В защита на българския език
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ е роден на 29 май 1934 година в Твърдица. Завършил е право в Софийския университет. През 80-те години е министър на културата, науката и просветата; ръководител на Съвета за духовно развиване към МС; ръководител на Комитета за просвета. Народен представител в VI, VII, VIII и IX Народно заседание.
Преди близо век и половина патриархът на българската литература Иван Вазов бранеше родния език от хулници и се закле: " И в светли тонове ще те предам на бъдещото бодро потомство ". За страдание, в този момент някои представители на новото потомство нехаят за българския език и се отнасят с немара към неговата отбрана и непорочност. Изписват се компании, наименования, надписи в малките екрани и вестниците с латински букви и думи. Като тръгнем по софийските улици или потърсим във фирмения лист имената на нови икономически и други формирования, не може да не се озадачим и възмутителен.
Знайно е, че езикът богатее с подходящо приобщени слова, чиито корени са в други езици. Ала щом малокултурието като придошла река го залива с ненужни чуждици вместо звучни български слова, той бледнее, тлее. Защото както написа в античния Делфийски храм: " Всичко е мярка! "
Имаме премного учредения да се гордеем с това, което средновековната ни страна даде на международната цивилизация. Непоклатима историческа истина е, че българската кирилица е в основата на новата християнска цивилизация. Българската страна на покръстителя княз Борис I - Михаил има решаваща роля за развиването на културата на великата Рус и други славянски и неславянски страни.
Не е ли показателно, че в актуалния информативен век българските букви се употребяват от стотици милиони хора. По данни на ЮНЕСКО 15 на 100 от домейните в света са на българска кирилица.
Потребно е особено да се подчертае ролята на българските учени - историци и езиковеди, които през 80-те години на предишния век в комплицирани, нерядко и остри научни разногласия отстояваха великата истина за българското международно историческо дело.
От 24 до 26 септември 1985 година на високия теоретичен конгрес сред Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики и Българската академия на науките се подписа популярният протокол. Позволете да напомня най-важните записи в него:
" 1. Народната основа на езика на Кирило-Методиевите преводи се явява солунският акцент на българския език през девети век.
2. Езикът на преводите, творбите на Преславската и Охридската школа е старобългарският книжовен език.
3. Езикът на Кирило-Методиевите монументи е изиграл голяма роля в културния живот на другите славянски нации и във образуването на техните литературни езици... "
Този огромен исторически и теоретичен триумф задължава учени и ръководещи да отстояват великата историческа истина за българския влог в международната цивилизация. Може би към този момент е неотложно от името на Българска академия на науките публично да се провокира българското държавно управление и евродепутатите да допринесат в формален документ на Европейския парламент да се прогласи ролята на българската писменост, на която се написа и в Европейския съюз наред с латинските и гръцките букви.
Нека да се напомни и на предприемачи парвенюта, на невежи ръководещи и на публицисти, че те са длъжни да следват образеца на наши предшественици, които в най-трудни исторически времена са ратували за развиването на българския език и просвета. Така на 30 януари 1856 година в Свищов десетина търговци и занаятчии, учители и свещеници се събират в къщата на чорбаджията Димитър Начович. От сърце отделят 3700 гроша, 800 книги на български и непознати езици и основават първото родно читалище. Така се основава единствената в света институция, българският светлик - нашето национално читалище. Поучително е, че тези родолюбци без искания за огромна ерудиция ратуват за богат български език. Наричат средището " читалище и музеум " - място, където ще се чете. По техния образец се основават читалища в доста градове и села в България, Сърбия, Армения, Чехия, Австрия, Русия, Турция... През 1870 година в списание " Читалище ", което се издава в Цариград, редакторът Марко Балабанов написа, че в родината и в други страни към този момент има над 150 читалища...
По-късно, когато се появяват механически и други новости на напредъка, предходниците ни търсят български наименования. Изобретява се тренът, те го назовават трен. Тоест локомотивът ще влече след себе си вагони. Идва самолетът. Нашите почтени предшественици го наименуват аероплан, който ще излетява и каца на летище. Явява се кораб с мотори - посочват го параход; той станува на пристанище. Петко Рачов Славейков дава име на фамозното първо класно школо, учредено в Елена още през 1843 година, Даскалоливница - място, където се леят, приготвят даскали. Това успешно име продължава да краси възрожденската къща в старопланинския град. Има десетки други образци по какъв начин и в най-бурното развиване на софтуерния напредък доста от новостите може да носят наименования, които обогатяват българския език.
Ала е неприемливо и досадно при чудесни родни слова да се натрапват механично без превод на български език значими понятия. Нима не звучи по-добре вместо мониторинг да се споделя наблюдаване, вместо кохезионни - изравнителни стратегии, вместо анулирам - анулирам, вместо колабориране - възобновяване, вместо комуникиране - другарство, вместо рентиране - прехрана, вместо гърл - госпожица, вместо уикенд - отмора, вместо рейнджър - боец, вместо джинс - потекло, и така нататък, и така нататък Питам се: Докога ще стоим безучастни пред затлачването с неуместни чуждици на богатия и гласовит роден български език и ще сме равнодушни пред немарата за развиването на българистиката по света?
Нека да си напомним, че след взаимното школо общините и църквата основават в изискванията на османското иго и класното учебно заведение. Дори Мидхат паша не съумява в опитите си да слее формалните турски учебни заведения с надалеч превъзхождащите ги наши средища за култура. Отговорът на предците ни е: " Нашето си е наше. С вашето правете каквото щете ". И българското учебно заведение примамва подрастващите не с някакви материални облаги, а с елементарния надпис на вратата на скромната дървена къща, в която е устроено остарялото фамозно Галатанско учебно заведение в Котел - " Помогни ми да те возвися ".
През десетилетията след Освобождението и изключително през втората половина на предишния век с общите старания на обществото и страната забележителната учебна традиция доближи нова висота. В България се построи образцова просветителна система. На 23-тата генерална конференция на ЮНЕСКО през есента на 1985 година представители на 163 страни - вицепремиери, министри и други просветни и културни дейци, се възхищаваха на българското учебно дело. Всички се впечатляваха от събитието, че с изключение на приблизително обучение в гимназии и техникуми, професионални, механически учебни заведения младото потомство на страната получаваше познания и специалност за бъдещето. А през днешния ден по публични изследвания на интернационалните организации близо половината младежи със приблизително обучение демонстрират функционална неначетеност. Ето върху какво са длъжни да се замислят, да работят вместо за своите персонални ползи и популярност хората, които избираме да ни ръководят и да ни съставляват в структурите на Европейския съюз и в интернационалния продан.
(Със съкращения)
От книгата " Съзидатели " (Изд. " Захарий Стоянов ", 2023)
Преди близо век и половина патриархът на българската литература Иван Вазов бранеше родния език от хулници и се закле: " И в светли тонове ще те предам на бъдещото бодро потомство ". За страдание, в този момент някои представители на новото потомство нехаят за българския език и се отнасят с немара към неговата отбрана и непорочност. Изписват се компании, наименования, надписи в малките екрани и вестниците с латински букви и думи. Като тръгнем по софийските улици или потърсим във фирмения лист имената на нови икономически и други формирования, не може да не се озадачим и възмутителен.
Знайно е, че езикът богатее с подходящо приобщени слова, чиито корени са в други езици. Ала щом малокултурието като придошла река го залива с ненужни чуждици вместо звучни български слова, той бледнее, тлее. Защото както написа в античния Делфийски храм: " Всичко е мярка! "
Имаме премного учредения да се гордеем с това, което средновековната ни страна даде на международната цивилизация. Непоклатима историческа истина е, че българската кирилица е в основата на новата християнска цивилизация. Българската страна на покръстителя княз Борис I - Михаил има решаваща роля за развиването на културата на великата Рус и други славянски и неславянски страни.
Не е ли показателно, че в актуалния информативен век българските букви се употребяват от стотици милиони хора. По данни на ЮНЕСКО 15 на 100 от домейните в света са на българска кирилица.
Потребно е особено да се подчертае ролята на българските учени - историци и езиковеди, които през 80-те години на предишния век в комплицирани, нерядко и остри научни разногласия отстояваха великата истина за българското международно историческо дело.
От 24 до 26 септември 1985 година на високия теоретичен конгрес сред Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики и Българската академия на науките се подписа популярният протокол. Позволете да напомня най-важните записи в него:
" 1. Народната основа на езика на Кирило-Методиевите преводи се явява солунският акцент на българския език през девети век.
2. Езикът на преводите, творбите на Преславската и Охридската школа е старобългарският книжовен език.
3. Езикът на Кирило-Методиевите монументи е изиграл голяма роля в културния живот на другите славянски нации и във образуването на техните литературни езици... "
Този огромен исторически и теоретичен триумф задължава учени и ръководещи да отстояват великата историческа истина за българския влог в международната цивилизация. Може би към този момент е неотложно от името на Българска академия на науките публично да се провокира българското държавно управление и евродепутатите да допринесат в формален документ на Европейския парламент да се прогласи ролята на българската писменост, на която се написа и в Европейския съюз наред с латинските и гръцките букви.
Нека да се напомни и на предприемачи парвенюта, на невежи ръководещи и на публицисти, че те са длъжни да следват образеца на наши предшественици, които в най-трудни исторически времена са ратували за развиването на българския език и просвета. Така на 30 януари 1856 година в Свищов десетина търговци и занаятчии, учители и свещеници се събират в къщата на чорбаджията Димитър Начович. От сърце отделят 3700 гроша, 800 книги на български и непознати езици и основават първото родно читалище. Така се основава единствената в света институция, българският светлик - нашето национално читалище. Поучително е, че тези родолюбци без искания за огромна ерудиция ратуват за богат български език. Наричат средището " читалище и музеум " - място, където ще се чете. По техния образец се основават читалища в доста градове и села в България, Сърбия, Армения, Чехия, Австрия, Русия, Турция... През 1870 година в списание " Читалище ", което се издава в Цариград, редакторът Марко Балабанов написа, че в родината и в други страни към този момент има над 150 читалища...
По-късно, когато се появяват механически и други новости на напредъка, предходниците ни търсят български наименования. Изобретява се тренът, те го назовават трен. Тоест локомотивът ще влече след себе си вагони. Идва самолетът. Нашите почтени предшественици го наименуват аероплан, който ще излетява и каца на летище. Явява се кораб с мотори - посочват го параход; той станува на пристанище. Петко Рачов Славейков дава име на фамозното първо класно школо, учредено в Елена още през 1843 година, Даскалоливница - място, където се леят, приготвят даскали. Това успешно име продължава да краси възрожденската къща в старопланинския град. Има десетки други образци по какъв начин и в най-бурното развиване на софтуерния напредък доста от новостите може да носят наименования, които обогатяват българския език.
Ала е неприемливо и досадно при чудесни родни слова да се натрапват механично без превод на български език значими понятия. Нима не звучи по-добре вместо мониторинг да се споделя наблюдаване, вместо кохезионни - изравнителни стратегии, вместо анулирам - анулирам, вместо колабориране - възобновяване, вместо комуникиране - другарство, вместо рентиране - прехрана, вместо гърл - госпожица, вместо уикенд - отмора, вместо рейнджър - боец, вместо джинс - потекло, и така нататък, и така нататък Питам се: Докога ще стоим безучастни пред затлачването с неуместни чуждици на богатия и гласовит роден български език и ще сме равнодушни пред немарата за развиването на българистиката по света?
Нека да си напомним, че след взаимното школо общините и църквата основават в изискванията на османското иго и класното учебно заведение. Дори Мидхат паша не съумява в опитите си да слее формалните турски учебни заведения с надалеч превъзхождащите ги наши средища за култура. Отговорът на предците ни е: " Нашето си е наше. С вашето правете каквото щете ". И българското учебно заведение примамва подрастващите не с някакви материални облаги, а с елементарния надпис на вратата на скромната дървена къща, в която е устроено остарялото фамозно Галатанско учебно заведение в Котел - " Помогни ми да те возвися ".
През десетилетията след Освобождението и изключително през втората половина на предишния век с общите старания на обществото и страната забележителната учебна традиция доближи нова висота. В България се построи образцова просветителна система. На 23-тата генерална конференция на ЮНЕСКО през есента на 1985 година представители на 163 страни - вицепремиери, министри и други просветни и културни дейци, се възхищаваха на българското учебно дело. Всички се впечатляваха от събитието, че с изключение на приблизително обучение в гимназии и техникуми, професионални, механически учебни заведения младото потомство на страната получаваше познания и специалност за бъдещето. А през днешния ден по публични изследвания на интернационалните организации близо половината младежи със приблизително обучение демонстрират функционална неначетеност. Ето върху какво са длъжни да се замислят, да работят вместо за своите персонални ползи и популярност хората, които избираме да ни ръководят и да ни съставляват в структурите на Европейския съюз и в интернационалния продан.
(Със съкращения)
От книгата " Съзидатели " (Изд. " Захарий Стоянов ", 2023)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ