петър Дертлиев не искаше директно да обвързва партията си с кабинета. В деня, в който излезе указът за новото държавно управление - 22 декември, Народното събрание съвсем единомислещо гласоподава за участието на България в Европейската общественост и в Съвета на Европа. Програмната декларация на кабинета " Попов "  бе показана едвам месец по-късно.

Съюз на демократичните сили се потвърди през присъединяване си във властта

Няма да изброяваме какъв брой доста свърши това държавно управление и по какъв начин надскочи половингодишния си период до 11 месеца. Важното в тази ситуация е, че Съюз на демократичните сили не загуби от присъединяване си в него, макар че разцепленията в обединението започнаха още при основаването му. Просто това беше метод Съюз на демократичните сили да се потвърди през властта - че знае и може да ръководи. Кабинетът " Попов "  бе именуван " програмен "  и " експертен ", само че също и " кабинет на националното единодушие ", тъй като бе твърдо подсилен от Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили и Български земеделски народен съюз. След него Съюз на демократичните сили завоюва изборите през октомври 1991 година  " с малко, само че вечно ", съгласно тогавашното синьо самочувствие, каквото имат и през днешния ден някои нови демократи, и ръководи дружно с Движение за права и свободи година и два месеца.

Днес Политическа партия и Демократична България на пръв взор към този момент са се потвърдили по един или различен начин  през властта - в осеммесечното ръководство на кабинета " Петков ". Този актив обаче избледнява, тъй като в случай че за повторно не успее с втория мандат, Политическа партия (повличайки и ДБ) ще е толкоз отговорна за неуспеха на 49-ия парламент, колкото и ГЕРБ с неуспех на първия мандат - още повече, че вторият мандат беше разигран първи. Големият проблем обаче е, че за разлика от Съюз на демократичните сили през 1991 година, ПП-ДБ не са във възходяща наклонност, откакто и  дружно получиха по-нисък резултат на изборите през април 2023.

Но даже и при предварителен избор лятото да се показват по-добре и дори да станат първи, обстановката в Народното събрание ще е все по този начин патова. Че и доста по-зле, тъй като към този момент са в изолираност. Ако през 1991 година Съюз на демократичните сили можеше да се коалира с Движение за права и свободи, през днешния ден всички парламентарни партии са загърбили ПП-ДБ. Ако пък ПП-ДБ изпадне до трета мощ, тогава или би трябвало да загърби позицията си " в никакъв случай с мандат или с присъединяване на ГЕРБ "  и към този момент от третия път да кандиса за евроатлантическо болшинство с нея; или да се маргинализира като съпротива, която обаче по този начин е легитимирала ръководство на така наречен " хартиена коалиция ", а за какво не и на една нова огромна коалиция сред първия и втория, като вторият този път е " Възраждане ", която към този момент ще се легитимира като систематична партия.

С втория мандат без Денков, Василев и Лорер

Затова, с цел да не са губещи и ГЕРБ, и ПП-ДБ, а да са печеливши и двете, през днешния ден един кабинет като оня на Димитър Попов даже е още по-възможен. Ситуацията не е пагубна като през 1990 година, реализирано е единодушие по законодателна и ненапълно по управническа стратегия, а след три десетилетия либерален опит измяната би трябвало да е останало като мисловна матрица единствено за ултрасите.

Ако към момента е останал късмет за кабинет с втория мандат, подсилен от първата политическа мощ, за него има две благоприятни условия. Ако държавното управление е отпред с акад. Николай Денков, то в него ще би трябвало да влязат най-малкото 5-6 партийни лица от ГЕРБ, с цел да балансират политическите фигури на Политическа партия - но тогава ще имаме чисто съдружно държавно управление, което ПП-ДБ не желаят. Другият вид е всички политически фигури, включително Николай Денков, Асен Василев и Даниел Лорер да излязат от този състав, а на мястото им да застанат още такива като Тодор Тагарев, Андрей Янкулов, Христо Хинков, Яна Генова…

Колкото и работа да свърши подобен един експертен кабинет, все ще е повече от нищото при нови избори и продължаващо до конституционна перверзия служебно ръководство на Румен Радев. Мотиката е на една ръка разстояние, само че в България продължаваме единствено да я настъпваме. Ако перифразираме Антоан дьо Сент-Екзюпери, политикът е толкоз огромен, колкото са дребни илюзиите му.

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.