Вече 70 г. позицията на съседа ни е на принципа

Вече 70 година позицията на съседа ни е на правилото - " Немам докази, но твърдим "
Доц. доктор Ана Кочева е един от най-големите ни специалисти по българска диалектология и лингвистична география в Института по български език на Българска академия на науките. Тя има научни разработки по диалектология, соционлингвистика, история на българския език, диалектна лексикология и лексикография. " Стандарт " я потърси за мнение след ветото на България за старта на договарянията на Р Северна Македония за Европейски Съюз
Тогава се минава към прекодификация на съществуващия език - книжовния български, който всички познават, споделя доцент Ана Кочева от Българска академия на науките в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Доц. Кочева, каква е Вашата оценка като лингвист за това, което се случи с кандидатстването на Република Северна Македония в Европейски Съюз и нашата позиция?
- Смятам че това, което стана, не е несъгласие или стопиране на бъдещето участие на Република Северна Македония в Европейския съюз, както го дефинират някои от нашите съседи и другари отвъд Осогово. Става дума за едно отсрочване във времето, което явно е належащо, с цел да могат да се изчистят някои от проблемите в двустранните ни връзки, които бяха свързани главно с историята, с езика, както и с възможното търсене на някакво измислено македонско малцинство в рамките на Република България. Така че, не се е случило нищо ужасно и окончателно. Просто България като член на Европейския съюз сподели, че не може да прави непрестанни взаимни отстъпки, в случай че щете да понася и плесници, само че да продължава да се отнася към своя комшия обилно и или като към малко дете, чиито бели не се виждат. Помните 2007 година, когато, с цел да стартира договаряния за присъединение, на България се наложи да направи тежки взаимни отстъпки, с цел да стартира този развой. Очевидно належащо е и Република С Македония да премисли някои от своите непроменяни от 1944 година насам позиции, които нямат нищо общо нито с научната истина, нито с действителностите в модерна Европа.
- Мислите ли обаче, че в Европейския съюз схващат проблематиката, поради която сме в шах и мат с Република Северна Македония?
- Ние не сме даже съперници на полето, не сме нито едни против други, нито пък в позиция на шах и мат. Нека обаче Ви отговоря като академик, който се занимава с езиковедска проблематика.
По отношение на лингвистичните ни разногласия казусът в Европа значително е прочут. Днес в РСМ приказват за континуитет на формалния си език във времето и пространството и търсят началото му при Кирил и Методий, Климент и Наум Охридски, т.е. в старобългарските книжовни школи. С други думи, историята на българския език в този момент се афишира за история на македонския език, освен това със столетна отминалост. В научните кръгове на Европа, а и в някои от политическите, тези попълзновения са добре познати, освен това от дълго време. За страдание, и тук се преплитат просвета с политика, а това за мен не е доста редно, тъй като историческите и филологическите въпроси би трябвало да се оставят за обсъждане на историци и на лингвисти, а политиците би трябвало да правят своята работа, в границите на която, с изключение на политика, има и доста стопанска система. И за това доста се приказва в последните дни - тъй като в границите на нашия контракт от 2017 година има редица други клаузи, с изключение на тези, свързани с историята, които искрено не се извършват. И те не са нито филологически, нито исторически, а най-вече стопански. Ако съпротивата в първия случай би могла да се изясни с желанието да се придобие, без значение на каква цена, еднаквост, да се измисли или присвои история, с която тя да се поддържа, във втория обстановката става напълно друга.
- Но сякаш, когато заговорим по тематиката Република Северна Македония, позицията ни опира до език и история, не и до стопански клаузи.
- Поизместиха се нещата напълно единствено на научното поле, което прочее очевидно издава отвращение да се свърши другата работа. Що се отнася до научната позиция на България за езика, тя за следващ път е официализирана в изданието на Българска академия на науките " За формалния език на РСМ ", в което вземат участие 19 хуманитаристи, т.е. става дума за обща позиция на българската хуманитаристична просвета, която е построена върху планини от обстоятелства и документи. А насреща имаме нещо, което звучи по този начин: " Немам докази, но твърдим ". Това е един лозунг, който е повдигнат от Македонската академия на науките и изкуствата, и за жалост, работи в последните 70 години. Преди малко Вие ме попитахте дали в Европа схващат въобще целия възторг, който ние тук претърпяваме. Истината е, че всеки един чужденец, където и да е той, мъчно може да разбере българската народностна обстановка на Балканите. Защото, прочувствено казано или не, ориста на Македония е персонална и фамилна орис на огромна част от българския народ. И тъкмо това не може да се проумее, както и да се преживее от който и да е европеец, който не е отдаден в тази обстановка.
- Може ли България да се окаже в изолираност поради това, че въпреки всичко спря на този стадий влизането на Македония в Европейски Съюз?
- Не би трябвало да се случи това. България е в дълг в известна степен и към личните си жители, и към сънародниците ни в Македония поради това, че доста дълго време тази тематика беше табу, до неотдавна тя се артикулираше на първо място измежду научната общност. Смятам, че и през днешния ден не сме изяснили до дъно на нашите български жители къде е заровено камъчето на раздора. Затова изданието на Българска академия на науките е предопределено и за българското общество. Но считам също, че въпросът за езика не е въпрос толкоз на диспути сред Скопие и София, а е проблематичен вътре в самото Скопие, което все не може да открие личната си еднаквост. Въпросът съществувал ли е, или не македонски език, се слага още на съвещанието на първата филологическа комисия, т.е. през 1944 година И точно тъй като няма време да се чака македонският език да се развие по натурален път, се минава към прекодификация на съществуващия тогава език - книжовния български, който всички познават. Технологията, която се ползва, е потреблението на вътрешнобългарския езиков превод: от български литературен на западнобългарски районен. И по този начин се доближава до актуалната езикова норма, издигната като формален език на Република Северна Македония. Това би трябвало да се изясни на нашите сътрудници в Европейския съюз в издания, които се разгласяват на британски, на немски език. До момента това е ставало прекомерно спорадично, уповавам се в отсега нататък да става все по-често, тъй че в действителност да се разсече този Гордиев възел, да се обяснят неразбирателствата и да се върви напред.
- Защо съгласно Вас досега не е било обяснено? Дори български творби са превеждани на македонски и представяни като такива.
- Не бива да забравяме събитията, при които живееха и двете страни преди 1989-та година. Все отново комунистическата теория бе тази, която наложи този войнстващ македонизъм в Република Северна Македония, отново поради нея малко остане да се откъсне и Пиринският край от границите на България. Тази политика беше нездравословна, пагубна, само че по-неприятното е, че и досега в Република Северна Македония югоносталгията и комунистическата интоксикация са живи. И сигурно предизвикат езика на омразата, който от през вчерашния ден насам още по-осезателно се усеща в македонските медии и в обществените мрежи, за мое най-голямо страдание. Защото, когато имаш съмнение във връзка с личната си еднаквост и в това време си обучаван в това, че нечия непозната история е твоя, няма по какъв начин да погледнеш обективно на историческите истини.
Това са генерации, които са индоктринирани с подправена и изопачена информация, заради която те са резистентни към обстоятелствата и истината. Затова би трябвало да се стартира от учебниците в началното учебно заведение и да се мине през идентичната ни история. Тя е тъкмо такава до 1944 година Вече през последните 70 години на битието им като СРМ, БЮРМ и в този момент РСМ историята си е изцяло тяхна, самостоятелна и безспорна. В нея също има обстоятелства, които е добре да се осветлят, те са свързани с репресии, с лагери, с нелицеприятни събития, доста постоянно адресирани към тези, които са се осмелявали да заявят българската си еднаквост. Катарзисът все в миналото би трябвало да стартира и май тъкмо в този момент, на прага на бъдещото участие в Европейски Съюз, е най-подходящият миг за това.