Любомир Дацов: Ако свалим инфлацията шоково, по-малко ще боли
* Вдигане на Данък добавена стойност ще даде бърз резултат, с цел да сме подготвени за теста за еврозоната през април * По-високите лихви ще охладят стопанската система, фискалната и паричната политики би трябвало да се движат в една посока, споделя Любомир Дацов пред " Стандарт "
- Няколко партии напират да се внася нов бюджет от служебното държавно управление. Какво е мнението Ви като член на Националния фискален съвет и един от дребното специалисти, които в действителност знаят по какъв начин се прави бюджет?
- Не приказвам от името на Фискалния съвет, въпреки че има единодушие и от Фискалния съвет, и от Българска народна банка и отчасти от Министерството на финансите /МФ/, което е разбираемо предвид на политически напън върху него. Това не се е случвало доста от дълго време. Това единодушие е, че фискалната политика и паричната политики би трябвало да се движат в една посока.
-->
Сегашната обстановка е съвсем същата като при започване на 80-те години в Съединени американски щати. Да си напомним политиката на Пол Волкър, който тогава беше гуверньор на Федералния запас. Съединени американски щати схванаха, че доста висока инфлация и експанзионистична фискална политика не водят до нищо положително. Да не се връщаме и към 1996 година в България.
Посоката е доста ясна - би трябвало да има фискално стягане, фискална консолидация - стесняване на дефицитите или въобще на салдото. Това е еднопосочно. МФ би трябвало да поддържа напъните на Европейската централна банка /ЕЦБ/ и на Българска народна банка, тъй като те се движат в синхрон.
Сигналите, които се излъчват от партиите, настояващи да се вкара бюджет в Народното събрание, са, че желаят да харчат повече. МФ споделя, че заради към този момент взетите политически решения и това, което се случи през последната година и половина, ние през 2023 година ще излезем от всевъзможни рамки. Независимо кой по какъв начин си играе с цифрите, в края на краищата ще бъдем принудени от Европейска комисия да влезем в ограничаването от 3% недостиг или в процедура за свръхдефицит.
В случая МФ прави две неща - реагира съответно на политическата конюнктура в страната и страховете, които всички естествени хора имаме от решенията през предходните години и по едно и също време с това, въпреки и незадоволително, прави някакви стъпки в посока на фискално стягане и преодоляване на инфлацията. Изпълнението на бюджета се движи към нулата. Но през октомври, когато влязоха в цялостна мощ взетите от предходното държавно управление решения, виждаме внезапно повишаване на разноските, надлежно и дефицитът стартира да нараства. Освен това през октомври бюджетните доходи спаднаха доста внезапно. Ръстът на приходите по отношение на предходната година за последния месец е едвам 6,3%. При предходните месеци той бе обичайно към 15%.
Според мен резултатите на стесняване на икономическата интензивност стартират да се усещат. Но не можем да вършим заключения, тъй като може да е нещо характерно, ще би трябвало да изчакаме и този месец, с цел да забележим дали това е наклонност. България е от 10-те страни измежду 31, включително Великобритания, Норвегия и Исландия, които при огромния стопански напредък предходната година и релативно положителния през тази, не усъвършенстват салдото си. При растеж 7,6% за предходната година, ние имаме близо 4% недостиг.
Към средата на тази годината, 27% от Брутният вътрешен продукт е превишението на Норвегия за второ тримесечие (но там е доста специфично). Швеция, Дания и Гърция са също в групата с позитивни салда, сред 2-5.6% от Брутният вътрешен продукт. Данните са на Евростат. България за първото тримесечие на начислена база има 3,5% недостиг и към 1,5% за второто тримесечие. А при тези индикатори от 3-4 % напредък за деветмесечието ние би трябвало да имаме превишение /т.нар. излишъци/.
МФ изнесе базов бюджет с 11 милиарда лв. недостиг за 2023 година, и то без да се прави политика. Трябва да се влезе в естествени рамки.
- Само популизъм ли е това непрекъснато говорене за повече харчене или има и различен модел, друга философия, която употребяват някои от политиците? Или се равняваме по гърците - ние ще харчим, пък каквото ще да става?
- Гърците влязоха в серпантина, от която мъчно се излиза, само че те се трансформират и стопанската система им е в много положително положение, изключително с възобновяване на туризма. Въпреки спадовете и неверните политически решения в предишното, които са вътрешни, а не интернационалните. В тази конюнктура наподобява Гърция има по-адекватно макроикономическо държание от нас.
- Кой е най-лошият сюжет, в случай че не се вземат съответни ограничения за преодоляване на инфлацията?
- Неадекватността на политиката може да докара до това, че инфлацията в България ще продължи да тлее доста по-дълго време, в сравнение с в останалите страни. В момента повтаряме сюжета от 2010 до 2013 година След 2009 година ситуацията у нас бе почнала да се стабилизира с помощта на дейностите на предходното държавно управление /на Сергей Станишев - б.ред./. И тогава поради тотално сбърканата финансова политика на идващия финансов министър /б.ред. Симеон Дянков/, ние 3 година още излизахме от рецесията. Причината бе, че през 2010 година всичко бе комплицирано като посока и деяние. Същото се прави сега.
Макар че служебното държавно управление работи доста съответно, то не може да промени посоката, защото няма тези пълномощия. Няма по какъв начин да постави на масата нови политики и решения. Но да вземем за пример това, което направи МФ с акцизите, е извънредно вярно. Вдигането им трябваше да стане от дълго време, само че беше отсрочено. Но МФ прави оценка, че ще има по-голяма потребност от средства в бюджета, тъй като скокът на акцизите е по-висок в сравнение с беше предходното предложение напролет. Променя се също обсега на изделията, вкарват се електронни, горивни и така нататък, които преди не влизаха. Структурата за установяване на акциза също се трансформира по този начин, че ценовата политика на компаниите да не въздейства доста върху приходите в бюджета. Това е добър ход на МФ, тъй като обезпечава по-високи и по-сигурни доходи в бюджета.
- Има предложение за повдигане на минималната работна заплата /МРЗ/, на пенсиите. Какво ще стане, в случай че продължаваме да се вършим, че казусът с инфлацията не съществува?
- Държавата преразпределя главно. Доходите се основават в действителния бизнес. Вдигането на МРЗ е контролиране на пазара, само че не е основаване на приход. Същото е и с предложенията за повдигане на пенсиите, смяна в пенсионния модел тъкмо по време на рецесията и тъкмо в посока, която води до по-високи разноски, в случай, че те към този момент са толкоз високи, че основават проблеми за устойчивостта на самия пенсионен фонд.
- Високата инфлация бе посочена преди дни от интернационалната рейтингова организация Fitch като главен проблем за приемането ни в еврозоната на 1 януари 2024 година България ще бъде тествана към края на април 2023 година Какво може да се направи за толкоз малко време?
- Ние имаме една огромна предпочитана цел - влизане в еврозоната. Аз не считам, че всичко е изгоряло, тъй като доста сме се забавили. Трябва ни съответна политика, с цел да покрием критериите. Ако би трябвало да направя едно предизвикателство, един от вероятните способи да понижим внезапно инфлацията, е да вдигнем ДДС-то. Това ще вдигне цените еднократно, само че през идващите няколко месеца заради ограничение на потреблението те внезапно ще слязат надолу и ще смъкват общата инфлация. Това е доста особена игра, само че би подействала за решение на казуса с инфлацията. При изискване да не се подвигат разноските.
- Вдигане на Данък добавена стойност обаче ще подейства като електрошок за пазара.
- Да, това е електрошок. За стопанската система не чак толкоз, само че за потребителите е значителен. Но сега ние имаме повишаване на приходите за последното тримесечие с 22%, по данни на Национален статистически институт. Факт е, че междинната работна заплата се движи близо до инфлацията. Разбира се, данните не са равномерни за всички браншове, както и географски. Но това е статистиката.
Средното повдигане на бюджетните заплати в публичния бранш през последните няколко месеца е към 9%. Има нещо забавно за последната година - според от това дали си любим или не в Министерски съвет, някои приходи по ведомствата са скочили с близо 200%, а други си стоят на 0. Това се е случило на база на решения с разнообразни постановления, не законово общо за всички, тъй като не е имало нарастване на заплатите.
- Има ли политик, който би се престрашил да вземе решение за шоково нарастване на Данък добавена стойност?
- Вижте, битката с инфлацията е доста сложна. От една страна имаме инфлация по линия на предлагането, обвързвана с изискванията на търговията - нарушени доставки, незадоволителни артикули в резултат на преориентирано търсене, проблеми в енергетиката.
Но по едно и също време с това имаме мощна инфлация и по линия на търсенето - тя е поради това, че през последните няколко години в съвсем всички страни централните банки, в това число и фискалната политика, вкараха доста пари в обращение. Стоките и парите мощно се разминават. Такъв вид инфлация се гори единствено с шокови ограничения, за жалост.
Особено от позиция на балансирането - битка с инфлацията, само че и опазване на икономическия напредък - фискалната политика е доста по-ефективна с фискално стягане. В Европа за идната година има относителни прогнози, че междинният % на фискалното стягане би трябвало да е към 0,8%, с цел да има баланс. Но има деформиране когато фискът остави единствено паричните управляващи да се борят с инфлацията.
Вдигането на лихвите води до угнетяване на икономическата интензивност. В избрани браншове част от проблемите се вземат решение със стимулиране на икономическата интензивност. Защото инфлация имаме и когато не е задоволително предлагането на артикули и услуги и има проблеми с производството. А с повдигането на лихвите се изстудява стопанската система и икономическата интензивност.
Аз не предлагам повдигане на Данък добавена стойност, това е краен вид. По-ефективното консолидиране на бюджета става не през приходната част - т.е. да увеличиш налозите. Добре е страните да вършат по-голямо превишение през преструктуриране на разходната част. Това е съответната политика, потвърдена посредством опита през годините.
Но на масата аз не виждам пакет от дейности за повишение на успеваемостта на обособените секторни политики, който да докара до стесняване на разноските в бюджета. И това е огромен проблем. В тази оценка сме единни - Фискалният съвет, Българска народна банка, МФ.
С повдигане на Данък добавена стойност на 22 или 24% просто давам образец, с цел да подсиля това, което би трябвало да бъде направено. Защото в случай че желаеме до април 2023 година да свием инфлацията по този начин, че да бъде в критериите за еврозоната, ние имаме малко време и няма по какъв начин да не стане шоково. Вдигане на Данък добавена стойност е една от опциите. Ще се радвам да има полемика какво вършим и за какво го вършим. Посоката е ясна, би трябвало да има фискално стягане и доста стесняване на бюджетния недостиг.
- Но за това е нужна политическа воля, а сякаш няма изгледи такава да се яви.
- На никой политик не му се заплаща такава цена. Доста е мъчно този, който застане зад такива ограничения, след това да бъде определен. Но хората би трябвало да знаят, че колкото повече се бавят ограниченията, толкоз по-голяма цена ще платят.
Може би звучи неуместно това, което споделям за шоковото стабилизиране на инфлацията. Но загубите ще са по-малки, в случай че го създадем за 4-5 месеца. Заради инфлацията единствено тази година доста хора са загубили близо 10-15% от действителните си приходи. Поне 3 години ще се нужни за възобновяване на това равнище. Това значи, че се връщаме обратно.
Въпросът е по какъв начин да го разбираем на хората, с цел да бъде задоволително и за тях, и за политиците. Ако няма кой да гласоподава за тях след такава мярка, не биха го създали. Трябва да има схващане в обществото, че от единствено себе си инфлацията не може да се овладее.
Аз се надявам натискът в цяла Европа да отиде в тази посока. Ако огромните страни продължат с това релативно фискално разхлабване и фискална агресия, инфлацията ще остане. А ние сме отворен пазар, отворена дребна стопанска система. Когато бориш инфлацията с парична политика, се получава девалвиране на валутата. Не знам какъв брой е потребно това да се случи. Всичко приказва, че би трябвало да има интегрираност на паричната и фискалната политики. Поне да не гледат в разнообразни направления, с цел да има резултат.
- Няколко партии напират да се внася нов бюджет от служебното държавно управление. Какво е мнението Ви като член на Националния фискален съвет и един от дребното специалисти, които в действителност знаят по какъв начин се прави бюджет?
- Не приказвам от името на Фискалния съвет, въпреки че има единодушие и от Фискалния съвет, и от Българска народна банка и отчасти от Министерството на финансите /МФ/, което е разбираемо предвид на политически напън върху него. Това не се е случвало доста от дълго време. Това единодушие е, че фискалната политика и паричната политики би трябвало да се движат в една посока.
-->
Сегашната обстановка е съвсем същата като при започване на 80-те години в Съединени американски щати. Да си напомним политиката на Пол Волкър, който тогава беше гуверньор на Федералния запас. Съединени американски щати схванаха, че доста висока инфлация и експанзионистична фискална политика не водят до нищо положително. Да не се връщаме и към 1996 година в България.
Посоката е доста ясна - би трябвало да има фискално стягане, фискална консолидация - стесняване на дефицитите или въобще на салдото. Това е еднопосочно. МФ би трябвало да поддържа напъните на Европейската централна банка /ЕЦБ/ и на Българска народна банка, тъй като те се движат в синхрон.
Сигналите, които се излъчват от партиите, настояващи да се вкара бюджет в Народното събрание, са, че желаят да харчат повече. МФ споделя, че заради към този момент взетите политически решения и това, което се случи през последната година и половина, ние през 2023 година ще излезем от всевъзможни рамки. Независимо кой по какъв начин си играе с цифрите, в края на краищата ще бъдем принудени от Европейска комисия да влезем в ограничаването от 3% недостиг или в процедура за свръхдефицит.
В случая МФ прави две неща - реагира съответно на политическата конюнктура в страната и страховете, които всички естествени хора имаме от решенията през предходните години и по едно и също време с това, въпреки и незадоволително, прави някакви стъпки в посока на фискално стягане и преодоляване на инфлацията. Изпълнението на бюджета се движи към нулата. Но през октомври, когато влязоха в цялостна мощ взетите от предходното държавно управление решения, виждаме внезапно повишаване на разноските, надлежно и дефицитът стартира да нараства. Освен това през октомври бюджетните доходи спаднаха доста внезапно. Ръстът на приходите по отношение на предходната година за последния месец е едвам 6,3%. При предходните месеци той бе обичайно към 15%.
Според мен резултатите на стесняване на икономическата интензивност стартират да се усещат. Но не можем да вършим заключения, тъй като може да е нещо характерно, ще би трябвало да изчакаме и този месец, с цел да забележим дали това е наклонност. България е от 10-те страни измежду 31, включително Великобритания, Норвегия и Исландия, които при огромния стопански напредък предходната година и релативно положителния през тази, не усъвършенстват салдото си. При растеж 7,6% за предходната година, ние имаме близо 4% недостиг.
Към средата на тази годината, 27% от Брутният вътрешен продукт е превишението на Норвегия за второ тримесечие (но там е доста специфично). Швеция, Дания и Гърция са също в групата с позитивни салда, сред 2-5.6% от Брутният вътрешен продукт. Данните са на Евростат. България за първото тримесечие на начислена база има 3,5% недостиг и към 1,5% за второто тримесечие. А при тези индикатори от 3-4 % напредък за деветмесечието ние би трябвало да имаме превишение /т.нар. излишъци/.
МФ изнесе базов бюджет с 11 милиарда лв. недостиг за 2023 година, и то без да се прави политика. Трябва да се влезе в естествени рамки.
- Само популизъм ли е това непрекъснато говорене за повече харчене или има и различен модел, друга философия, която употребяват някои от политиците? Или се равняваме по гърците - ние ще харчим, пък каквото ще да става?
- Гърците влязоха в серпантина, от която мъчно се излиза, само че те се трансформират и стопанската система им е в много положително положение, изключително с възобновяване на туризма. Въпреки спадовете и неверните политически решения в предишното, които са вътрешни, а не интернационалните. В тази конюнктура наподобява Гърция има по-адекватно макроикономическо държание от нас.
- Кой е най-лошият сюжет, в случай че не се вземат съответни ограничения за преодоляване на инфлацията?
- Неадекватността на политиката може да докара до това, че инфлацията в България ще продължи да тлее доста по-дълго време, в сравнение с в останалите страни. В момента повтаряме сюжета от 2010 до 2013 година След 2009 година ситуацията у нас бе почнала да се стабилизира с помощта на дейностите на предходното държавно управление /на Сергей Станишев - б.ред./. И тогава поради тотално сбърканата финансова политика на идващия финансов министър /б.ред. Симеон Дянков/, ние 3 година още излизахме от рецесията. Причината бе, че през 2010 година всичко бе комплицирано като посока и деяние. Същото се прави сега.
Макар че служебното държавно управление работи доста съответно, то не може да промени посоката, защото няма тези пълномощия. Няма по какъв начин да постави на масата нови политики и решения. Но да вземем за пример това, което направи МФ с акцизите, е извънредно вярно. Вдигането им трябваше да стане от дълго време, само че беше отсрочено. Но МФ прави оценка, че ще има по-голяма потребност от средства в бюджета, тъй като скокът на акцизите е по-висок в сравнение с беше предходното предложение напролет. Променя се също обсега на изделията, вкарват се електронни, горивни и така нататък, които преди не влизаха. Структурата за установяване на акциза също се трансформира по този начин, че ценовата политика на компаниите да не въздейства доста върху приходите в бюджета. Това е добър ход на МФ, тъй като обезпечава по-високи и по-сигурни доходи в бюджета.
- Има предложение за повдигане на минималната работна заплата /МРЗ/, на пенсиите. Какво ще стане, в случай че продължаваме да се вършим, че казусът с инфлацията не съществува?
- Държавата преразпределя главно. Доходите се основават в действителния бизнес. Вдигането на МРЗ е контролиране на пазара, само че не е основаване на приход. Същото е и с предложенията за повдигане на пенсиите, смяна в пенсионния модел тъкмо по време на рецесията и тъкмо в посока, която води до по-високи разноски, в случай, че те към този момент са толкоз високи, че основават проблеми за устойчивостта на самия пенсионен фонд.
- Високата инфлация бе посочена преди дни от интернационалната рейтингова организация Fitch като главен проблем за приемането ни в еврозоната на 1 януари 2024 година България ще бъде тествана към края на април 2023 година Какво може да се направи за толкоз малко време?
- Ние имаме една огромна предпочитана цел - влизане в еврозоната. Аз не считам, че всичко е изгоряло, тъй като доста сме се забавили. Трябва ни съответна политика, с цел да покрием критериите. Ако би трябвало да направя едно предизвикателство, един от вероятните способи да понижим внезапно инфлацията, е да вдигнем ДДС-то. Това ще вдигне цените еднократно, само че през идващите няколко месеца заради ограничение на потреблението те внезапно ще слязат надолу и ще смъкват общата инфлация. Това е доста особена игра, само че би подействала за решение на казуса с инфлацията. При изискване да не се подвигат разноските.
- Вдигане на Данък добавена стойност обаче ще подейства като електрошок за пазара.
- Да, това е електрошок. За стопанската система не чак толкоз, само че за потребителите е значителен. Но сега ние имаме повишаване на приходите за последното тримесечие с 22%, по данни на Национален статистически институт. Факт е, че междинната работна заплата се движи близо до инфлацията. Разбира се, данните не са равномерни за всички браншове, както и географски. Но това е статистиката.
Средното повдигане на бюджетните заплати в публичния бранш през последните няколко месеца е към 9%. Има нещо забавно за последната година - според от това дали си любим или не в Министерски съвет, някои приходи по ведомствата са скочили с близо 200%, а други си стоят на 0. Това се е случило на база на решения с разнообразни постановления, не законово общо за всички, тъй като не е имало нарастване на заплатите.
- Има ли политик, който би се престрашил да вземе решение за шоково нарастване на Данък добавена стойност?
- Вижте, битката с инфлацията е доста сложна. От една страна имаме инфлация по линия на предлагането, обвързвана с изискванията на търговията - нарушени доставки, незадоволителни артикули в резултат на преориентирано търсене, проблеми в енергетиката.
Но по едно и също време с това имаме мощна инфлация и по линия на търсенето - тя е поради това, че през последните няколко години в съвсем всички страни централните банки, в това число и фискалната политика, вкараха доста пари в обращение. Стоките и парите мощно се разминават. Такъв вид инфлация се гори единствено с шокови ограничения, за жалост.
Особено от позиция на балансирането - битка с инфлацията, само че и опазване на икономическия напредък - фискалната политика е доста по-ефективна с фискално стягане. В Европа за идната година има относителни прогнози, че междинният % на фискалното стягане би трябвало да е към 0,8%, с цел да има баланс. Но има деформиране когато фискът остави единствено паричните управляващи да се борят с инфлацията.
Вдигането на лихвите води до угнетяване на икономическата интензивност. В избрани браншове част от проблемите се вземат решение със стимулиране на икономическата интензивност. Защото инфлация имаме и когато не е задоволително предлагането на артикули и услуги и има проблеми с производството. А с повдигането на лихвите се изстудява стопанската система и икономическата интензивност.
Аз не предлагам повдигане на Данък добавена стойност, това е краен вид. По-ефективното консолидиране на бюджета става не през приходната част - т.е. да увеличиш налозите. Добре е страните да вършат по-голямо превишение през преструктуриране на разходната част. Това е съответната политика, потвърдена посредством опита през годините.
Но на масата аз не виждам пакет от дейности за повишение на успеваемостта на обособените секторни политики, който да докара до стесняване на разноските в бюджета. И това е огромен проблем. В тази оценка сме единни - Фискалният съвет, Българска народна банка, МФ.
С повдигане на Данък добавена стойност на 22 или 24% просто давам образец, с цел да подсиля това, което би трябвало да бъде направено. Защото в случай че желаеме до април 2023 година да свием инфлацията по този начин, че да бъде в критериите за еврозоната, ние имаме малко време и няма по какъв начин да не стане шоково. Вдигане на Данък добавена стойност е една от опциите. Ще се радвам да има полемика какво вършим и за какво го вършим. Посоката е ясна, би трябвало да има фискално стягане и доста стесняване на бюджетния недостиг.
- Но за това е нужна политическа воля, а сякаш няма изгледи такава да се яви.
- На никой политик не му се заплаща такава цена. Доста е мъчно този, който застане зад такива ограничения, след това да бъде определен. Но хората би трябвало да знаят, че колкото повече се бавят ограниченията, толкоз по-голяма цена ще платят.
Може би звучи неуместно това, което споделям за шоковото стабилизиране на инфлацията. Но загубите ще са по-малки, в случай че го създадем за 4-5 месеца. Заради инфлацията единствено тази година доста хора са загубили близо 10-15% от действителните си приходи. Поне 3 години ще се нужни за възобновяване на това равнище. Това значи, че се връщаме обратно.
Въпросът е по какъв начин да го разбираем на хората, с цел да бъде задоволително и за тях, и за политиците. Ако няма кой да гласоподава за тях след такава мярка, не биха го създали. Трябва да има схващане в обществото, че от единствено себе си инфлацията не може да се овладее.
Аз се надявам натискът в цяла Европа да отиде в тази посока. Ако огромните страни продължат с това релативно фискално разхлабване и фискална агресия, инфлацията ще остане. А ние сме отворен пазар, отворена дребна стопанска система. Когато бориш инфлацията с парична политика, се получава девалвиране на валутата. Не знам какъв брой е потребно това да се случи. Всичко приказва, че би трябвало да има интегрираност на паричната и фискалната политики. Поне да не гледат в разнообразни направления, с цел да има резултат.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ