Васко, прибирай се за вечеряя! Мамо, може ли още малко? Да

" Васко, прибирай се за вечеряя! "
" Мамо, може ли още малко? Да си доиграем! "

И милостивата майка, като види по какъв начин са се заиграли по този начин, че махалата подскача, отпуска още малко. И играта продължаваше... " Челик ", " Стражари и апаши ", " Замръзванка ", " Кралю-порталю ", " Капитане-капитане " - това са единствено една дребна част от игрите, които изпълваха летните дни. А имаше още: " на ластик ", дама...

Такова беше нашето детство - игри до късно, напряко пред блока или на закътани местенца. Игри сред банди, сред цели махали. Игри до мрачно, до момента в който ти виждат очите. Понякога си тръгвахме скарани на живот и гибел, само че на следващия ден - отново започвахме отначало, все едно нищо не е станало. Защото положителната игра е по-важна от всяка сръдня...

Игрите на нашето детство умират, тъй като съвсем никой към този момент не ги помни. Всичко с времето си, да, само че дано децата знаят, че имат избор, че имат опция на монитори, смарт телефони и обществени мрежи.

“Защото най-важната обществена мрежа на децата е играта с други деца навън. ”

Припомняме ви разпоредбите на някои от най-обичаните детски игри от нашето детство. Ваканцията доближава и ще се наложи времето на децата да бъде уплътнявано. Нека да бъде в игра, навън, с другите деца. Да знаят, че може и по този начин.

" Челик " - На " челик " (чилик, челик сопа) играят по-големи деца, нормално момчета. Иска се известна мощ, не поради друго. На необятно място се изкопава плитка дупка в земята с размери към 10-15 см и широчина 2-3 см. Всяко дете взима своята тояга (надеждна пръчка, дълга към 1 м) и всички вършат кръг към дупката в земята. В нея се слага челика (по-малка пръчка с дължина 10-20 см, а може и да не е в дупка, да е подпряна на камъче, само че част от нея да е във въздуха).



Едно от децата подпъхва единия завършек на сопата си в дупката, под челика и с едно придвижване би трябвало да го вдигне във въздуха. Другите деца стартират да го пазят, като се стремят да ударят челика със своите сопи, само че без да се скапва кръга. Този, който удря челика, стартира да прави " бройки " - всеки удар със сопата по него е численост, а 12 бройки вършат " баба ". Първият състезател има право на 3 опита да удари челика от старта. Ако не успее, идва някой от пазачите. Който от пазачите удари челика, до момента в който различен прави бройки, застава като първи. Печели този, който в някакъв контрактуван завършек на играта, има най-вече " баби ".

" Стражари и апаши " е най-простата, само че и доста напрегната игра - децата се разделят (с броилка или на правилото двама капитани избират) на два тима. Стражарите ловят апашите, които се крият, бягат и тн. Помежду си децата откриват спомагателни правила. Участват всички, на всякаква възраст и пол, колкото по-голям периметърът, толкоз по-интересно.

" Кралю-порталю " е игра за по-малките деца. Много подобаваща е за детската градина. Две дечица вършат " врата " с ръцете - хващат се за ръце и ги подвигат над главите си, като вършат малко тунелче. Останалите деца се подреждат в колона и минават през тунела. Започват да пеят тази песничка в разнообразни разновидности: " Царю-порталю отвори врати, с цел да отиде кралската армия. Отворете, затворете, единствено един оставете " Докато пеят " отворете, затворете ", ръцете на децата се подвигат и спускат и най-после " хващат " някое дете в примка. То би трябвало да реши в кой тим минава и да се хване за кръста на едно от двете деца, които вършат тунела. Когато децата се изредят и зад всяко от двете деца са се наредили колонки, стартират да се дърпат и печели този тим, който събори другия.

" Капитане, капитане " е игра за деца от всички възрасти. Едно дете се избира за " капитан ". Завързват му се очите и то той обръща с тил към всички. Някое дете го пита: " Капитане, капитане, какво е морето? " и детето-капитан би трябвало да отговори бурно, безшумно, умерено, замръзнало. На бурно море децата тичат, издават мощни звуци, имитиращи морска стихия. На по-тихото море са по-тихи, а за замръзнало море всички застават неподвижно. " Капитанът " се обръща и както е със завързани очи се пробва да допре някого, който да стане " капитан ".

" Замръзванка " е като криеница с деца на всякаква възраст. Този, който гони, с допиране " замразява " други деца. Тичащите могат да " размразяват ". Целта е гонещият да замрази всички. Колкото повече деца, толкоз по-трудно.



Обсъдих с моя мъж " лимки " дали да я включа, само че двамата се съгласихме, че хубави топчета за " лимки " към този момент не се продават. Има всякакви сякаш стъклени топчета, само че те не отскачат, както тези от нашето детство. Поразпитах и уважих из интернет - разпоредбите на " лимки " прекалено много се разграничават. За който си пази сбирката от стъклени топчета, ето базови правила:

Лимки (още " сирийки ", тъй като бяха импорт от Сирия) са дребните стъклени топчета, някои от тях са обект на колекционерска пристрастеност. Играят деца на всякаква възраст. Чертае се на равно място правоъгълник или триъгълник с размери 2-3 см широчина (за правоъгълника) и дължина съгласно броя на децата - да има задоволително място за топчетата. Начертава се още линия, от която се хвърля и която не трябва да бъде престъпяна. Във фигурата всеки слага еднакъв брой топчета. Редът на мятане се дефинира с броилка и задачата е да се избутат топчета на друго дете отвън линията. Този, който успее да избута топче, го прибира за себе си. Някъде го играят с топчета-биячи - по-големи и специфични за избутване на лимки, само че щом биячът попадне във фигурата, също попада в заплаха от взимане.

Броилки:

" От небето до земята златна стълбичка виси. Цар, кралица, принц, принцеса – кой избираш първо ти? Правичката си кажи и не ме неистини! 1, 2, 3 (Точно ти!) "

" Онче, бонче, счупено пиронче, риба щука, махай се оттука! (...отивай на боклука да ядеш памука, мама ми се скара за една цигара, баща се ожени за прасето Гени родиха се прасенца с розови гъзенца!) "

Две петлета се скарали пред поповата врата. Поп излязал и им споделил: „ Иш, миш, ти жумиш! "