Вчера на 92 годишна възраст . В негова памет припомняме

Вчера на 92 годишна възраст. В негова памет припомняме част от изявление за " Капитал ", което Станчов даде през 2014 година Поводът за изявлението бе присъединяване му в митингите против опита на Общинския свет във Варна да позволи строителството в Приморския парк на града (Морската градина). Погледът на Станчов към историята на прехода в България, почнал през 1989 година и положението на гражданското общество през този интервал, продължава да е настоящ и през днешния ден.
С Иван Станчов беседва Спас Спасов.

Ние като че ли не ценим свободата си, не я разбираме и не се научихме да я използваме, с цел да живеем по-достойно!
Не знам от кое място идва това. Аз доста оценявам своята независимост. Моето семейство беше изгонено от България, когато тук пристигнаха немците. След това не можахме да се върнем. Баща ми се помина надалеч от вкъщи, а аз съм благополучен, че освен можах да се върна, само че и да работя за България като шести подред посланик в моето семейство. Дали съм бил добър посланик - това е нещо, което би трябвало да решат други хора.

Казахте, че преди 25 години хората не са реагирали? Какво трябваше да се случи тогава?
Тогава трябваше да се случи това, което се случва в този момент! Спокойно, без борби трябваше да кажем: " Не! Ние сме тук и имаме права! Всеки жител има право да приказва! "
Вярно, че през 1990, 1991, 1992 година всеки можеше да каже всичко, което реши. Но когато си доста млад, избухлив и прочувствен, реакциите ти, положителните ти планове прекомерно постоянно имат отрицателен резултат, напълно друг от този, който си желал да постигнеш. Това споделих и през вчерашния ден на хората по време на митинга във Варна: Трябва да приказваме ясно, с цел да кажем истината! Само тогава можем да спечелим!

Какво толкоз се случи у нас, та качеството на политиците и политиката се срина по този начин стремглаво?
Аз мога да изброя доста политици, които са били огромни българи. В момента обаче има наклонност в България всеки да желае да е първи. В момента изживяваме втори временен интервал. Хора с благоприятни условия се отхвърлиха от политиката и това е тъпо. Уплашиха се може би от публичността в България, от опцията да бъдат оклеветени, омаскарени.

Откъде да чакаме смяната?
Вероятно отново от улицата! Гражданите би трябвало да останат там, до момента в който не получат това, което желаят. Загубихме доста време в години на така наречен преход, в които бяхме по-наивни, в сравнение с можехме да си позволим. Сега обаче се оказва, че незабелязано с годините са се изпарили както напразните очаквания, по този начин и наивността. И започнахме да се питаме какво става? Какво става. Някак си тръгнахме неуместно!

Вие сте човек, който не би трябвало да има илюзии, да бъде доверчив. Защо си го позволихте?
Защо... Знам ли... Защото, когато доста мощно и прочувствено искаш нещо, очевидно не можеш да разсъждаваш рационално. Не знам.. Това отговор ли е?

Възможна ли е нравственос в политиката?
Разбира се! Аз съм живял в доста страни, където не всеки път хората са етични, само че в случай че някой си го разреши - за това има наказване. Аз съм живял във Франция, във Англия, в Съединени американски щати, в Бразилия. Навсякъде, във всички страни, в които съм живял, нерядко съм бил очевидец на това по какъв начин познати лица, известни политици са свършвали в пандиза. Част от нашия проблем, от казуса на българските жители е, че ние не имаме вяра в наказването. Ние не наказваме хора, които убиват! Как тогава да имаме вяра, че могат да бъдат осъдени хора поради това, че са били неетични към жителите?

Излиза по този начин, като че ли у нас разпоредбите се основават, с цел да обслужват персонални ползи. А това значи, че с цел да защитим ползите на обществото си, би трябвало да нарушаваме разпоредбите? Това не е ли абсурд?
Има такова нещо! И тъкмо затова настоявам, че би трябвало да има реакция от страна на жителите. Ако я няма, тези, които основават разпоредбите, ще продължат да го вършат безотговорно и безнаказано. Ето, тук още веднъж можем да си приказваме за етиката в политиката. Ако тя липсва, хората с власт постоянно ще се възползват от обстоятелството на спящото общество.

Излиза, че живеем във време, в което цинизмът е по-успешен като държание от оптимизма. Докъде ще ни докара това?
На хората към този момент им писна! Видяха, че оптимизмът не им носи нищо. За това потеглиха за Испания, за Съединени американски щати... Записват децата си в университетите в Америка или в Англия. Но това в действителност е наказване. Наказание за България и за нашата политика.

Цялото изявление с Иван Станчов можете да прочетете -.