Навалица от ученички за „Русалките” на Димовски
Възможно ли е цялостен клас ученички отпред със своята зам.-директорка да се озоват на литературно показване, без да е наложително? Да, в случай че създателят е Красимир Димовски. Последната му книга „ Ловецът на русалки “ се оказа обичана освен на правилните му читатели през годините, само че и на поколенията X, Y и даже Z.
С това „ Русалките “ развенчаха мита, че младите не четат, стана ясно на представянето им в клуб „ Петното " предходната вечер. Забелязал го е и самият Димовски, който описа, че в обществените мрежи му пишат най-вече младежи. Наскоро пък попаднал на видео в Youtube, на което няколко девойки четат фрагменти от двете му последни книги.
И всичко това, в случай че предходните му сборници с разкази и новели -„ Ние, кавалеристите “ и „ Райската градина “, към този момент се борят за класики. „ Превърнали са се в библиографска необичайност. Първата, 35 години след появяването си на бял свят, се продава на вторичния пазар против 16 лв. - на цена като новите ни книги “, изясни Стою Вартоломеев, притежател на ИК „ Хермес “ и издател на последните две томчета на Димовски.
Вартоломеев пръв усетил детайл на класичност в творбите на създателя, който е и дълготраен публицист във в. „ Марица “. „ Сюжетите му звучат настоящо и модерно, а за мен това е знак за добра литература. Писани са с душата на стихотворец. Вярно е, че вдъхновението на тази възраст не е постоянно срещано събитие, само че когато имаш доста насъбрани мълчания, както споделя Павел Матев в едно свое стихотворение, няма нищо чудно в това “, разкодира поетичността на Димовски издателят.
С него се съгласи и писателката Ина Иванова, която показа създателя пред публиката. По думите й, прозаичното му перо е изтънчено, а гласът -автентичен. „ В дребния му географски свят, обитаем с дребни индивиди, има едно непрестанно вървене по ръба сред сериозното и смешното, достоверното и модерното “, уточни Ина.
За разлика от доста свои сътрудници по перо, Димовски бе безапелационен, че в литературата няма място за злоба: „ Писането е в това да изградиш личен свят. Няма конкуренция, както е при депутатите “, пошегува се той. И описа по какъв начин стигнал до този извод още като невръстно хлапе: „ Една клюкарска история на село беше разказана от баба, попа и фелдшера - от всички в този дребен свят, по радикално друг метод “, удивява се и до ден сегашен той.
С това „ Русалките “ развенчаха мита, че младите не четат, стана ясно на представянето им в клуб „ Петното " предходната вечер. Забелязал го е и самият Димовски, който описа, че в обществените мрежи му пишат най-вече младежи. Наскоро пък попаднал на видео в Youtube, на което няколко девойки четат фрагменти от двете му последни книги.
И всичко това, в случай че предходните му сборници с разкази и новели -„ Ние, кавалеристите “ и „ Райската градина “, към този момент се борят за класики. „ Превърнали са се в библиографска необичайност. Първата, 35 години след появяването си на бял свят, се продава на вторичния пазар против 16 лв. - на цена като новите ни книги “, изясни Стою Вартоломеев, притежател на ИК „ Хермес “ и издател на последните две томчета на Димовски.
Вартоломеев пръв усетил детайл на класичност в творбите на създателя, който е и дълготраен публицист във в. „ Марица “. „ Сюжетите му звучат настоящо и модерно, а за мен това е знак за добра литература. Писани са с душата на стихотворец. Вярно е, че вдъхновението на тази възраст не е постоянно срещано събитие, само че когато имаш доста насъбрани мълчания, както споделя Павел Матев в едно свое стихотворение, няма нищо чудно в това “, разкодира поетичността на Димовски издателят.
С него се съгласи и писателката Ина Иванова, която показа създателя пред публиката. По думите й, прозаичното му перо е изтънчено, а гласът -автентичен. „ В дребния му географски свят, обитаем с дребни индивиди, има едно непрестанно вървене по ръба сред сериозното и смешното, достоверното и модерното “, уточни Ина.
За разлика от доста свои сътрудници по перо, Димовски бе безапелационен, че в литературата няма място за злоба: „ Писането е в това да изградиш личен свят. Няма конкуренция, както е при депутатите “, пошегува се той. И описа по какъв начин стигнал до този извод още като невръстно хлапе: „ Една клюкарска история на село беше разказана от баба, попа и фелдшера - от всички в този дребен свят, по радикално друг метод “, удивява се и до ден сегашен той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ