Истинското добро си проправя път тихо, но всеотдайно
Във времена на непрестанни политически кавги, международни проблеми, на всепоглъщащ звук и всестранно заливаща ни информация, има хора и действия, които остават настрана от публичното внимание, въпреки те да носят смисъл, а не сцените от олелията. Именно те прокарват пътя на положителното, което осмисля съществуването ни като общество. Тези хора и действия са навсякъде в България, съпътстват ги храброст, труд и неизменност. Това е напълно „ нормално ” положително, съвсем делнично, което не ражда супергерои, само че трансформира средата там, където смяната е най-нужна.
Предлагаме ви пет сюжета с хора и сдружения от обществената сфера, които правят това положително. Те са от дребни и огромни селища на България, с самостоятелна история, само че обединени и от обстоятелството, че в никакъв случай не чакат наготово страната и общините. Случва се противоположното – институциите стартират да ги поддържат, тъй като виждат, че в действителност са потребни:
Незрящото момиче и бисквитките
Малко момиченце е с тежки зрителни увреждания. Под грижите на специфична учителка се учи да чете, написа на брайл, да се оправя с компютър. Годините минават, детето приключва сполучливо учебно заведение. Влиза в кухня за произвеждане на бисквитки. И въпреки младата жена да е изцяло незряща, се оправя сама – подготвяне, печене, украса... Бисквитките се продават, порасналото момиче се труди сполучливо.
Тази преживелица е от Казанлък, а учителката е изпълнителният шеф на локалното съдружие „ Бъдеще за децата ” Мария Гинева. Именно тя, на първо време персонално, а след това посредством сдружението, оказва помощ на момичето. Кухничката пък е обществено дружество, в което няколко девойки със усложнения създават лакомства, оказва помощ им сладкар. Малкият завод се появява през 2019 година Той е основен детайл за интеграцията на младежите - сдружението им оказва помощ, до момента в който са деца, само че пораснат ли, излизат от фокус; без обезпечена работа дългогодишните старания губят смисъл. Добре е жителите и гостите на Казанлък да купуват бисквитки от дребната сладкарничка, с цел да се трансформира тя трайно в занаят за младежи, които желаят посредством труд да са потребни (намира се в квартал " Изток " ).
„ Завърших „ Специална педагогика “ в СУ „ Св.Климент Охридски “ през 1997 г. Когато се прибрах в Казанлък, към мен се обърнаха родители на деца с ментални увреждания. Искаха децата да си стоят край тях, а не да бъдат пращани в София, Варна. Така стартира всичко ”, споделя Гинева. През 2003 година се появява сдружението. До през днешния ден то е помогнало на хиляди деца в потребност и техните родители. Важната помощ постоянно е и косвена. Например в близкото село Горно Черковище отваря врати така наречен Детска къща. Там родители срещат помощ в грижата за децата и се забавляват с тях. Покрай малчуганите се сближават възрастните, представители другояче на недиалогични един към различен етноси.
В името на театъра, само че и поради книжовния език
Детска градина в дребен град. Тя приютява малчугани и от околни села. Културната интеграция на децата и фамилиите от дребните обитаеми места по принцип е сложна. В съответния случай спектакъл няма наоколо, изкуството е на много повече от една ръка разстояние. Но в градината се появяват напълно същински театрални костюми, декори, реквизити.. – и децата стартират да разучават театрални пиеси. Педагозите и доброволци им оказват помощ, в усвояването на функциите съпричастни са и родителите. Класически драматизации оживяват първо в подготовки, а след това и на представления. Така театърът физически е влезнал там, където рядко доближава. А и обогатява дребни душички, чийто житейски усещания се образуват таман сега.
Действието се развива в община Бяла Слатина, а детската градина е „ Незабравка ”. Реализацията на концепцията е на съдружие „ Първи юни ”, помощта идва от банка. Осъществява се сега. „ Целта е освен да възпитаваме интерес към театъра, само че и децата да се учат на езика една в по-книжовна форма ”, изяснява председателката на сдружението Наталия Костадинова. Проектът обгръща 100 деца, усъвършенства говорното им и прочувствено развиване, а и приобщава обществено фамилиите им.
„ Първи юни ” започва през 2002 година „ Бях на на 26 години тогава, а преди този момент работех в Дом за деца с умствена назадничавост. Идеята бе посредством организацията да се прокарат спомагателни благоприятни условия и запаси за децата и младежите от институцията. И още през 2005 година в дома в село Търнава постигнахме триумфи ”, споделя Костадинова. През всичките тези години сдружението уголемява активността си. В партньорство с институциите оказва помощ на хиляди деца и фамилиите им. А още и на учебни заведения, детски градини, други организации от района. Инициативите му са десетки, а през последните години интензивно работи върху дарителството и доброволчеството.
Нестандартно, в помощ на традициите и поминъка
В Горнотракийската равнина, в подножието на Родопите, е ситуирано китно село със земеделска популярност. В края на XIX век там е надробен първия кг червен пипер в страната, отгледани са и първите ранни домати. 110 години по-късно обаче блясъкът е помръкнал – хората емигрират, няма кой да създава, поминъкът е ъгъл. Тогава някой се сеща да придвижи скъпото от предишното в днешния ден – не по какъв начин да е, а посредством фестивал на лютеницата. За малко време фестивалът се трансформира в национално събитие. Веднъж в годината към селото се стичат хора от цялата страна и чужбина, подпомагайки локалните производители, търговци и хотелиери. А е налице и непрекъснат принос – популяризирането на селото. Всичко това може напълно скоро да докара и до различен осезателен резултат, тъй като селото кандидатства за статут на „ интелигентно населено място ". И по този начин да е предпочитано за финансиране в идващия програмен интервал на Европейски Съюз.
Селото е Куртово Конаре, а оня „ някой ”, който се сеща да направи фестивала, е секретарят на локалното читалище Емилия Шушарова. Началото е сложено през 2009 година " Преди това организирахме конгрес, обсъждаха се много оферти. Но надви концепцията за фестивал на лютеницата ", спомня си тя. Местните дами почват да дават всичко от себе си по „ обработката ” на пипера, доматите и другите „ първични материали ” за лютеницата. Получава се един прекрасен селски празник. Но в границите на фестивала се организират и джаз концерти, звучи рок, изнасят се лекции за запазване на природата, разпространяват се slow food културата и сортовото многообразие. Така изгодата надвишава много рамките на чисто локалните потребности.
Читалището стартира да се занимава интензивно с социална активност малко след 2000 година, когато всички читалища в България минават образование по писане на планове. Досега то е осъществило над 60 локални начинания. В момента, както и доста други сдружения от страната, то оказва помощ на небогати хора през пандемията - с хранителни артикули, дезинфектанти, маски, заплащане на режийни разноски и така нататък
Тумбите безпризорни деца изчезват
Деца просят край ЖП гарата на огромен град. Част от тях са гастрольори, спят в подлез. Дишат бронз, занимават се с дребни обири. Момиче се показва за момче. Група от студенти по богословие и обществени действия стартира да беседва с тях, да им купува храна, обезпечава облекла... След упорита няколкогодишна работа тумбите изчезват. Повечето от децата се връщат при фамилиите си или в учебно заведение.
Това е история от Стара Загора, чието начало е през 1998 година Тя слага основите на съдружие „ Самаряни ”. Работата на организацията в началото е отдадена на 25-30 деца от улицата. Благодарение на „ Самаряни ” някои от тях за първи път влизат в ресторант, заведени са на море... А чрез съдействие с общината, държавни институции и други сдружения е създаден механизъм за недопускане на безпризорни малчугани по улиците. И в действителност, за разлика от други европейски градове, в Стара Загора през днешния ден тумбите с дребни просяци липсват като събитие. Децата, с които се е работило преди двадесетина година, към този момент са огромни хора. Сред тях има и такива с трагична орис, само че други основават фамилии наред, разполагат с специалност. Едно такова пораснало дете, живеещо в чужбина, даже купува къща в района, с цел да приютява хора в потребност.
Днес „ Самаряни ” развива мощна активност в разнообразни посоки - поддържа най-големия в страната спешен център за дами и деца, потърпевши от принуждение, обезпечава така наречен „ следени жилища ” (за деца и младежи, напускащи обществени домове, или пък претърпели трагични ситуации), предлага лечебна активност против учебен тормоз, провежда кръводаряване и така нататък „ Също по този начин поддържаме организации, които желаят да работят по обществената проблематика. Навремето ние нямаше на кого да разчитаме, само че в този момент урегулирането на поддръжката е много по-напреднало. Ако получиш рамо от по-опитен, който е минал по тия пътеки, е много по-лесно ”, разяснява председателката Иванка Иванова – Попова.
Нов дом посредством обединен труд
Гимназиална учителка по британски език и чиновник в кабелна телевизия живеят с три деца в несъответствуващи за многолюдно семейство условия. Но в един прелестен ден ги приютява китна еднофамилна къща с разгъната повърхност от 94 кв. м. Новият дом е издигнат със обединен труд от стотици хора – доброволци от десетки страни, плюс самите стопани. Помагат и корпоративни донори. Доброволният труд и даренията вършат себестойността на къщата ниска, което дава опция на новодомците да я изплатят за 20 години преференциално – на равни месечни вноски без оскъпяване, единствено с инфлационна промяна.
Зад плана стои фондация „ Хабитат България ”. Тя е част от интернационалната мрежа Habitat for Humanity и е образец за сполучливо влияние на национално равнище посредством световно съдействие. Специализирана е в възстановяване на жилищните условия и елиминирането на жилищната беднотия, в създаване на пазарни принадлежности за възстановяване на жилищната досегаемост и така нататък Визираният нагоре план касае 4 къщи в интервала 2013 – 2018 година в Костинброд. Построени са върху земя, закупена по-рано от фондацията. Като критерии за асортимент на четирите фамилии се употребени освен жилищните потребности, само че и желанието да се постави непринуден труд, както и приходите – бъдещите новодомци да разполагат с някакъв, въпреки и незначителен доход. Така се осъществя помощ на работливи хора, които работят и могат в миналото да придобият дома, само че сега са в потребност.
Няколко години по-рано сходна самодейност е осъществена и в софийския квартал „ Слатина ”. Там многофамилна постройка приютява осем фамилии с общо 19 деца. „ След приключването на 10 годишния период, през който фамилиите нямат право да придобият благосъстоятелност, 5 от 8-те фамилии в кв „ Слатина “ изплатиха остатъчното си обвързване и получиха благосъстоятелност ”, оповестяват от „ Хабитат България ”. Но най-хубавата вест звучи по този начин: „ Повечето фамилии – бенефициенти по плана в София усилиха членовете на семействата си ”.
В умозаключение би трябвало да се каже, че това са единствено част от хората, заслужаващи внимание, и единствено случайни истории. Доброто е умножено многократно.
Предлагаме ви пет сюжета с хора и сдружения от обществената сфера, които правят това положително. Те са от дребни и огромни селища на България, с самостоятелна история, само че обединени и от обстоятелството, че в никакъв случай не чакат наготово страната и общините. Случва се противоположното – институциите стартират да ги поддържат, тъй като виждат, че в действителност са потребни:
Незрящото момиче и бисквитките
Малко момиченце е с тежки зрителни увреждания. Под грижите на специфична учителка се учи да чете, написа на брайл, да се оправя с компютър. Годините минават, детето приключва сполучливо учебно заведение. Влиза в кухня за произвеждане на бисквитки. И въпреки младата жена да е изцяло незряща, се оправя сама – подготвяне, печене, украса... Бисквитките се продават, порасналото момиче се труди сполучливо.
Тази преживелица е от Казанлък, а учителката е изпълнителният шеф на локалното съдружие „ Бъдеще за децата ” Мария Гинева. Именно тя, на първо време персонално, а след това посредством сдружението, оказва помощ на момичето. Кухничката пък е обществено дружество, в което няколко девойки със усложнения създават лакомства, оказва помощ им сладкар. Малкият завод се появява през 2019 година Той е основен детайл за интеграцията на младежите - сдружението им оказва помощ, до момента в който са деца, само че пораснат ли, излизат от фокус; без обезпечена работа дългогодишните старания губят смисъл. Добре е жителите и гостите на Казанлък да купуват бисквитки от дребната сладкарничка, с цел да се трансформира тя трайно в занаят за младежи, които желаят посредством труд да са потребни (намира се в квартал " Изток " ).
„ Завърших „ Специална педагогика “ в СУ „ Св.Климент Охридски “ през 1997 г. Когато се прибрах в Казанлък, към мен се обърнаха родители на деца с ментални увреждания. Искаха децата да си стоят край тях, а не да бъдат пращани в София, Варна. Така стартира всичко ”, споделя Гинева. През 2003 година се появява сдружението. До през днешния ден то е помогнало на хиляди деца в потребност и техните родители. Важната помощ постоянно е и косвена. Например в близкото село Горно Черковище отваря врати така наречен Детска къща. Там родители срещат помощ в грижата за децата и се забавляват с тях. Покрай малчуганите се сближават възрастните, представители другояче на недиалогични един към различен етноси.
В името на театъра, само че и поради книжовния език
Детска градина в дребен град. Тя приютява малчугани и от околни села. Културната интеграция на децата и фамилиите от дребните обитаеми места по принцип е сложна. В съответния случай спектакъл няма наоколо, изкуството е на много повече от една ръка разстояние. Но в градината се появяват напълно същински театрални костюми, декори, реквизити.. – и децата стартират да разучават театрални пиеси. Педагозите и доброволци им оказват помощ, в усвояването на функциите съпричастни са и родителите. Класически драматизации оживяват първо в подготовки, а след това и на представления. Така театърът физически е влезнал там, където рядко доближава. А и обогатява дребни душички, чийто житейски усещания се образуват таман сега.
Действието се развива в община Бяла Слатина, а детската градина е „ Незабравка ”. Реализацията на концепцията е на съдружие „ Първи юни ”, помощта идва от банка. Осъществява се сега. „ Целта е освен да възпитаваме интерес към театъра, само че и децата да се учат на езика една в по-книжовна форма ”, изяснява председателката на сдружението Наталия Костадинова. Проектът обгръща 100 деца, усъвършенства говорното им и прочувствено развиване, а и приобщава обществено фамилиите им.
„ Първи юни ” започва през 2002 година „ Бях на на 26 години тогава, а преди този момент работех в Дом за деца с умствена назадничавост. Идеята бе посредством организацията да се прокарат спомагателни благоприятни условия и запаси за децата и младежите от институцията. И още през 2005 година в дома в село Търнава постигнахме триумфи ”, споделя Костадинова. През всичките тези години сдружението уголемява активността си. В партньорство с институциите оказва помощ на хиляди деца и фамилиите им. А още и на учебни заведения, детски градини, други организации от района. Инициативите му са десетки, а през последните години интензивно работи върху дарителството и доброволчеството.
Нестандартно, в помощ на традициите и поминъка
В Горнотракийската равнина, в подножието на Родопите, е ситуирано китно село със земеделска популярност. В края на XIX век там е надробен първия кг червен пипер в страната, отгледани са и първите ранни домати. 110 години по-късно обаче блясъкът е помръкнал – хората емигрират, няма кой да създава, поминъкът е ъгъл. Тогава някой се сеща да придвижи скъпото от предишното в днешния ден – не по какъв начин да е, а посредством фестивал на лютеницата. За малко време фестивалът се трансформира в национално събитие. Веднъж в годината към селото се стичат хора от цялата страна и чужбина, подпомагайки локалните производители, търговци и хотелиери. А е налице и непрекъснат принос – популяризирането на селото. Всичко това може напълно скоро да докара и до различен осезателен резултат, тъй като селото кандидатства за статут на „ интелигентно населено място ". И по този начин да е предпочитано за финансиране в идващия програмен интервал на Европейски Съюз.
Селото е Куртово Конаре, а оня „ някой ”, който се сеща да направи фестивала, е секретарят на локалното читалище Емилия Шушарова. Началото е сложено през 2009 година " Преди това организирахме конгрес, обсъждаха се много оферти. Но надви концепцията за фестивал на лютеницата ", спомня си тя. Местните дами почват да дават всичко от себе си по „ обработката ” на пипера, доматите и другите „ първични материали ” за лютеницата. Получава се един прекрасен селски празник. Но в границите на фестивала се организират и джаз концерти, звучи рок, изнасят се лекции за запазване на природата, разпространяват се slow food културата и сортовото многообразие. Така изгодата надвишава много рамките на чисто локалните потребности.
Читалището стартира да се занимава интензивно с социална активност малко след 2000 година, когато всички читалища в България минават образование по писане на планове. Досега то е осъществило над 60 локални начинания. В момента, както и доста други сдружения от страната, то оказва помощ на небогати хора през пандемията - с хранителни артикули, дезинфектанти, маски, заплащане на режийни разноски и така нататък
Тумбите безпризорни деца изчезват
Деца просят край ЖП гарата на огромен град. Част от тях са гастрольори, спят в подлез. Дишат бронз, занимават се с дребни обири. Момиче се показва за момче. Група от студенти по богословие и обществени действия стартира да беседва с тях, да им купува храна, обезпечава облекла... След упорита няколкогодишна работа тумбите изчезват. Повечето от децата се връщат при фамилиите си или в учебно заведение.
Това е история от Стара Загора, чието начало е през 1998 година Тя слага основите на съдружие „ Самаряни ”. Работата на организацията в началото е отдадена на 25-30 деца от улицата. Благодарение на „ Самаряни ” някои от тях за първи път влизат в ресторант, заведени са на море... А чрез съдействие с общината, държавни институции и други сдружения е създаден механизъм за недопускане на безпризорни малчугани по улиците. И в действителност, за разлика от други европейски градове, в Стара Загора през днешния ден тумбите с дребни просяци липсват като събитие. Децата, с които се е работило преди двадесетина година, към този момент са огромни хора. Сред тях има и такива с трагична орис, само че други основават фамилии наред, разполагат с специалност. Едно такова пораснало дете, живеещо в чужбина, даже купува къща в района, с цел да приютява хора в потребност.
Днес „ Самаряни ” развива мощна активност в разнообразни посоки - поддържа най-големия в страната спешен център за дами и деца, потърпевши от принуждение, обезпечава така наречен „ следени жилища ” (за деца и младежи, напускащи обществени домове, или пък претърпели трагични ситуации), предлага лечебна активност против учебен тормоз, провежда кръводаряване и така нататък „ Също по този начин поддържаме организации, които желаят да работят по обществената проблематика. Навремето ние нямаше на кого да разчитаме, само че в този момент урегулирането на поддръжката е много по-напреднало. Ако получиш рамо от по-опитен, който е минал по тия пътеки, е много по-лесно ”, разяснява председателката Иванка Иванова – Попова.
Нов дом посредством обединен труд
Гимназиална учителка по британски език и чиновник в кабелна телевизия живеят с три деца в несъответствуващи за многолюдно семейство условия. Но в един прелестен ден ги приютява китна еднофамилна къща с разгъната повърхност от 94 кв. м. Новият дом е издигнат със обединен труд от стотици хора – доброволци от десетки страни, плюс самите стопани. Помагат и корпоративни донори. Доброволният труд и даренията вършат себестойността на къщата ниска, което дава опция на новодомците да я изплатят за 20 години преференциално – на равни месечни вноски без оскъпяване, единствено с инфлационна промяна.
Зад плана стои фондация „ Хабитат България ”. Тя е част от интернационалната мрежа Habitat for Humanity и е образец за сполучливо влияние на национално равнище посредством световно съдействие. Специализирана е в възстановяване на жилищните условия и елиминирането на жилищната беднотия, в създаване на пазарни принадлежности за възстановяване на жилищната досегаемост и така нататък Визираният нагоре план касае 4 къщи в интервала 2013 – 2018 година в Костинброд. Построени са върху земя, закупена по-рано от фондацията. Като критерии за асортимент на четирите фамилии се употребени освен жилищните потребности, само че и желанието да се постави непринуден труд, както и приходите – бъдещите новодомци да разполагат с някакъв, въпреки и незначителен доход. Така се осъществя помощ на работливи хора, които работят и могат в миналото да придобият дома, само че сега са в потребност.
Няколко години по-рано сходна самодейност е осъществена и в софийския квартал „ Слатина ”. Там многофамилна постройка приютява осем фамилии с общо 19 деца. „ След приключването на 10 годишния период, през който фамилиите нямат право да придобият благосъстоятелност, 5 от 8-те фамилии в кв „ Слатина “ изплатиха остатъчното си обвързване и получиха благосъстоятелност ”, оповестяват от „ Хабитат България ”. Но най-хубавата вест звучи по този начин: „ Повечето фамилии – бенефициенти по плана в София усилиха членовете на семействата си ”.
В умозаключение би трябвало да се каже, че това са единствено част от хората, заслужаващи внимание, и единствено случайни истории. Доброто е умножено многократно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ