Мигранти превърнаха в истински ад живота на хората от столичния квартал „Красна поляна“
Действието се развива в столичния квартал „ Красна поляна “ 2, блок 28, етаж 8, където в изтърбушен апартамент от 5 години насам живеят мигранти от разнообразни страни, решили да търсят щастието си в Европа.
Никой не знае тъкмо какъв брой души населяват жилището на от дълго време починалата баба Тотка, което тя приживе трансферирала на внука си. Той пък от години живеел в Америка и не се интересувал какво се случва в наследствения му апартамент.
Малко след гибелта й обаче се свързал с компания, която почнала да настанява бежанци като наематели. Бягащите от войните хабер си нямали от български език, не говорели и британски. Когато желали нещо, въртели глави, сочели с ръце в разнообразни направления или към всякакви предмети. Всеки ден на осмия етаж се появявали нови и нови лица. Хигиената им била много проблематична. Ходели с размъкнати облекла, носели обувки, каквито намерили на разположение. Вечер се прибирали с цялостни торби хранителни артикули и се почвало огромно готвене, а ароматът на ястията се стелел по целия вход, тъй като вратата на жилището била отворена.
„ Върхът на сладоледа беше, когато ни наводниха. Това стана два пъти. Беше като проливен дъжд. Най-много пострада съседката от седмия етаж, която живее под бежанците. Представете си 20 души в тристаен апартамент – толкоз е огромно жилището на Тотка. Постоянно има някой в банята да се къпе, да пере или да прави други работи. Водата тече непрестанно. Опитахме се да приказваме с някои от тях, чисто човешки да разбираем, че би трябвало да се съблюдават някакви ограничения на цивилизовано общуване. Ударихме на камък най-малко 10 пъти. Гледат ни мъдро и не отронват и дума.
Накрая не издържахме и взехме решение да сигнализираме органите на реда. Звъняхме в полицията и от там пристигнаха с две коли жандармерия. Качиха се, ревизираха им документите. Оказа се, че всички имат позволение за престояване у нас. Нищо им направиха. Нямали право да ги задържат, да ги разпитват. Тогава взехме решение са съберем подписи и да търсим метод да ги изгоним със съдействието на община „ Красна поляна “, тъй като сме обезпокоени за живота и здравето си.
Водата към този момент е на седмия етаж и тече като една дребна вада. Ще стигне шестия, петия, четвъртия. Апартаментите ни ще отидат на кино, а ремонтите са безбожно скъпи. Никой от живущите няма връзка с внука на баба Тотка. Само сме чували за него и за желанието на старата жена да му подари жилището си. Вероятно го е направила. Момчето в никакъв случай неe идвало в блок 28. Дори не знаем коя e компанията, предложила му като наематели бежанци.
Стоим с вързани ръце и чакаме водата постепенно да унищожи домовете ни, тъй като оправия няма.
С бежанците не се приказва. Цял ден вървят някъде. Вечер идват, почват да готвят едни миризливи манджи, да кънти една ориенталска музика, която огласява цялото блоково пространство и трае до ранните часове на идващия ден. А веселбите са съвсем всеки ден: Идея си нямаме за какво тези хора като бягат от войните танцуват, пият, пеят и се веселят непрекъснато. Не мислят ли за околните си, които са оставили надалеч?! Не ги вълнува живи ли са, здрави ли са, има ли кой да ги отбрани?! Как ще излезем от обстановката, в действителност не знаем! В момента разчитаме единствено на поддръжка от медиите и от общината.
Много е неприятно в блока ви да има мигранти, да знаете. Тези хора нямат навика да затварят входната врата. Правят си чипове и раздават на свои другари. Не знаем кой влиза и кой излиза. Но не сме толкоз наивни, че да имаме вяра по какъв начин това са миролюбиви момчета на забележима възраст сред 18 и 28 години, които желаят да учат и работят в София. Вероятно пребиваването им си има цел.
Не ни харесва и че не желаят да приказват с нас. Когато се качим на осмия етаж, с цел да кажем, че водата отново тече – просто гледат мъдро и не реагират по никакъв метод “, споделят поданици от
входа с бежанците.
Гражданите са обезпокоени, че един ден може да стане огромна пакост, тъй като афганците може
да са въоръжени. Никой не ги проверявал за оръжие, а постоянно сред тях възниквали шумни кавги. Нееднократно имали спречквания и с хора от квартала. Когато първите от тях се заселили, стъклата на терасите били избити. Балконите се трансформирали в места за предпазване на какви ли не неща, включително и на спални за няколко индивида. Сред наемателите имало непрекъснато текучество. Едни безследно се изпарявали, след това на тяхно място идвали други.
Местните допускат, че всички са от Афганистан, само че това не било доста несъмнено, тъй като имало и извънредно чернокожи. Опитвали се да ги снимат скрито с телефоните си, само че новодошлите гледали на кръв, правели заканителни знаци с ръце, че в случай че щракнат, ще им се случи нещо неприятно, и в последна сметка останали нефотографирани.
Бабите пред пейката на входа се чудели какви родственици е имала Тотка в София и дали няма метод да се приказва с тях. Мистериозната компания, която изпращала чужденците, на смешка я наричали „ Балкантурист “, само че в действителност изобщо не им било до смях, тъй като усещали, че натрупалото се напрежение сред тях и „ пришълците “ ще изтрещи някой ден.
„ Страшно е да се разминаваш по стълбите с такива хора. Понякога втренчват очи в нас и гледат с един див взор. Възможно е да се дрогират с трева. Притеснени сме и чакаме всичко – от джихадистка литература до самоделни бомби. Не можете да си визиите какво става, когато се карат и бият – случва се най-малко един път седмично. Чува се в цялата панелка по какъв начин се блъскат в стените, по какъв начин крещят на неясен за нас език. В такива моменти никой от нас не може да спи. Просто седим и чакаме да спрат, тъй като различен метод няма. Намесим ли се, ще отнесем пердаха и ние.
Младежите се движат на хайки. Винаги са в група. Ходят непретенциозно облечени, само че разполагат с мобилни телефони.
Не работят, само че намират пари за храна и пълнят торбите. Как се получава това? Явно нещо се случва. Някоя невидима ръка ги храни и устоя. Коя е тя?! Задаваме си доста въпроси, само че не намираме нито един отговор.
Понякога си мислим, че жителите на „ Красна поляна “ са като прокълнати. Навремето проблеми с живущите в така наречен Виетнамски общежития, които към този момент не съществуват, в този момент с афганци, сирийци, африканци и какви ли не братовчеди на Тутанкамон. Заради общежитията едно време не смеехме да окъсняваме по нощите. То бяха обири, кражби на дамски чанти, дърпане на обеци от ушите, на гердани. Каквото човек си намерения, все се случваше.
После в постройката бяха настанявани обществено слаби, бездомни, алкохолици, наркомани – всевъзможни, по какъв начин да излезеш да пиеш кафе, да се разходиш с другари – не помни. Наблизо е и столичният квартал „ Факултета “, където също не е спокойно и добродушно. Не знаем от кое място да се пазим и от кого ", описват още препатилите хора, които с днешна дата още веднъж не могат да се радват на мира.
Инфо: Уикенд
Тагове: София Красна поляна мигранти афганци афганистанци сирийци африканци Тутанкамон апартамент наематели наследство
