Атлантическия съвет смята, че доброволната военна служба не е добър вариант
Въвеждането на доброволна военна работа по никакъв метод не може да размени, а единствено да надгради (и то при избрани условия) доброволната военна работа на трудов контракт и против възнаграждение, се споделя в позиция на Атлантическия съвет. " Въвеждането на " доброволна военна работа " при сегашните проблеми може единствено да подкопае военния професионализъм, да отклони лимитираните финансови средства и да провокира демотивация в редиците на постоянната ни войска ", написа още в документа.
Предложенията за въвеждане на " доброволна военна работа ", само че в смисъла на " военна подготовка на цивилните жители " не би трябвало да се отхвърлят по принцип, считат от съвета. Военната подготовка обаче " не може да размени отсъствието на Национална стратегия " България в НАТО и Европейската защита ", която да сътвори професионални, високотехнологични и интегрирани със съдружниците ни съвременни въоръжени сили ", написа в позицията на организацията, чиито членове са някогашните служебни министри на защитата Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев.
" Атлантиците " считат, че предложенията на министъра на защитата Красимир Каракачанов в този им тип " изместват фокуса от значимите въпроси за решение в областта на защитата ".
Разширяването на опциите за непринудено присъединяване на цивилните жители в защитата на страната би имало резултат, в случай че е построен квалифициран, професионален и съвременен " гръбнак " на въоръжените сили в лицето на постоянната войска. Цивилните жители не носят краткотрайна " военна работа ", а минават през интензивна военна подготовка, която е финансово и материално обезпечена на модерно нива, е ресурсите за подготовката не са за сметка на построяването на съвременни и професионални постоянни въоръжени сили.
Според съвет е значимо да се подсигурява прецизен гражданския надзор, който да пресече всички благоприятни условия под прикритието на въоръжените сили да се основават паравоенни организации или паравоенни формирования да получат формален статут.
" Военната работа " в смисъла на познатите от предишното наборни армии е анахронизъм, действителен единствено в софтуерно изостанали страни. Тя може да обезпечи нужното ниво на подготовка за боравене със модерно въоръжение и техника единствено при нескончаем интервал на военна тегоба (поне 12-24 месеца) за войнишкия и част от сержантския състав. Такъв период на доброволна военна работа ще обезпечи най-малък брой претенденти и ще бъде безрезултатна инвестиция.
От друга страна, въвеждането на наложителна всеобща военна работа за посочения интервал ще значи освен коренна смяна на модела на въоръжените сили, само че и съществени промени във действието на българското общество като цяло. Подобни хрумвания все още и в обозримо бъдеще могат да се квалифицират като " екстравагантни " и на процедура –неосъществими ", написа още в позицията на Атлантическия съвет
" Реалистична опция е въвеждане на доброволна военна подготовка с дълготрайност 3-6 месеца. Важно е да се има поради, че военната подготовка не значи военна работа, защото за интервала на подготовката жителите не извършват директно задания по трите задачи на въоръжените сили ", считат от организацията.
Предложенията за въвеждане на " доброволна военна работа ", само че в смисъла на " военна подготовка на цивилните жители " не би трябвало да се отхвърлят по принцип, считат от съвета. Военната подготовка обаче " не може да размени отсъствието на Национална стратегия " България в НАТО и Европейската защита ", която да сътвори професионални, високотехнологични и интегрирани със съдружниците ни съвременни въоръжени сили ", написа в позицията на организацията, чиито членове са някогашните служебни министри на защитата Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев.
" Атлантиците " считат, че предложенията на министъра на защитата Красимир Каракачанов в този им тип " изместват фокуса от значимите въпроси за решение в областта на защитата ".
Разширяването на опциите за непринудено присъединяване на цивилните жители в защитата на страната би имало резултат, в случай че е построен квалифициран, професионален и съвременен " гръбнак " на въоръжените сили в лицето на постоянната войска. Цивилните жители не носят краткотрайна " военна работа ", а минават през интензивна военна подготовка, която е финансово и материално обезпечена на модерно нива, е ресурсите за подготовката не са за сметка на построяването на съвременни и професионални постоянни въоръжени сили.
Според съвет е значимо да се подсигурява прецизен гражданския надзор, който да пресече всички благоприятни условия под прикритието на въоръжените сили да се основават паравоенни организации или паравоенни формирования да получат формален статут.
" Военната работа " в смисъла на познатите от предишното наборни армии е анахронизъм, действителен единствено в софтуерно изостанали страни. Тя може да обезпечи нужното ниво на подготовка за боравене със модерно въоръжение и техника единствено при нескончаем интервал на военна тегоба (поне 12-24 месеца) за войнишкия и част от сержантския състав. Такъв период на доброволна военна работа ще обезпечи най-малък брой претенденти и ще бъде безрезултатна инвестиция.
От друга страна, въвеждането на наложителна всеобща военна работа за посочения интервал ще значи освен коренна смяна на модела на въоръжените сили, само че и съществени промени във действието на българското общество като цяло. Подобни хрумвания все още и в обозримо бъдеще могат да се квалифицират като " екстравагантни " и на процедура –неосъществими ", написа още в позицията на Атлантическия съвет
" Реалистична опция е въвеждане на доброволна военна подготовка с дълготрайност 3-6 месеца. Важно е да се има поради, че военната подготовка не значи военна работа, защото за интервала на подготовката жителите не извършват директно задания по трите задачи на въоръжените сили ", считат от организацията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ