Петър Петров, Възраждане: Държавата е абдикирала от своята социална функция
„ Възраждане “ внесе план за изменение наЗакона за лекарствените средства и филантропичната медицина, който касае аптеките, които са обекти с публично предопределение.
Въпреки тяхната значимост за популацията, което по Конституция има право на опазване на здравето, достъпността на аптечната мрежа обаче не е на еднообразно положително равнище в другите райони в страната отвън столицата и най-големите регионални центрове. Разпределението на аптеките не е отмерено в другите райони, показват от „ Възраждане “.
След като от дълго време към този момент няма държавни аптеки, настрана от разполагането на аптеки в болничните заведения и поликлиниките (ДКЦ-та), разбираемо е частната аптечна мрежа да бъде изграждана и съсредоточавана там, където може да бъде търсена комерсиална облага от частните търговски сдружения и фармацевтите, а точно – най-вече в столицата и огромните градове, написа в предлагането на „ Възраждане “.
Освен че дребните обитаеми места са в много случаи лишени от бърз и елементарен достъп до аптека и са принудени да пътуват до най-близкия регионален град, то налице е и различен сериозен проблем, който се задълбочава с демографската злополука и с обезлюдяването на общините. Този проблем е неналичието на непрекъснато работещи аптеки в общините и в много на брой регионални центрове, които аптеки да могат да обслужват съответното население от въпросния регион, акцентират от „ Възраждане “.
„ Гореизложените данни и фактическа конюнктура постановат извод, че досега страната е абдикирала от своята обществена функционалност по обезпечаване на еднакъв достъп до лекарствени артикули на българските жители, живеещи в другите райони на страната. Както се вижда, проблем с липса на денонощни аптеки не съществува в столицата и в най-големите регионални центрове, където общо взето е съсредоточена огромната част от популацията на България – София, Пловдив и Варна. Но не по този начин стои въпросът с други регионални центрове, да вземем за пример Монтана и Видин, където също живеят български жители, които заслужават да имат еднакъв достъп до лекарствени артикули по смисъла на закона, както жителите на столицата и най-големите регионални центрове. Така в регионални центрове като Монтана и Видин да вземем за пример няма непрекъснато работеща аптека, което значи, че жителите на цели области няма от кое място да си закупят лекарствени артикули в тъмната част на денонощието след 20.00 ч. “, съобщи адв. Петър Петров от „ Възраждане “, който е един от създателите на законопроекта.
Това, което „ Възраждане “ предлага, са промени в настоящия закон, с които постанова във всеки регионален център да се поддържа най-малко една денонощна аптека, а отвън регионалния център в общинските центрове на всеки 10 000 души да има най-малко една аптека. Във всеки общински център, където няма аптека, да се поддържа независим машинен уред за медикаменти. Допълнителните средства за нощната активност на поддържаната аптека с денонощен режим на работата се обезпечават от общинския или от държавния бюджет.
Въпреки тяхната значимост за популацията, което по Конституция има право на опазване на здравето, достъпността на аптечната мрежа обаче не е на еднообразно положително равнище в другите райони в страната отвън столицата и най-големите регионални центрове. Разпределението на аптеките не е отмерено в другите райони, показват от „ Възраждане “.
След като от дълго време към този момент няма държавни аптеки, настрана от разполагането на аптеки в болничните заведения и поликлиниките (ДКЦ-та), разбираемо е частната аптечна мрежа да бъде изграждана и съсредоточавана там, където може да бъде търсена комерсиална облага от частните търговски сдружения и фармацевтите, а точно – най-вече в столицата и огромните градове, написа в предлагането на „ Възраждане “.
Освен че дребните обитаеми места са в много случаи лишени от бърз и елементарен достъп до аптека и са принудени да пътуват до най-близкия регионален град, то налице е и различен сериозен проблем, който се задълбочава с демографската злополука и с обезлюдяването на общините. Този проблем е неналичието на непрекъснато работещи аптеки в общините и в много на брой регионални центрове, които аптеки да могат да обслужват съответното население от въпросния регион, акцентират от „ Възраждане “.
„ Гореизложените данни и фактическа конюнктура постановат извод, че досега страната е абдикирала от своята обществена функционалност по обезпечаване на еднакъв достъп до лекарствени артикули на българските жители, живеещи в другите райони на страната. Както се вижда, проблем с липса на денонощни аптеки не съществува в столицата и в най-големите регионални центрове, където общо взето е съсредоточена огромната част от популацията на България – София, Пловдив и Варна. Но не по този начин стои въпросът с други регионални центрове, да вземем за пример Монтана и Видин, където също живеят български жители, които заслужават да имат еднакъв достъп до лекарствени артикули по смисъла на закона, както жителите на столицата и най-големите регионални центрове. Така в регионални центрове като Монтана и Видин да вземем за пример няма непрекъснато работеща аптека, което значи, че жителите на цели области няма от кое място да си закупят лекарствени артикули в тъмната част на денонощието след 20.00 ч. “, съобщи адв. Петър Петров от „ Възраждане “, който е един от създателите на законопроекта.
Това, което „ Възраждане “ предлага, са промени в настоящия закон, с които постанова във всеки регионален център да се поддържа най-малко една денонощна аптека, а отвън регионалния център в общинските центрове на всеки 10 000 души да има най-малко една аптека. Във всеки общински център, където няма аптека, да се поддържа независим машинен уред за медикаменти. Допълнителните средства за нощната активност на поддържаната аптека с денонощен режим на работата се обезпечават от общинския или от държавния бюджет.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ