Български атлети останаха в Кения
Вече близо един месец трима от водещите български спортисти в бяганията на междинни и дълги дистанции - Милица Мирчева, Йоло Николов и Митко Ценов от Семеен кодекс Атлет - Мездра, са на предварителен лагер в „ Страната на бягащите хора ” - Кения, споделя BGatlethic.com.
От началото на март Митко, дружно с македонския спортист Дарио Ивановски, водят тренировки в различен прочут център за подготовка на най-хубавите африкански лекоатлети – Итен (2 400 м н. в.), известен като „ Home of Champions ” („ Домът на първенците ”), който се намира на 30-ина километра от Елдорет.
„ Тренираме крепко, всичко е наред, показа националният рекордьор на 3000 м стипълчейз Митко Ценов. - Времето тук е супер. С Дарио Ивановски сме дружно в Итен. Има още много бели спортисти, само че и доста си потеглиха около нервността с ковид. Днес (б.а. 25 март) е последният полет от летището в Найроби, след което го затварят. И ние искахме да се върнем с този полет, само че нямаше места. Затова ще останем, до момента в който отвори летището и има полет за у дома. А и заради отлагането на Олимпиадата, няма за какво да стоим повече тук. Ще се преместим на друго място. Всичко останало върви добре, тренировките се получават чудесно, влязохме доста бързо в темп. Ще продължим да се готвим и да чакаме напълно скоро някое съревнование, с цел да можем да създадем мощни резултати и да покрием норматива за Токио 2021 още през юни-юли месец. Бъдете мощни и не се предавайте. Вярвам, че напълно скоро всичко ще е наред! “
От края на февруари пък Милица и Йоло упражняват в западнокенийския град Елдорет (в превод от езика на масаите: „ Камениста река “), ситуиран на 2 117 м надморска височина, на към 300 км от столицата Найроби, покрай границата с Уганда.
„ Първоначалните ни проекти бяха да останем в Елдоретдо 2 април и Милица да взе участие на маратона в Бостън на 20 април, описа Йоло Николов. - Но откакто анулираха всички вероятни маратони през април и май, не ни остава нищо друго, с изключение на да продължим да упражняваме тук и да чакаме подобаващия миг. Хубавото е, че изискванията в Кения са едни от най-хубавите в света във връзка с междинните и дълги бягания. Милица тренира с едни от най-силните дами в маратонската отдалеченост. Режимът ни на живот е редуциран безусловно единствено до сън - тренировки - храна. Това се повтаря всеки ден, ден след ден. Седмично пробягваме към 200-220 км, всеки ден сред 20 и 40 км. Да правиш това дни, месеци наред не е лесна работа и изисква цялостна отдаденост и централизация. Това е нашата работа и ние се стремим да бъдем най-хубавите във всяко едно отношение. Благодарим на хората, който ни помогнаха да сме тук, паралелно с най-хубавите в света - Българската федерация по лека атлетика в лицето на господин Добромир Карамаринов, който се погрижи нищо да не ни липсва до този миг и да работим умерено. Огромни благодарности на Деница и Христо Ценови, за доверието и поддръжката през годините. Семействата и приятелите ни, които, волно или несъзнателно, се постанова да работят наедно с нас за богатството на българския спорт и по-точно - налеката атлетика.
Благодарности на „ Чичо Стефчо “, по този начин назоваваме по нашенски Стивън Чероно, международен рекордьор на 3000 м с трудности (б. а.7:53.63 мин.) и повторен международен първенец в тази дисциплинираност. Това е индивидът, който в Кения е като наш ангел пазител, грижи се нищо да не ни липсва и да се усещаме като вкъщи си. Поздрави на Мездра и България! ”
„ Независимо от събитията... oставаме мощни, продължаваме да работим крепко и продължаваме да имаме вяра, че ще пристигна време да покажем плодовете на нашата упорита работа “, показа от своя страна в обществената мрежа Instagram МилицаМирчева.
Това е петият лагер, който българските спортисти организират в Кения. През зимата на 2013 година и 2014 година и през есента на 2015-а Митко, Милица и Йоло реализираха няколкомесечна подготовка в източноафриканската страна, а през 2016-а, преди Олимпиадата в Рио, и напролет на 2017-а още веднъж упражняваха в „ Меката на бяганията ”.
От началото на март Митко, дружно с македонския спортист Дарио Ивановски, водят тренировки в различен прочут център за подготовка на най-хубавите африкански лекоатлети – Итен (2 400 м н. в.), известен като „ Home of Champions ” („ Домът на първенците ”), който се намира на 30-ина километра от Елдорет.
„ Тренираме крепко, всичко е наред, показа националният рекордьор на 3000 м стипълчейз Митко Ценов. - Времето тук е супер. С Дарио Ивановски сме дружно в Итен. Има още много бели спортисти, само че и доста си потеглиха около нервността с ковид. Днес (б.а. 25 март) е последният полет от летището в Найроби, след което го затварят. И ние искахме да се върнем с този полет, само че нямаше места. Затова ще останем, до момента в който отвори летището и има полет за у дома. А и заради отлагането на Олимпиадата, няма за какво да стоим повече тук. Ще се преместим на друго място. Всичко останало върви добре, тренировките се получават чудесно, влязохме доста бързо в темп. Ще продължим да се готвим и да чакаме напълно скоро някое съревнование, с цел да можем да създадем мощни резултати и да покрием норматива за Токио 2021 още през юни-юли месец. Бъдете мощни и не се предавайте. Вярвам, че напълно скоро всичко ще е наред! “
От края на февруари пък Милица и Йоло упражняват в западнокенийския град Елдорет (в превод от езика на масаите: „ Камениста река “), ситуиран на 2 117 м надморска височина, на към 300 км от столицата Найроби, покрай границата с Уганда.
„ Първоначалните ни проекти бяха да останем в Елдоретдо 2 април и Милица да взе участие на маратона в Бостън на 20 април, описа Йоло Николов. - Но откакто анулираха всички вероятни маратони през април и май, не ни остава нищо друго, с изключение на да продължим да упражняваме тук и да чакаме подобаващия миг. Хубавото е, че изискванията в Кения са едни от най-хубавите в света във връзка с междинните и дълги бягания. Милица тренира с едни от най-силните дами в маратонската отдалеченост. Режимът ни на живот е редуциран безусловно единствено до сън - тренировки - храна. Това се повтаря всеки ден, ден след ден. Седмично пробягваме към 200-220 км, всеки ден сред 20 и 40 км. Да правиш това дни, месеци наред не е лесна работа и изисква цялостна отдаденост и централизация. Това е нашата работа и ние се стремим да бъдем най-хубавите във всяко едно отношение. Благодарим на хората, който ни помогнаха да сме тук, паралелно с най-хубавите в света - Българската федерация по лека атлетика в лицето на господин Добромир Карамаринов, който се погрижи нищо да не ни липсва до този миг и да работим умерено. Огромни благодарности на Деница и Христо Ценови, за доверието и поддръжката през годините. Семействата и приятелите ни, които, волно или несъзнателно, се постанова да работят наедно с нас за богатството на българския спорт и по-точно - налеката атлетика.
Благодарности на „ Чичо Стефчо “, по този начин назоваваме по нашенски Стивън Чероно, международен рекордьор на 3000 м с трудности (б. а.7:53.63 мин.) и повторен международен първенец в тази дисциплинираност. Това е индивидът, който в Кения е като наш ангел пазител, грижи се нищо да не ни липсва и да се усещаме като вкъщи си. Поздрави на Мездра и България! ”
„ Независимо от събитията... oставаме мощни, продължаваме да работим крепко и продължаваме да имаме вяра, че ще пристигна време да покажем плодовете на нашата упорита работа “, показа от своя страна в обществената мрежа Instagram МилицаМирчева.
Това е петият лагер, който българските спортисти организират в Кения. През зимата на 2013 година и 2014 година и през есента на 2015-а Митко, Милица и Йоло реализираха няколкомесечна подготовка в източноафриканската страна, а през 2016-а, преди Олимпиадата в Рио, и напролет на 2017-а още веднъж упражняваха в „ Меката на бяганията ”.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ