Възгледите на Бащата на романтизма, завещал на поколенията своето фундаментално

Възгледите на „ Бащата на романтизма ”, завещал на поколенията своето фундаментално философско-културологично проучване „ Геният на християнството ” . Писателят-благородник, който има вяра в добродетелите и морала на християнската религия и изобличава рестриктивните мерки на политическата просвета.

Portrait de Chateaubriand (1768 ~ 1848) par Anne-Louis Girodet, musée d’Histoire de la Ville et du Pays Malouin, Saint-Malo

Би трябвало да се опитаме да потвърдим, че от всички съществували в миналото религии, християнската е най-поетична, най-човечна, най-благоприятна за свободата, изкуствата и литературата; че актуалното човешко общество й дължи всичко: от земеделието до нереалните науки, от приютите за злочестници до храмовете, построени от Микеланджело и разкрасени от Рафаело. Би трябвало да покажем, че няма нищо по-божествено от нейния морал, нищо по-заслужаващо обич и удивление от нейните канони, теория и фетиш. Би трябвало да изтъкнем, че тя способства за разгръщането на гения, оформя усета, развива добродетелните усеща, вдъхва мощ на мисълта, предлага благородни мостри на писателя и съвършени модели на скулптора.
Из „ Геният на християнството ”, 1802

Справедливостта е хлябът за една страна – тя би трябвало постоянно да е гладна за правдивост.

Моралът е основата на обществото.

Младостта е щастлива, тъй като нищо не знае; старостта е нещастна, тъй като знае всичко.

Човешкото сърце наподобява на дърво, чийто сок лекува рани. Той обаче потича тогава, когато самото то е ранено.

Има Бог: тревите в долината и кедрите в планината го благославят, насекомото го възхвалява с жуженето си, слонът го приветства при изгрев слънце, птицата го възпява в листака, мълнията издава мощта му, а Океанът разкрива неговата безбрежност.

Християнството, постоянно в единодушие със сърцата, не повелява нереални и изолирани добродетели, а добродетели, извлечени от нашите потребности и също общополезни. То е сложило милосърдието като бунар на изобилието в пустините на живота.

Когато хората не имат вяра в нищо, те са подготвени да повярват на всичко.

Гонейки щастието, хората вършат голяма неточност: те не помнят, че всичко в тях е обречено на гибел, че на всичко един ден му идва краят. Нека личното ти самодоволство е безпределно, само че рано или късно твоето красиво лице въпреки всичко ще се трансформира в застинала маска.

Високите цели не се доближават с низки средства.

Презрението си би трябвало да изразходваме доста икономично, заради огромния брой нуждаещи се от него.

Всяка институция минава през три етапи – полза, привилегия и корист.

Докато сърцето съхранява желанията, мозъкът пази фантазиите.

Истинското благополучие коства малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.

Източникът на злото е суетата, източникът на положителното е милосърдието.

Горите предшестват индивида, пустините го следват.

Ахил съществува единствено посредством Омир. Махнете изкуството и писането от този свят и ще отнемете цялата му популярност.

Аристокрацията минава през три поредни възрасти: възраст на превъзходството, възраст на привилегиите, възраст на суетата. При излизането от първата тя се изражда във втората и угасва в третата.

Човешката тъга не е безконечна, рано или късно изчезва, тъй като и на човешкото сърце настава краят; това е същината на личната ни незначителност – не сме способни даже дълго да скърбим.

Ако изстрадваш повече от всеки различен нещата от живота, не би трябвало да се впечатляваш от тази си орис - огромната душа би трябвало да поема в себе си  повече тъга от дребната душа.

Човек не се учи да умира, като убива други.

Уви, във всеки момент някъде по света се копае гроб и се проливат сълзи.

Животът не ми отива, гибелта ще ми стои по-добре.

Картина (заглавна): Portrait of Chateaubriand as Peer of France, 1828