Тръмп - Путин: закъсняла, но необходима среща
Във всяка партия шах значимо място има дебютът. Основна задача на шахматните дебюти е да осигуриш на своите фигури преференциални позиции за сметка на противниковите. Сред тях обаче има и една специфична категория - гамбитът. Използвайки гамбит, играчът жертва пешка, с цел да получи комфортно състояние, от което да развие бърза и форсирана офанзива.
Обърнатата дъска
Днешните руско-американски връзки наподобяват игра на преобърната шахматна дъска и по никакъв начин не припомнят партия, в която се играе гамбит. В тях виждаме прекалено много спорна реторика и натрупали се неточности, взаимна нерешителност и предразсъдъци, обиди и упреци, небивалици и обвинявания, несъразмерни упования и излъгани очаквания - неща, напълно непредразполагащи към пробиви и бързо реализиране на задачите. Придружена с геополитически конфликти, нарасналата външнополитическа интензивност на двете страни заведе в задънена улица връзките посред им, сковава целия комплекс от проблеми, върху които години наред се градеше двустранното взаимоотношение. През последните няколко години в връзките сред Съединени американски щати и Русия се образува дневен ред, който, вместо да смъква, вдигаше от ден на ден нейния конфликтен капацитет: украинската рецесия и неразрешимата обстановка в Донбас, присъединението на Крим и войната в Сирия, обвиняванията против Русия, че се е месила в президентските избори от 2016 година в Съединени американски щати, и антируските наказания, експулсирането на дипломати и затварянето на дипломатически задачи. Взаимните пропагандни офанзиви го циментираха, трайно го насочиха в коловоза на борба. Тези бързо насъбрани грамади блокираха така и така нежните връзки, унищожиха ги до основи.
Сблъсък на века
Днешният крах на руско-американските връзки се дължи в действителност на три съответни трудноразрешими казуса: украинската рецесия, войната в Сирия и антируските наказания. Във всички тях по един или различен метод се отрази реакцията на Съединени американски щати, провокирана от решителното (понякога и дръзко) геополитическо държание на Русия, решила да преразгледа политиката си от 90-те години на предишния век. Политическият хайлайф в Съединени американски щати съзря в тази процедура съществено, демонстративно предизвикателство от страна на Русия против американското световно превъзходство - това вероятно е най-сериозната спънка за излизане от сегашната невъзможност. Безизходица, създаваща предпоставки да се стигне до конфликта на века. За пръв път след края на Студената война, щом срещнаха сходна опасност, Съединени американски щати използваха режим на наказания, целящ въздържане на Русия и подсилен от над 40 страни. И тъкмо в тази необикновена обстановка (година и половина след избирането на Тръмп) бе контрактувана най-накрая първата публична среща сред двамата президенти на 16 юли в Хелзинки. Среща, очевидно закъсняла, само че въпреки всичко нужна. Поне като опит да се изтръгнем от плетеницата, в която се сплитат обвинявания и нервност, илюзии и очаквания, впримчвайки в мрежите си от време на време мнозина.
Лидерите
Годините, прекарани от двамата водачи по върховете на властта, образуваха на Запад трайна визия за всеки от тях. Там виждат Путин като " цар " на нова Русия, властнически, злокобен и подъл дявол на съвремието, който уверено и безпощадно трансформира геополитическата настройка и прекроява света по лични шаблони. Не по-малко забележителна е личността на Тръмп - президент самобитен, автентичен, кадърен изненадващо постоянно да мени възгледите си и още веднъж да прави спорни изказвания, непредвидени и ексцентрични действия, които учудват и най-сведущите познавачи на международната политика. При всички разлики обаче двамата имат обща линия - и Путин, и Тръмп са водачи, хвърлили намерено предизвикателство против баналното течение на живота и досегашните устои на международния ред. Още един значим миг - президентската среща ще протече в атмосфера на възходящи различия сред Съединени американски щати и другите членки на НАТО, в подтекста на икономическите войни, разпалени от Тръмп, на фона на прозрението в ред европейски страни, осъзнали, че без Русия не може да се подсигурява сигурност в Европа. Не бива да забравяме и друго - ситуацията на самия американски президент в страната му в действителност е укрепнало за година и половина, само че към момента е несигурно. Съдбата му е все по този начин в ръцете на Конгреса. Разследванията за интервенция на Русия в изборите през 2016 година не престават, не стопират и офанзивите против Тръмп от страна на откритите му съперници. Независимо от обществените уверения на президентите Путин и Тръмп, че се стремят към двустранни контакти, и от неналичието на персонална злост сред тях, към момента няма и забележими признаци за някакво насрещно придвижване.
Въпроси без отговори
Какво да чакаме впрочем от срещата в Хелзинки? Дали ще е следващият диалог за проблемите без някакви съответни и обилни съглашения? Ще завърши ли срещата най-малко с най-обща декларация или с устни сделки, които да станат подтик към кардинално нови връзки? Или ще забележим едно начало на съгласувани дейности (във връзка с ракетите със междинен и дребен обхват, противоракетната защита, Иран и Сирия, даже може би с Донбас), които ни дават опция да тръгнем към постепенно, само че несъмнено възстановяване на постройката, разрушена до основи? С оглед целия сегашен комплициран подтекст на руско-американските връзки мъчно бихме дали ясни отговори. Едно е несъмнено: двамата президенти следва да стартират прекомерно нелесен разговор по прекомерно нелесни проблеми. Щом е по този начин, самата среща като факт наподобява към този момент е триумф. Какъвто и да бъде резултатът от президентската среща, е време да осъзнаем, че без съответни промени във външната политика на Русия и на Съединени американски щати надали ще има промени и в двустранните им връзки. Дали обаче по принцип са вероятни промени, позволяващи на двете страни да открият разговор и в същото време всяка да води корав външнополитически курс, реализирайки лична геополитическа стратегия? Този въпрос неизбежно ще е първият, пред който ще застанат участниците в хелзинкските договаряния, приковали вниманието на целия свят. Въпрос, на който надали през днешния ден някой би дал обстоен отговор.
Валерий Гарбузов, 24chasas.bg
Обърнатата дъска
Днешните руско-американски връзки наподобяват игра на преобърната шахматна дъска и по никакъв начин не припомнят партия, в която се играе гамбит. В тях виждаме прекалено много спорна реторика и натрупали се неточности, взаимна нерешителност и предразсъдъци, обиди и упреци, небивалици и обвинявания, несъразмерни упования и излъгани очаквания - неща, напълно непредразполагащи към пробиви и бързо реализиране на задачите. Придружена с геополитически конфликти, нарасналата външнополитическа интензивност на двете страни заведе в задънена улица връзките посред им, сковава целия комплекс от проблеми, върху които години наред се градеше двустранното взаимоотношение. През последните няколко години в връзките сред Съединени американски щати и Русия се образува дневен ред, който, вместо да смъква, вдигаше от ден на ден нейния конфликтен капацитет: украинската рецесия и неразрешимата обстановка в Донбас, присъединението на Крим и войната в Сирия, обвиняванията против Русия, че се е месила в президентските избори от 2016 година в Съединени американски щати, и антируските наказания, експулсирането на дипломати и затварянето на дипломатически задачи. Взаимните пропагандни офанзиви го циментираха, трайно го насочиха в коловоза на борба. Тези бързо насъбрани грамади блокираха така и така нежните връзки, унищожиха ги до основи.
Сблъсък на века
Днешният крах на руско-американските връзки се дължи в действителност на три съответни трудноразрешими казуса: украинската рецесия, войната в Сирия и антируските наказания. Във всички тях по един или различен метод се отрази реакцията на Съединени американски щати, провокирана от решителното (понякога и дръзко) геополитическо държание на Русия, решила да преразгледа политиката си от 90-те години на предишния век. Политическият хайлайф в Съединени американски щати съзря в тази процедура съществено, демонстративно предизвикателство от страна на Русия против американското световно превъзходство - това вероятно е най-сериозната спънка за излизане от сегашната невъзможност. Безизходица, създаваща предпоставки да се стигне до конфликта на века. За пръв път след края на Студената война, щом срещнаха сходна опасност, Съединени американски щати използваха режим на наказания, целящ въздържане на Русия и подсилен от над 40 страни. И тъкмо в тази необикновена обстановка (година и половина след избирането на Тръмп) бе контрактувана най-накрая първата публична среща сред двамата президенти на 16 юли в Хелзинки. Среща, очевидно закъсняла, само че въпреки всичко нужна. Поне като опит да се изтръгнем от плетеницата, в която се сплитат обвинявания и нервност, илюзии и очаквания, впримчвайки в мрежите си от време на време мнозина.
Лидерите
Годините, прекарани от двамата водачи по върховете на властта, образуваха на Запад трайна визия за всеки от тях. Там виждат Путин като " цар " на нова Русия, властнически, злокобен и подъл дявол на съвремието, който уверено и безпощадно трансформира геополитическата настройка и прекроява света по лични шаблони. Не по-малко забележителна е личността на Тръмп - президент самобитен, автентичен, кадърен изненадващо постоянно да мени възгледите си и още веднъж да прави спорни изказвания, непредвидени и ексцентрични действия, които учудват и най-сведущите познавачи на международната политика. При всички разлики обаче двамата имат обща линия - и Путин, и Тръмп са водачи, хвърлили намерено предизвикателство против баналното течение на живота и досегашните устои на международния ред. Още един значим миг - президентската среща ще протече в атмосфера на възходящи различия сред Съединени американски щати и другите членки на НАТО, в подтекста на икономическите войни, разпалени от Тръмп, на фона на прозрението в ред европейски страни, осъзнали, че без Русия не може да се подсигурява сигурност в Европа. Не бива да забравяме и друго - ситуацията на самия американски президент в страната му в действителност е укрепнало за година и половина, само че към момента е несигурно. Съдбата му е все по този начин в ръцете на Конгреса. Разследванията за интервенция на Русия в изборите през 2016 година не престават, не стопират и офанзивите против Тръмп от страна на откритите му съперници. Независимо от обществените уверения на президентите Путин и Тръмп, че се стремят към двустранни контакти, и от неналичието на персонална злост сред тях, към момента няма и забележими признаци за някакво насрещно придвижване.
Въпроси без отговори
Какво да чакаме впрочем от срещата в Хелзинки? Дали ще е следващият диалог за проблемите без някакви съответни и обилни съглашения? Ще завърши ли срещата най-малко с най-обща декларация или с устни сделки, които да станат подтик към кардинално нови връзки? Или ще забележим едно начало на съгласувани дейности (във връзка с ракетите със междинен и дребен обхват, противоракетната защита, Иран и Сирия, даже може би с Донбас), които ни дават опция да тръгнем към постепенно, само че несъмнено възстановяване на постройката, разрушена до основи? С оглед целия сегашен комплициран подтекст на руско-американските връзки мъчно бихме дали ясни отговори. Едно е несъмнено: двамата президенти следва да стартират прекомерно нелесен разговор по прекомерно нелесни проблеми. Щом е по този начин, самата среща като факт наподобява към този момент е триумф. Какъвто и да бъде резултатът от президентската среща, е време да осъзнаем, че без съответни промени във външната политика на Русия и на Съединени американски щати надали ще има промени и в двустранните им връзки. Дали обаче по принцип са вероятни промени, позволяващи на двете страни да открият разговор и в същото време всяка да води корав външнополитически курс, реализирайки лична геополитическа стратегия? Този въпрос неизбежно ще е първият, пред който ще застанат участниците в хелзинкските договаряния, приковали вниманието на целия свят. Въпрос, на който надали през днешния ден някой би дал обстоен отговор.
Валерий Гарбузов, 24chasas.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ