Възможно ли е да обичаме двама мъже едновременно? Тези, които

Възможно ли е да обичаме двама мъже по едно и също време? Тези, които не са попадали в сходна обстановка ще отговорят изрично и напълно автоматизирано „ Не! ”. Дори гневно ще осъдят „ сходно държание ”. И това е изцяло разбираемо – още от напълно дребни сме възпитавани в идеала на моногамните връзки от своите близки, детските приказките, цялото общество.

И по този начин всички одобряваме абсолютно, че същинската обич допуска безспорна честност сред сътрудниците. Това значи, че се надяваме да срещнем човек, който може да ни даде всичко, от което се нуждаем в любовта. Реалността обаче рядко оправдава тези идеалистични упования и в множеството случаи се свързваме с човек, които споделя единствено част от нашите безредици, ползи и мироглед. Въпреки това решаваме, че и това е нещо и се помиряваме, даже сме щастливи. Но единствено до деня, когато срещнем трогателен мъж, който има всички тези качества, които търсим, само че липсват на нашия „ формален ” фаворит.

Оттук нататък сърцето взема властта и всички митинги на „ здравия ” разсъдък остават глас в пустиня. Така, до момента в който един ден не осъзнаем, че сме станали основно настоящо лице в любовен триъгълник. Само дето чувството напълно не е такова, каквото сме си представяли на доктрина. Не се усещаме нито като долна мръсница, която невъзмутимо изневерява на прелестния си брачен партньор, нито като същинска щастливка, глезена и обожавана от двама мъже. По-скоро сме потресени и комплицирани от това, което се случва с нас, от това, че целият ни спокоен и спретнат живот внезапно рухва, а ние сме изправени пред непостижим избор.

Непосилен, тъй като новата ни обич не може да размени остарялата, както и противоположното. Всеки един от нашите двама мъже ни дава тъкмо това, което другият не може. Как да избираш сред буйното ентусиазъм и изпълнената с нежна грижа сигурност? Все едно да решиш, кой крайник ти би трябвало повече – левия или десния. Който и от двата да отрежеш, все ще се осакатиш. Така е и когато обичаме двама мъже – с който и да се разделим, ще се почувстваме ограбени, самотни, опустошени...

И въпреки със сърцето си да усещаме точно това, разсъдъкът ни продължава да упорства, че едната обич е „ вярна ”, а другата не. Близки и другари ни молят да се осъзнаем, да не съсипваме живота си, твърдят ни, че тази пристрастеност ще премине и по тази причина е по-добре да я задушим още в този момент. Към това се прибавя и болката на мъжа, с които ни свързват дълги години, наситени със скъпи мемоари. За него протичащото се е Ад, само че за нас Ада е не по-малък – каквото и решение да вземем, някои ще страда, в това число и ние самите.

Трудно се устоя дълго на сходно напрежение. Уморени от крайните страсти и възприятието за виновност най-често прекратяваме едните връзки. Но без значение дали ще се опитаме да възкресим остарялата си връзка или ще се впуснем през глава в незнайното с новия си обичан, сянката на този, който ни липсва, ще продължава да смущава душевния ни покой. Защото, жертвайки половината си сърце, можем да бъдем щастливи единствено на половина. Развръзката не е оптимистична, само че ще ни накара да осъзнаем доста неща, в това число и личните си стремежи. А това сигурно ще направи любовният ни живот по-пълноценен.