Възрастно семейство от Велико Търново е на ръба на оцеляването.

Възрастно семейство от Велико Търново е на ръба на оцеляването. Роза и Александър Александрови живеят на месец общо със 176 лв.. Това са парите от пенията на 69-годишната жена.

72-годишният мъж не дава отговор на изискванията на страната да получава обществена пенсия. Семейството е водило каузи, писало е до европейските институции, само че не може да излезе от рецесията. 

72-годишният Александър Александров няма право на държавната обществена пенсия.

От териториалното отделение на Националния застрахователен институт изясняват отхвърли с това, че мъжът не дава отговор на критерия за най-малък приход на фамилията, в което живее, защото брачната половинка му Роза Георгиева получава пенсия в размер на 176 лева за своите 19 години трудов стаж, а условието е на член от фамилията месечно да се падат по-малко от 75 лв. обезпечен най-малък приход. От Национален осигурителен институт декларират, че този случай не е казус. 

Александър и Роза са изпаднали в бедност. 

„ Това е грехота, да оставиш българин от европейска страна гладен. Две години ние се борим, водим не битка, война водим да остане жив този човек. Това е човек, има европейски наставления за животните да живеят хуманно, ами за хората? “, пита 69-годишната Роза Георгиева. Съпругът ѝ Александър не излиза. Нямал сили. 

Александър Александров е прекарал по-голямата част от живота си в грижи за своите заболели родители, а когато е имал опция да поставя труд, постоянно го правил „ на черно “. Няма трудов и застрахователен стаж, няма право и на обществена пенсия, тъй като фамилията надвишава условието от 75 лв. най-малък витален предел, избран от страната.  

Възрастното семейство е подало документи до обществените служби за дърва за отопление. Чака решение. Миналата зима ги подкрепили. От един месец са записани в програмата за патронажната грижа на Община Велико Търново и всеки работен ден получават в дома си гратис обяд от Социалния патронаж. 

„ Ние сме на 70 години. На самун с вода сме. С моята пенсийка като платя тока и водата, като платя и остарелия джиесем, който ни го подари съседка шотландка, като платя всички разноски, ни остават под 100 лв. за двамата. На самун и вода сме. Съседите ни са българи с австралийска пенсия и ни питат – тази пенсия за какъв брой дни ви стига. Ние сме остарели хора. Категорична съм, че нямаме странични приходи, нито един лев. Аз съм есперантистка. Ние, есперантистите, сме първите посланици на мира на България. Живея до църквата „ Св. св. Константин и Елена “, за мен Бог е в душата ми. Всеки ден съм с молебствия “. 

Александър и Роза се уповават единствено на Господ, тъй като институциите са ги изоставили. След отхвърли на Национален осигурителен институт за обществена пенсия обжалвали в Административния съд, писали тъжби до Народното събрание, до президентството, до омбудсмана, до европейските институции. Когато и в случай че получат отговор, той е еднакъв - законът е подобен: 

„ Минахме едно дело в Административния съд. Съдията е написала - противоречиво е дали може да се живее със 75 лв. на човек. Но това е законодателен въпрос.

Като бяхме на делото, съдийката го съжали. Мъжът ми е кожа и кости. Сега сме до Нова година на тази стратегия за храната, ами след това в тежката зима – януари, февруари, март, тогава е най-тежко.

Това лято сме гладували, в случай че искайте, вярвайте. По цели нощи двамата не сме спали от апетит, тъй като, като легнеш гладен, не можеш да заспиш. Ние живеем с една храна дневно. Аз се боря мъжът ми да остане жив “.