Авторитарни сенки в Европейския съюз: тенденциите в България
Възобновяването на геополитическото и геоикономическото опълчване на властническите сили и демократичните демокрации в световен мащаб слага Европейския съюз, с неговата разнородна национална конструкция, в изключително внимателно състояние. Провалът на опита за национално демократично създаване в Афганистан показва още един път какъв брой е значимо основаването на устойчиви вътрешни институции и общности в поддръжка на демократичните полезности. В този смисъл страните – членки на Европейски Съюз от Централна и Източна Европа, включително България, не престават да бъдат изключително уязвими на властническо външно въздействие.
Българските гласоподаватели показват (или на месията), предпочитайки този модел на ръководство пред режима на демократичната народна власт. Във външен проект, България е мощно податлива на интервенция от страна на Русия, поради., главно заради фокусирането на китайската финансова атака върху други европейски страни и райони, считани за такива с по-голямо стратегическо или икономическо значение (Западните Балкани и Западна Европа).
Склонността към фаворизиране на властнически вид ръководство и съветското въздействие в страната разумно имат и своите вътрешно- и външнополитически проявления измежду българските политически партии. Проявата на проавторитарни трендове в страната води и до евентуалното им изложение на открито, да вземем за пример в границите на европейските институции и Европейския парламент. Тенденциите в (ЕП) са в сходство с позициите, които техните национални партии показват по отношение на Русия и Китай в българския политически подтекст.
Политическият пейзаж в България претърпя обилни промени в интервала 2020 – 2021 година Познатите като " партии на статуквото " (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ВМРО), които бяха част от Народното събрание в интервала 2017 – 2021 година и които са показани в Европейския парламент, бяха провокирани от възхода на утвърдилите се вследствие на огромните митинги през 2020 година " протестни " партии ( " ИТН ", " Демократична България " и " Изправи се.бг! Ние идваме! " ). Тези партии получиха забележителна поддръжка и на последните парламентарни избори през юли 2021 година
Външнополитическите позиции на двете нови обединения – " ИТН " и " Изправи се.бг! Ние идваме! " остават или с Русия и до известна степен с Китай. " Демократична България ", от своя страна, е един от дребното непрекъснати и поредни критици на властническите трендове на Русия и Китай във вътрешнополитически проект. Единственият евродепутат от " Демократична България " в Екологичен потенциал – Радан Кънев, гласоподава непроменяемо в поддръжка на позициите, осъждащи Русия и Китай.
Българските гласоподаватели показват (или на месията), предпочитайки този модел на ръководство пред режима на демократичната народна власт. Във външен проект, България е мощно податлива на интервенция от страна на Русия, поради., главно заради фокусирането на китайската финансова атака върху други европейски страни и райони, считани за такива с по-голямо стратегическо или икономическо значение (Западните Балкани и Западна Европа).
Склонността към фаворизиране на властнически вид ръководство и съветското въздействие в страната разумно имат и своите вътрешно- и външнополитически проявления измежду българските политически партии. Проявата на проавторитарни трендове в страната води и до евентуалното им изложение на открито, да вземем за пример в границите на европейските институции и Европейския парламент. Тенденциите в (ЕП) са в сходство с позициите, които техните национални партии показват по отношение на Русия и Китай в българския политически подтекст.
Политическият пейзаж в България претърпя обилни промени в интервала 2020 – 2021 година Познатите като " партии на статуквото " (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ВМРО), които бяха част от Народното събрание в интервала 2017 – 2021 година и които са показани в Европейския парламент, бяха провокирани от възхода на утвърдилите се вследствие на огромните митинги през 2020 година " протестни " партии ( " ИТН ", " Демократична България " и " Изправи се.бг! Ние идваме! " ). Тези партии получиха забележителна поддръжка и на последните парламентарни избори през юли 2021 година
Външнополитическите позиции на двете нови обединения – " ИТН " и " Изправи се.бг! Ние идваме! " остават или с Русия и до известна степен с Китай. " Демократична България ", от своя страна, е един от дребното непрекъснати и поредни критици на властническите трендове на Русия и Китай във вътрешнополитически проект. Единственият евродепутат от " Демократична България " в Екологичен потенциал – Радан Кънев, гласоподава непроменяемо в поддръжка на позициите, осъждащи Русия и Китай.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ