Във всекидневието сме чували най-различни философски термини, някои са познати,

Във всекидневието сме чували най-различни метафизичен термини, някои са познати, а други не толкоз. В британският език има термин „ Dickensian “, или Дикенски, който разказва всичко отрицателно. Причината писателят да се употребява в такава посока е и фактът, че множеството му книги и разкази приказват за мизерията и бедността. От друга страна този термин може да се употребява и за маркирането на хора, които са по-големи от живота и могат да израснат живота и несгодите си, затова всичко зависи освен от негатива, само че и от отношението към него.

Например за всички е ясно, че думата „ Нирвана “ е форма на парадайс, към която се стремим, както и рок група без аналог и до през днешния ден. Будистите обаче не са на същото мнение, за тях това е моментът, когато човешката душа се откъсва от непрекъснато повтарящият се кръговрат на преражданията – нормално, когато почине, се изкарва на избрана позиция и се чака напускането на душата и вселяването ѝ в друго тяло. Извисените монаси могат да изоставен този  свят едвам, откакто са претърпели задоволително наслада, страдалчество и просвещение – това им разрешава да доближат парадайса, само че не да бъдат в него. Следователно думите имат най-различен смисъл и постоянно даже не подозираме какъв брой тъкмо можем да бъркаме в използването им.

Такъв образец може да е философският термин „ хедонизъм “. Хората от 21 век си спомнят, че това най-често е наслаждение от полов темперамент. До някаква степен сте прави, само че това е доста лимитирано разбиране. Истината е, че това е гръцката дума в дословен превод значи „ наслаждение “. Правилното и потребление идва с някои условности, да вземем за пример ще открием, че философите употребяват думата, когато преглеждат света на положително и скъпо, като против тях слагат болежка и неприятно, които би трябвало да се заобикалят. Сексът, в случай че към момента се чудите, продължава да бъде в полезрението на аудиторията, само че не би трябвало да забравяме, че тук имаме и някои други специфични условности. Четенето на книга, съзерцаването на природата и даже писането на лирика може да се счита за наслаждение. Един човек се назовава хедонист тогава и единствено тогава, когато от дребното положително се пробва да направи още по-голямо положително.

Епикуреецът е друга порода човек – той е изключително предан на храната и напитките. Думата идва от гръцкия мъдрец Епикур и остава прочут с редица теории, само че и фактът, че е подлагал на тестване своя корем е изключително сладкодумен по тази тематика. Епикурейците идват като придвижването на хедонистите, където светът, както към този момент казахме се разделя на положително и прелестно против неприятно и мъчително. Епикур е играел ролята на егоистичния хедонист – търсещ насладата единствено за себе си. Идеята тук е, че човек би трябвало да се любува на своя личен живот и едвам тогава ще може да съобщи това и на близките. Важното обаче е, че удоволствията не би трябвало да се свеждат единствено до едно, тъй като тогава човек става плебей на обещано наслаждение. Това философско придвижване изисква смяна и тестване на всичко.

Стоиците са другата последна мярка на епикуризма. Това е оня миг, в който човек претърпява една невероятна покруса и все пак продължи напред. Приемането на ориста и продължаването напред е качество на стоиците. Тайната обаче е да не се демонстрират никакви страсти. Движението се оформя към 300 година прочие Хр. и е известно по време на Римската империя. Изисква се медитация и високо положение на духа, което да разреши на индивидът да се извиси над бедите и да вземе най-хубавите си решения. Дълго време философията стои на ранга на вяра, като има доста общо с християнството. За стоиците най-големият тест е точно гибелта, в случай че човек не се опасява, а я одобри като подарък, тогава е съумял да приключи своя житейски път. Не се позволяват усеща като злоба, пристрастеност и подправени съждения. Това е животът, който се води без потребността от страсти.

Циникът е човек, който най-често се стимулира от персонални изгоди и постоянно е отрицателен и недоверчив към другите, най-много с думите, които споделя. Циниците са били част от антична гръцка фракция на философи. Удоволствието при тях не е било обсъждано като нещо позитивно. Представители на това придвижване са хора като Диоген. Все отново той отхвърля всички удоволствия на тогавашния живот и общественото общество, като само се концентрира върху размишленията. За да не се поддава на изкушенията е почнал да върви необут по снега, с цел да се климатизира и да не се постанова да търси помощ от другите хора. Легендата споделя, че в миналото хората хвърляли на един прием кокали, с цел да се нахрани, философът им отвърнал с един забавен жест – уринирал върху подадената храна.

Кафканците са малко по-съвременно придвижване, въодушевено от чешкия създател Франц Кафка. Ако в миналото ви изпратят от едно гише на друго гише, до момента в който се пробвате да намерите даден документ, умерено може да се представяте като кафканец. Героите на Кафка, като тук подсещаме, че множеството романи са издадени посмъртно, би трябвало да се борят против някаква всемогъща мощ, толкоз мощна и непобедима, че постоянно пречупва хората, които тръгнат в тази посока. През 60-те години на предишния век стартира да се употребява термина и някои от образците са:

Преследването на рейса, преди да тръгне и при достигането на вратата да стане ясно, че водачите са решили да стачкуват. Това е една доста лека форма на кафканство. Определението за кафканство се дава малко  по-късно от Фредерик  Р. Карл. Това е моментът, в който всички проекти, хрумвания, фантазии и благоприятни условия се показват напълно в един надзорен модел, направен в нашите глави. Докато всички хрумвания са там, те са предпазени, само че внезапно, стартираме ли да ги осъществяваме, осъзнаваме, че се борим с една невъзможна и безусловно безумна мощ, която оказва помощ за разпадането на всичко. Какво вършим тогава? Най-честитият отговор е да се борим и да се опитваме да възстановим проекта, като тъкмо това е определението за кафканство.

Какво да кажем за кармата? Тя е толкоз постоянно употребена, че от дълго време може да сме не запомнили каква тъкмо е същинската концепция. Ясно е, че знаем за положителната и неприятната карма, която идва от положителни или неприятни каузи. Концептът на будистите и хиндуисите ще изследва всички дейности като вълна от интеграции, които ще повлияят на ориста. За страдание ще би трябвало да ви разочароваме, в случай че през днешния ден сте добър или неприятен, не очаквайте скоро това да се върне, а в случай че се върне под някаква форма, най-вероятно ще е в резултат на вашите съществени дейности. Кармата работи със закъснител и вашите позитиви ще се отчетат в идващия живот, за този ще останете единствено с положителните планове.

Лудит е човек, който не е вманиачен, а е срещу модифицирането и намесата в природата. Това са хората, които отхвърлят софтуерното предимство през днешния ден и избират да живеят в предишното. Това най-малко е актуалният превод, до момента в който обратно във времето ще открием, че става въпрос за най-опитните тъкачи в текстилните заводи, които трябвало да бъдат сменени с машини. Индустриалната гражданска война не им харесвала, въпреки всичко те са губили някои от изключително сериозните и тежки благоприятни условия за триумф. Лидер на софтуерната опозиция е Нед Лъд. Защо тъкмо той е останал като лицето на съпротивата? Легендата споделя, че тъкмо той е съумял да счупи две тъкачни преси. По неговия образец служащите се подвигат на стачки, борят против нововъведенията и най-сетне идва армията, която ще обеси Нед и приятелите му, до момента в който останалите протестиращи са отпътували за Австралия с еднопосочен билет. Интересното в този случай е, че самото придвижване не е имало нищо срещу технологията, просто не са желали да изгубят своята работа.

(c) Glasgow Museums; Supplied by The Public Catalogue Foundation

Нимрод е нарицателното за доста малоумен човек – одобряват се и други нарицателни по тази линия. Същият човек участва и в Библията, само че не е разказан като толкоз приветлив човек, колкото си мислим и желаеме. Официалната му версия е, че е внук на Ной. Защо е толкоз отрицателен воин? Смята се, че има директно отговорност за основаването на Вавилонската кула, с която неговите почитатели да стигнат до самия Бог и по-късно да го унищожат. Бог решил да отвърна тази концепция, като просто сътвори редица езици, с които да попречи на последователите. Защо е станал отрицателен воин? Отговорът може би се крие в анимациите на Бъгс Бъни, когато през 40-те години на предишния век назовава Нимрод е разказан като сляп ловджия.

Оруелистите са друго вълнуващо философско отклонение. След като книгата „ 1984 “ се трансформира в шлагер, описвайки бъдещите тоталитарни режими, Оксфордският речник я слага като термин през 50-те години на предишния век и то единствено една година след издаването на книгата. Терминът се употребява непрекъснато за отрицателни практики и дейности. е абсурдът от 2013 година, когато излиза наяве, че Американската Национална Агенция по сигурност подслушва всички телефони изцяло незаконно. Комичното в тази обстановка е, че генерално Оруел е бил извънредно добър и учтив човек с доста фенове, които би трябвало да влизат в концепцията зад философското придвижване. Англичаните са сложили и това значение, само че заради отрицателният първи резултат – малко на брой се разпознават по този метод.

Снимки: Wikipedia