Ние сме еднокрили ангели. Посвещава се на родените през 50,60,70 и 80-те
Вдигам тази чаша за вас, представители на моето потомство! Всеки от нас е еднокрил ангел и по тази причина можем да летим единствено когато се прегърнем!
Посвещава се на всички деца, родени през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години! Тоест още преди технологиите да завладяват света и изцяло да завземат живота ни.
Като за начало ние се родихме естествени и оцеляхме, макар че майките ни са гълтали аспирин по време на бременността, яли са консерви и са работили съвсем до раждането, без да са изследвани за диабет.
В тези дни никой не залепваше стикери „ Да се пази от деца “ върху бутилки с медикаменти, а вратите, шкафовете и стълбите не представляваха опасност за живота.
Можеше и да не носим каски, до момента в който караме колело или кънки.
Пиехме вода напряко от градинския маркуч, а не от бутилки от супермаркета.
Пихме с другари от една бутилка вода за всички и никой не умря от това.
Ядохме сладолед, бял самун и масло, пихме газирани питиета, които тогава също бяха доста захарни, само че никой не напълняваше от това, тъй като играехме от самото начало на улицата.
Можехме да излезем от къщи заран и да играем на открито през целия ден. Обичахме да играем на гоненица, стражари и апаши, да скачаме на „ дама “, да се целим с фунийки и всичко друго, което можеше да ни хрумне до светването на вечерните лампи.
Често родителите не можеха да ни намерят по през целия ден, тъй че един пестник или задвратник беше неизменима част от нашето образование. Но в тях нямаше принуждение или свирепост.
Бяхме безгрижни и не знаехме какво са проблеми.
Прекарвахме дни безспир да вършим „ скейтбордове “ от дървени части, открити в изби и тавани. И тогава просто втурвахме по улиците, изцяло забравяйки, че караме без никакви спирачки. Но паданията, натъртванията и драскотиниър ни научиха по какъв начин да решаваме проблемите си.
Нямахме мислени другари. Ние не добавяхме другари в обществените медии, създавахме ги в действителния свят!
И в учебно заведение нямахме проблеми с вниманието.
Не сме диагностицирани със синдром с недостиг на вниманието и хиперактивност. Не сме ходили на психолози и психиатри, не сме продавали опиати наоколо до учебното заведение, не сме играли PlayStation, Nintendo, X-Box, видео игри, не сме гледали 500 разнообразни телевизионни канала, не сме имали мобилни телефони, компютри, интернет…
Падахме от дървета, можехме да се нараним на части счупено стъкло, само че родителите ни в никакъв случай не се караха за това. Играехме игри с лък и стрела, строяхме снежни замъци и в това време се чувствахме в цялостна сигурност!
Карахме колела или ходехме пешком, с цел да посетим приятелите си, влизайки в къщата им без да почукаме. Очаквахме с неспокойствие да се срещнем и да прекараме времето си дружно.
Тези години бяха най-плодотворните в историята на човечеството. Нашите генерации са дали на света най-хубавите изобретатели и учени на нашето време. Бяхме свободни, сполучливи, виновни и най-важното – имахме право на неточности. И ние се научихме да живеем с всичко това!
