Василий Иванович Лебедев-Кумач е роден на 5 август 1898 г.

Василий Иванович Лебедев-Кумач е роден на 5 август 1898 година в Москва. Баща му е обущар, само че умира прекомерно рано, когато синът е едвам трети клас. Въпреки всичко момчето приключва гимназия с отличен. Постъпва в Историко-филологическия факултет на Московския държавен университет. Прекъсва следването си, с цел да се включи в Октомврийската гражданска война и последвалата я Гражданска война. След края й се завръща в студентските аудитории.
Още като възпитаник демонстрира интерес към литературно-творческата активност. През 1916 година разгласява първото си стихотворение на страниците на московския малотиражен вестник " Хермес ". Пробва се и като преводач - помества свои преводи на Хораций. Започва да написа сатирични стихове, разкази, фейлетони, с които притегля вниманието на литературните среди. Негови произведения се появяват на страниците на известни преди време издания: " Беднота ", " Гудок ", " Рабочая газета ", " Красноармеец ", а от 1922 до 1934 година - и в хумористичния вестник " Крокодил ".
С течение на времето Василий Иванович се подрежда измежду най-плодовитите създатели, създаващи образа на литературния поток в тогавашната руска изящна книжовност. Името му още повече нашумява с появяването на първите му поетични сборници: " Развод ", " Чаинки в блюдце ", " Со всех волностей ", " Защитный цвет ", " Печальные улыбки ", " Людишки и делишки ". Не по-малко значими са текстовете към песните в кинокомедиите " Веселите момчета ", " Цирк ", " Волга, Волга ", както и към филмите " Децата на капитан Грант ", " Трактористи ", " Островът на съкровищата " и други
Немислим е обаче светът на руската всеобща ария, трансферирала границите и дистанциите по света, без креативното съпричастие на Лебедев- Кумач. Неговите мощно вълнуващи стихове, майсторски озвучени от гениалния руски композитор Исак Дунаевски, ехтят покоряващо, заливат концертни зали, улици и площади. Нима може да се не помни появилата се през 1936 година " Песня о Родине " ( " Широка страна моя родная " ), неумиращият " Марш веселых ребят " и други Паралелно с оптимистичните текстове, които отразяват обичта към Родината, жизнерадостните прекарвания на съвременниците му, трудовия възторг, Василий Иванович не остава непознат и на политическия живот, в който е жадувал да открие светлото, красивото. През 1939 година той написа " Гимн партии большевиков " по музика на Александър Александров. Поетът в никакъв случай не е робувал слепешком на идеологеми. В креативното му полезрение попадат красивото в публичните прекарвания, огромната обич към хората, възхвалата на Родината и съветската душа. Стиховете на Лебедев-Кумач се открояват освен в сюжетно-тематичен проект, а имат и своя надълбоко прочувствен и сантиментален свят. Неговият стих превзема с неудържимия блян да се търси безотказно светлото в индивида, положителното, което го възражда и го прави горделив, че е жител на велика нация. Да си напомним единствено слънцеясната, темпераментна и жизнеутвърждаваща " Москва майская ".
През 1934 година е един от създателите на Съюза на руските писатели, а през 1938 година е определен за народен представител във Върховния съвет на РСФСР.
През 1941 година, когато немците нахлуват вероломно в родната му земя, на един мирис написа станалата историческа ария " Священная война ".
За страдание, след войната неговото здраве е мощно разтърсено, разследване и от пословичния му работохолизъм. Изпада в депресии, изкарва няколко инфаркта. С огромни старания съумява да напише песните към кино лентата " Първата ръкавица ", озвучени от Василий Соловьов-Седой. Последните му стихове, музицирани от Исак Дунаевски, оживяват във кино лентата " Пролет ". Те стават и лебедовата ария на поета.
На 20 февруари 1949 година Василий Иванович Лебедев-Кумач, едно от най-ярките поетични имена на руската ера, напуща този свят едвам 50-годишен. И през днешния ден не престават да звучат обаче безсмъртните думи " Вставай, страна огромная ".