А. С. ПУШКИНЗащо шумите толкоз, праведни витии?Защо с проклятие заплашвате

А. С. ПУШКИН

Защо шумите толкова, праведни витии?
Защо с проклинание заплашвате Русия?
Какво ви разлюти? Че Литва се гневи?
Млъкнете: туй е спор сред славяни-братя,
домакински, дълъг спор, претеглен от ориста,
и ред не е пристигнал да го решите вий.

    Отдавна в дялба между тях
    ние враждуваме без боязън
    и в багра падаха ту руси,
    ту братя падаха пред тях.
    Кой в този спор ще надделее -
    поляк, руснак ли светлокос?
Дали славянските реки в Русия ще се влеят
    или Русия в тях? - въпрос.

    Млъкнете вие, неразбрали
    опръсканите с кръв скрижали;
    за вас фамилната омраза
    не е срам, не е беда;
    за вас са нищо Прага, Кремъл;
    безсмислено ви блазни вас
метежа, в който безстрашно мреме -
с ненавист гледате към нас...

    Защо? Кажете: за това ли,
че в съсипните на горящата Москва
    не се склонихме пред нахала,
    пред който свеждахте глава?
    Затуй ли, че на гибел сразихме
възседналия царствата идол
    и на Европа с кръв платихме
    и независимост, и чест, и мир?...

На думи страшни сте - пробвайте на дело!
Или юнакът остарял, прилегнал на постелка,
не ще завинти своя измаилски щик?
Или е царят слаб, когато с вас приказва?
    Или пръв път с Европа спорим?
    Или победния си зов
    не помни съветският боец?

Или сме малко през днешния ден? Или от Перма до Таврида,
от финските скали до жарката Колхида,
    от Кремъл с дигнатото знаме,
    та до Китайската стена
    стоманена козина няма
    да вдигне съветската страна?…
    И така, пратете ни, витии,
    надменните си синове:
    ще им откри гроб Русия
    измежду братските им гробове.

Превод Георги Джагаров

Бележка:
Повод за стихотворението са речите във Френската палата на общините (на Лафайет, Моген и др.), призоваващи към въоръжено вмешателство в руско-полските военни дейности.