Народът побесня, вие от ужас. Хазната е с влошени показатели. Вдигат данъци заради увеличените пенсии?!
Вдигане на налозите и орязване на разноски може да се наложи, с цел да бъдат изплащани по-високите пенсии и дружно с това да осъществим критериите за влизане в еврозоната. Това излиза наяве от публично известие на Министерството на финансите (МФ) за осъществяването на бюджета за първите два месеца на годината.
Държавната хазна стартира 2023 година с влошени индикатори. Към края на месец февруари 2023 година държавният бюджет има недостиг от 250 млн. лева, демонстрират предварителните данни на МФ. За съпоставяне, за първите два месеца на 2022 година имаше остатък в хазната в размер на 713,3 млн. лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо се утежнява с към 1 милиарда лева, показват от МФ. Данните демонстрират още, че за първи път след 2015 година към края на февруари има недостиг в държавния бюджет, допълват от министерството.
Въпреки че приходите в бюджета нарастват по отношение на същия интервал на предходната година с над 1,3 милиарда лева, изпреварващият растеж на разноските (с към 2,3 милиарда лева.) води до утежняване на бюджетното салдо и до недостиг. Най-значително повишаване има при разноските за пенсии, които се усилват с над 700 млн. лева, както и в частта на разноските за дотации (с към 680 млн. лева.), разноските за прехрана (с към 400 млн. лева.), разноските за личен състав (с близо 400 млн. лева.), и други, показват от министерството. Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, в това число промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други, написа в разбора на Министерството на финансите.
При опазване на обрисувалите се трендове в приходите и разноските, до края на годината е допустимо да възникне риск от образуване на несъразмерен недостиг над референтната стойност от 3 на 100 от прогнозния БВП (БВП), което е главен аршин за влизане в еврозоната, показват от Министерството на финансите. Това постанова при разискването и приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2023 година да бъдат разисквани и признати ограничения както в разходната част на бюджета, по този начин и за укрепване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разноските по настоящото законодателство при опазване на устойчивостта на обществените финанси и съблюдаване на настоящите фискални правила в Закона за обществените финанси, допълват от ведомството.
Приходите в държавния бюджет към края на февруари 2023 година са в размер на 9,35 милиарда лева и нарастват с 1,34 милиарда лева по отношение на същия интервал на 2022 година Данъчните и неданъчните доходи нарастват с 1,335 милиарда лева, а получените средства от фондовете на Европейски Съюз са близки до регистрираните за същия интервал на предходната година.
Разходите на държавния бюджет към края на февруари 2023 година са в размер на 9,6 милиарда лева За съпоставяне, разноските за същия интервал на предходната година бяха в размер на 7,296 милиарда лева
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на февруари 2023 година, възлиза на 284 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Помощите не доведоха до спад на цените. Всички компании взимат обезщетения за тока.Електроенергията за бизнеса е по-евтина
Програмата за погашение на обезщетения на компаниите за потребяваната от тях електрическа енергия е измежду аргументите за повишение на разноските на държавния бюджет, излиза наяве от формалното известие на Министерството на финансите. Компенсации получават всички компании, без значение от сферата на активност и каква облага осъществят. Като да вземем за пример банки, софтуерни компании и търговски вериги.
Печалбата на банките в страната единствено за януари 2023 година е 115 млн. лева, което е със 7 млн. лева (+6,7%) повече по отношение на същия месец на 2022 година, оповестиха от Българска народна банка. За цялата предходна година облагата на банките доближи рекордните 2,1 милиарда лева, само че и те получават обезщетения за ток. Както и комерсиалните вериги, макар че Комисията за отбрана за конкуренцията установи доста неточни търговски практики, които ползват.
Всъщност токът за бизнеса тази година е по-евтин в сравнение с през предходната. Парламентът реши през 2023 година компаниите да получават обезщетения за тока, за цената му над 200 лева за мегаватчас, а през предходната година получаваха обезщетения за над 250 лева При гласуването на смяната в Народното събрание главният претекст беше, че по този начин ще бъдат свалени цените. Сега обаче виждаме, че токът за компаниите е по-евтин, само че цените не понижават, а не престават да нарастват. А изплащането на обезщетения коства десетки милиони на хазната.
Средната сума е над 666 лева Вдигнаха пенсиите на два пъти през 2022 година В София взимат най-вече
Увеличението на пенсиите докара до забележителен растеж на разноските за изплащането им.
Пенсиите бяха увеличени на два пъти през предходната година – от 1 юли и от 1 октомври, което е главната причина за внезапното нарастване на разноските за изплащането им през актуалната година. Първо от 1 юли предходната година пенсиите бяха увеличени с 10%, а към тях бяха прибавени и “ковид ” добавките от 60 лева След това от 1 октомври беше изработен опит да бъде отстранена разликата сред остарели и нови пенсии и доста хора получиха индексация на получаваните от тях суми.
Последните публични данни обаче демонстрират, че нарастването на пенсиите от 1 октомври предходната година не е довело до унищожаване на разликата сред най-старите и най-новите пенсии. А също така по-голяма част от пенсионерите не са получили никакво нарастване. От 1 октомври 2022 година нарастване на пенсиите са получили единствено 45,3% от хората с пенсии за стаж и възраст. Вероятно повода останалите да не получат никакво нарастване, е че те взимат минимална пенсия, която беше вдигната доста през последните години. Така и при преизчисляването от 1 октомври 2022 година действителният размер на пенсията им остава под минималния предел и тези хора са траяли да получават минималната пенсия.
Но вследствие на нарастванията, които бяха направени през предходната година, междинната съществена пенсия в страната през февруари 2023 година нараства до 666,44 лева, демонстрират данни на Национален осигурителен институт. Това е повече от минималната работна заплата след заплащане на налози и осигуровки. Средната пенсия на мъжете е 798 лева, а на дамите е 577 лева Оказва се, че мъжете взимат приблизително с 221 лева, или с 38% повече от дамите.
Средната пенсия в София за февруари е 825 лева Софиянци взимат приблизително със 158 лева повече от междинната пенсия за цялата страна. Но в случай че извадим данните за София от размера на междинната пенсия, се оказва, че столичани получават с над 200 лева повече от пенсионерите в останалата част на страната.
На второ място след София по най-високи пенсии е Бургас със 747 лева на месец. В града край морето има рафинерия, пристанище и огромни предприятия, което води до погашение на високи пенсии. На трето място е област Варна със 709 лева, а четвъртата позиция е за Стара Загора, където междинните пенсии са 705 лева
Във всички останали области на страната междинният размер на пенсиите е под 700 лева Много покрай този предел са пенсиите в Кюстендил – приблизително 698,56 лева, и в София-област – 684,81 лева В останалите области на страната пенсиите са под междинната за страната от 666,44 лева Много покрай този предел са пенсиите във Враца – приблизително 662 лева Причината там пенсиите да са относително високи е, че в област Враца е АЕЦ “Козлодуй ”, където заплатите са високи.
В 11 области, или в близо половината от тях, междинните пенсии са по-малки от 600 лева Най-малко взимат пенсионерите в Кърджали – приблизително 530 лева Причината за това е, че там доста хора са аграрни производители. Те се обезпечават върху дребни суми и пенсиите им са ниски. В региона на Кърджали има 59,4 хиляди пенсионери, от които близо 62% получават до 467 лева, в случай, че приблизително за страната делът на хората с толкоз ниски пенсии е 40%.
На второ място по най-ниски пенсии е Разград с 541,73 лева, а на трето е Силистра с 545,84 лева
България е измежду страните от Европейски Съюз с най-малки разноски на държавния бюджет по отношение на брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. У нас разноските на държавната хазна са 40,6% от Брутният вътрешен продукт, оповестиха в сряда от Евростат, като се базират на данни за 2021 година Същевременно страните от Европейски Съюз харчат през държавния бюджет приблизително 51,5% от Брутният вътрешен продукт. Те реализират това посредством по-големи разноски и надлежно по-големи доходи в бюджета.
Най-голям е бюджетът във Франция, където през държавната хазна изразходват 59% от Брутният вътрешен продукт. На второ място е Гърция с 57,4%. В другия завършек на класацията е Ирландия, където единствено 24,8% от Брутният вътрешен продукт минават през бюджета.
В България обществените заплащания на държавния бюджет имат дребен дял от Брутният вътрешен продукт – единствено 13,4%, при приблизително 20,5% за страните от Европейски Съюз. Подобни на нашите са обществените заплащания в Чехия (13,6%) и Естония (13,5%). Но в други страни обществените заплащания са доста по-големи, да вземем за пример в Германия са 20,9% от Брутният вътрешен продукт, във Франция – 24,8%, а в Италия – 23,4%.
Финансистът Румен Гълъбинов пред “Труд news ”: Необходима е проверка на помощите за бизнеса
Внимателно би трябвало да разгледаме какво стана през последното тримесечие на предходната година и какво се получава през първото тримесечие на 2023 година А то е, че заради огромните заплащания за енергийни помощи и поддръжка на бизнеса се усилиха спестяванията на компаниите в банковата система. Има понижаване в основата на депозитната пирамида, където са доста на брой, само че дребни спестители, само че има сензитивно нарастване във върха на пирамидата, освен при физическите лица, а и при компаниите. Това демонстрира, че сме прекалили с обезщетенията, че са дадени свръхкомпенсации през последните 5-6 месеца.
Очевидно е, че тези пари не са отишли единствено за покриване на сметки за електрическа енергия или за вложения, а са отнесени по сметки като спестявания и стоят като свръхликвидност в банките без да се употребяват. Трябва да си зададем въпроса, откакто минат изборите и бъде конституирано новото Народно заседание, дали не би било удачно при съставянето на бюджета за 2023 година, да се вземе поради това и да се понижат подпомаганията на компаниите в България, както по линия на енергийни помощи, по този начин и други.
А въпреки това да се направи по този начин, че да се усили събираемостта в приходната част. Едното допустимо решение е понижените Данък добавена стойност ставки да бъдат върнати на общоприетата ставка, само че това политически няма да е известно. По-скоро може да се ограничи сивата стопанска система. Съвсем неотдавна разбрахме, че в Европейската комисия има отчет за всички страни в Европейски Съюз и за жалост България продължава да е преди всичко по сива стопанска система – над 33%. Когато над една трета от стопанската система е на сиво, има от кое място да увеличим събираемостта на налозите и осигуровките, тъй като е явно, че има икономически субекти, които заобикалят заплащането на данъци. Това е единият евентуален източник за увеличение на приходите в бюджета. Друг подобен би бил, в случай че бъдат увеличени някои косвени данъци, като да вземем за пример акцизите на цигари, алкохол и горива. Това също е много сензитивна тематика по политическа линия и ще се види каква е политическата воля на новите народни представители. Вероятно ще се състои и спор по данъчната система, с цел да се сложи въпросът, в случай че да вземем за пример се върви към въвеждане на диференцирани ставки за най-употребяваните храни и животоспасяващи медикаменти, то дали не би трябвало да се усилват подоходните налози, имам предвид плоския налог върху приходите от 10% за жителите и компаниите. Дали той ще претърпи промени и в каква форма. Дали ще бъде повдигане до по-висока плоска ставка или ще бъде направена градация на ставката – за хората, които печелят повече и за компаниите, които вършат по-голяма облага.
Източник: “Труд news ”
Държавната хазна стартира 2023 година с влошени индикатори. Към края на месец февруари 2023 година държавният бюджет има недостиг от 250 млн. лева, демонстрират предварителните данни на МФ. За съпоставяне, за първите два месеца на 2022 година имаше остатък в хазната в размер на 713,3 млн. лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо се утежнява с към 1 милиарда лева, показват от МФ. Данните демонстрират още, че за първи път след 2015 година към края на февруари има недостиг в държавния бюджет, допълват от министерството.
Въпреки че приходите в бюджета нарастват по отношение на същия интервал на предходната година с над 1,3 милиарда лева, изпреварващият растеж на разноските (с към 2,3 милиарда лева.) води до утежняване на бюджетното салдо и до недостиг. Най-значително повишаване има при разноските за пенсии, които се усилват с над 700 млн. лева, както и в частта на разноските за дотации (с към 680 млн. лева.), разноските за прехрана (с към 400 млн. лева.), разноските за личен състав (с близо 400 млн. лева.), и други, показват от министерството. Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, в това число промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други, написа в разбора на Министерството на финансите.
При опазване на обрисувалите се трендове в приходите и разноските, до края на годината е допустимо да възникне риск от образуване на несъразмерен недостиг над референтната стойност от 3 на 100 от прогнозния БВП (БВП), което е главен аршин за влизане в еврозоната, показват от Министерството на финансите. Това постанова при разискването и приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2023 година да бъдат разисквани и признати ограничения както в разходната част на бюджета, по този начин и за укрепване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разноските по настоящото законодателство при опазване на устойчивостта на обществените финанси и съблюдаване на настоящите фискални правила в Закона за обществените финанси, допълват от ведомството.
Приходите в държавния бюджет към края на февруари 2023 година са в размер на 9,35 милиарда лева и нарастват с 1,34 милиарда лева по отношение на същия интервал на 2022 година Данъчните и неданъчните доходи нарастват с 1,335 милиарда лева, а получените средства от фондовете на Европейски Съюз са близки до регистрираните за същия интервал на предходната година.
Разходите на държавния бюджет към края на февруари 2023 година са в размер на 9,6 милиарда лева За съпоставяне, разноските за същия интервал на предходната година бяха в размер на 7,296 милиарда лева
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на февруари 2023 година, възлиза на 284 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Помощите не доведоха до спад на цените. Всички компании взимат обезщетения за тока.Електроенергията за бизнеса е по-евтина
Програмата за погашение на обезщетения на компаниите за потребяваната от тях електрическа енергия е измежду аргументите за повишение на разноските на държавния бюджет, излиза наяве от формалното известие на Министерството на финансите. Компенсации получават всички компании, без значение от сферата на активност и каква облага осъществят. Като да вземем за пример банки, софтуерни компании и търговски вериги.
Печалбата на банките в страната единствено за януари 2023 година е 115 млн. лева, което е със 7 млн. лева (+6,7%) повече по отношение на същия месец на 2022 година, оповестиха от Българска народна банка. За цялата предходна година облагата на банките доближи рекордните 2,1 милиарда лева, само че и те получават обезщетения за ток. Както и комерсиалните вериги, макар че Комисията за отбрана за конкуренцията установи доста неточни търговски практики, които ползват.
Всъщност токът за бизнеса тази година е по-евтин в сравнение с през предходната. Парламентът реши през 2023 година компаниите да получават обезщетения за тока, за цената му над 200 лева за мегаватчас, а през предходната година получаваха обезщетения за над 250 лева При гласуването на смяната в Народното събрание главният претекст беше, че по този начин ще бъдат свалени цените. Сега обаче виждаме, че токът за компаниите е по-евтин, само че цените не понижават, а не престават да нарастват. А изплащането на обезщетения коства десетки милиони на хазната.
Средната сума е над 666 лева Вдигнаха пенсиите на два пъти през 2022 година В София взимат най-вече
Увеличението на пенсиите докара до забележителен растеж на разноските за изплащането им.
Пенсиите бяха увеличени на два пъти през предходната година – от 1 юли и от 1 октомври, което е главната причина за внезапното нарастване на разноските за изплащането им през актуалната година. Първо от 1 юли предходната година пенсиите бяха увеличени с 10%, а към тях бяха прибавени и “ковид ” добавките от 60 лева След това от 1 октомври беше изработен опит да бъде отстранена разликата сред остарели и нови пенсии и доста хора получиха индексация на получаваните от тях суми.
Последните публични данни обаче демонстрират, че нарастването на пенсиите от 1 октомври предходната година не е довело до унищожаване на разликата сред най-старите и най-новите пенсии. А също така по-голяма част от пенсионерите не са получили никакво нарастване. От 1 октомври 2022 година нарастване на пенсиите са получили единствено 45,3% от хората с пенсии за стаж и възраст. Вероятно повода останалите да не получат никакво нарастване, е че те взимат минимална пенсия, която беше вдигната доста през последните години. Така и при преизчисляването от 1 октомври 2022 година действителният размер на пенсията им остава под минималния предел и тези хора са траяли да получават минималната пенсия.
Но вследствие на нарастванията, които бяха направени през предходната година, междинната съществена пенсия в страната през февруари 2023 година нараства до 666,44 лева, демонстрират данни на Национален осигурителен институт. Това е повече от минималната работна заплата след заплащане на налози и осигуровки. Средната пенсия на мъжете е 798 лева, а на дамите е 577 лева Оказва се, че мъжете взимат приблизително с 221 лева, или с 38% повече от дамите.
Средната пенсия в София за февруари е 825 лева Софиянци взимат приблизително със 158 лева повече от междинната пенсия за цялата страна. Но в случай че извадим данните за София от размера на междинната пенсия, се оказва, че столичани получават с над 200 лева повече от пенсионерите в останалата част на страната.
На второ място след София по най-високи пенсии е Бургас със 747 лева на месец. В града край морето има рафинерия, пристанище и огромни предприятия, което води до погашение на високи пенсии. На трето място е област Варна със 709 лева, а четвъртата позиция е за Стара Загора, където междинните пенсии са 705 лева
Във всички останали области на страната междинният размер на пенсиите е под 700 лева Много покрай този предел са пенсиите в Кюстендил – приблизително 698,56 лева, и в София-област – 684,81 лева В останалите области на страната пенсиите са под междинната за страната от 666,44 лева Много покрай този предел са пенсиите във Враца – приблизително 662 лева Причината там пенсиите да са относително високи е, че в област Враца е АЕЦ “Козлодуй ”, където заплатите са високи.
В 11 области, или в близо половината от тях, междинните пенсии са по-малки от 600 лева Най-малко взимат пенсионерите в Кърджали – приблизително 530 лева Причината за това е, че там доста хора са аграрни производители. Те се обезпечават върху дребни суми и пенсиите им са ниски. В региона на Кърджали има 59,4 хиляди пенсионери, от които близо 62% получават до 467 лева, в случай, че приблизително за страната делът на хората с толкоз ниски пенсии е 40%.
На второ място по най-ниски пенсии е Разград с 541,73 лева, а на трето е Силистра с 545,84 лева
България е измежду страните от Европейски Съюз с най-малки разноски на държавния бюджет по отношение на брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. У нас разноските на държавната хазна са 40,6% от Брутният вътрешен продукт, оповестиха в сряда от Евростат, като се базират на данни за 2021 година Същевременно страните от Европейски Съюз харчат през държавния бюджет приблизително 51,5% от Брутният вътрешен продукт. Те реализират това посредством по-големи разноски и надлежно по-големи доходи в бюджета.
Най-голям е бюджетът във Франция, където през държавната хазна изразходват 59% от Брутният вътрешен продукт. На второ място е Гърция с 57,4%. В другия завършек на класацията е Ирландия, където единствено 24,8% от Брутният вътрешен продукт минават през бюджета.
В България обществените заплащания на държавния бюджет имат дребен дял от Брутният вътрешен продукт – единствено 13,4%, при приблизително 20,5% за страните от Европейски Съюз. Подобни на нашите са обществените заплащания в Чехия (13,6%) и Естония (13,5%). Но в други страни обществените заплащания са доста по-големи, да вземем за пример в Германия са 20,9% от Брутният вътрешен продукт, във Франция – 24,8%, а в Италия – 23,4%.
Финансистът Румен Гълъбинов пред “Труд news ”: Необходима е проверка на помощите за бизнеса
Внимателно би трябвало да разгледаме какво стана през последното тримесечие на предходната година и какво се получава през първото тримесечие на 2023 година А то е, че заради огромните заплащания за енергийни помощи и поддръжка на бизнеса се усилиха спестяванията на компаниите в банковата система. Има понижаване в основата на депозитната пирамида, където са доста на брой, само че дребни спестители, само че има сензитивно нарастване във върха на пирамидата, освен при физическите лица, а и при компаниите. Това демонстрира, че сме прекалили с обезщетенията, че са дадени свръхкомпенсации през последните 5-6 месеца.
Очевидно е, че тези пари не са отишли единствено за покриване на сметки за електрическа енергия или за вложения, а са отнесени по сметки като спестявания и стоят като свръхликвидност в банките без да се употребяват. Трябва да си зададем въпроса, откакто минат изборите и бъде конституирано новото Народно заседание, дали не би било удачно при съставянето на бюджета за 2023 година, да се вземе поради това и да се понижат подпомаганията на компаниите в България, както по линия на енергийни помощи, по този начин и други.
А въпреки това да се направи по този начин, че да се усили събираемостта в приходната част. Едното допустимо решение е понижените Данък добавена стойност ставки да бъдат върнати на общоприетата ставка, само че това политически няма да е известно. По-скоро може да се ограничи сивата стопанска система. Съвсем неотдавна разбрахме, че в Европейската комисия има отчет за всички страни в Европейски Съюз и за жалост България продължава да е преди всичко по сива стопанска система – над 33%. Когато над една трета от стопанската система е на сиво, има от кое място да увеличим събираемостта на налозите и осигуровките, тъй като е явно, че има икономически субекти, които заобикалят заплащането на данъци. Това е единият евентуален източник за увеличение на приходите в бюджета. Друг подобен би бил, в случай че бъдат увеличени някои косвени данъци, като да вземем за пример акцизите на цигари, алкохол и горива. Това също е много сензитивна тематика по политическа линия и ще се види каква е политическата воля на новите народни представители. Вероятно ще се състои и спор по данъчната система, с цел да се сложи въпросът, в случай че да вземем за пример се върви към въвеждане на диференцирани ставки за най-употребяваните храни и животоспасяващи медикаменти, то дали не би трябвало да се усилват подоходните налози, имам предвид плоския налог върху приходите от 10% за жителите и компаниите. Дали той ще претърпи промени и в каква форма. Дали ще бъде повдигане до по-висока плоска ставка или ще бъде направена градация на ставката – за хората, които печелят повече и за компаниите, които вършат по-голяма облага.
Източник: “Труд news ”
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ