Ако не искаш да бъдеш бреме за децата си на стари години, не бъди!
Вчера ми гостува една другарка на 65 години. Тя е дейна, радостна, само че схваща, че рано или късно старостта ще я настигне.
— Разбирам, че не ми остава доста време за тичане. Ще пристигна време, когато ще стана слаба. Затова споделих на щерка си, да не ме трансформира в задължение за нея – по-добре е незабавно да ме настани в старешки дом – сподели ми тя.
Често се опасяваме да не станем ярем към врата на децата си. Всеки мисли за това. Искаме да живеем щастливо вечно и даже да посрещнем гибелта в положително въодушевление, а не да лежим на леглото. Но малко на брой получават подобен късметлийски билет.
Знам, че никой не желае да изживее дните си в старешки дом. Дори и единствено тъй като не всеки може да си разреши естествени домове с положителни условия. Всеки желае да чуе насърчителни думи от детето си. От рода „ Ще бъдем с теб до края, няма да се откажем от теб “. Дай Боже.
Всъщност всичко зависи от нас. Нека ви дам един образец.
Живяла фамилна двойка. В същия град, на няколко пресечки, в едностайни жилища живеели две остарели дами – тъщата и свекървата.
Възрастните дами напълно остарели. Децата им помагали и ги гледали. Но било мъчно да вървят от един квартал в различен. Тогава решили да продадат парцела и да купят един огромен апартамент за всички, с цел да не се раздират на три фронта.
А няма да им е скучно да живеят по този начин. Бабите възнамерявали да поемат готвенето, а децата – финансовата поддръжка.
Всичко било наред. Апартаментът бил оборудван по този начин, че всеки да се усеща удобно.
Но година по-късно една от старите дами, тъщата, почнала да се оплаква от „ общежитието “. Виждате ли, тя живеела по-добре сама в жилището си. Втората траяла да се радва на решението на децата.
Един ден снахата решила да сготви сьомга за вечеря. За да поглези семейството, а и тази риба е доста потребна.
— Защо ми харчите пенсията за такива нелепости? Предпочитам да си купя сланина и да си хапна. Никога не съм опитвала такава риба, забавно по какъв начин съм живяла до момента – възмутила се тъщата.
— Колко вкусно! Кой различен би ме поглезил по този начин на остарели години? Благодаря ви, деца – споделила втората.
Освен това тъщата не серпантина да мърмори за битовизми. Всичко не е както би трябвало за нея. Свекървата я успокоявала, казвайки й да не се месят в живота на младите. И е толкоз хубаво, че са ги приютили и са се погрижили се за тях.
Но тъщата желала да командва във всичко и да изрази мнението си.
— Щеше да е по-добре да си пребивавам сама и да не се натъкмявам към никого. Беше глупава концепция, ние сме им в тежест. Те просто чакат ние да се „ усетим “ – нареждала тъщата.
Минали години.
Втората баба, свекървата, умряла първа. Тихо и безболезнено. Децата й дали чаша вода и си говорили с нея преди да си отиде а последната вечер не я оставили.
После умрял единият наследник на тъщата – трагичен случай. Скоро и тя си отишла. До последните си дни тя разправяла пред всички, че се е преместила на вятъра.
Шест месеца била прикована на легло. Децата я миели, хранели, поили. Но недоволствата не спрели. Чашата с вода постоянно била на половина празна за нея. Не била видяла нищо положително в живота си.
Децата се справили със задължението си, макар обстоятелството, че една от майките била огромно задължение.
Тази история потвърждава, че в случай че не желаете да бъдете задължение на врата на децата си, то напълно умерено можете да не бъдете такова.
Помагайте на децата си. Те желаят да изпълнят дълга си към нас, само че без нашата помощ ще им бъде доста мъчно.
