АТАНАС ДАЛЧЕВ не се нуждае от представяне. Един от най-видните

АТАНАС ДАЛЧЕВ не се нуждае от показване. Един от най-видните български поети и преводачи на XX век. Роден е през 1904 година в Солун. Баща му е юрист и преподавател в българската гимназия там, депутат на българското население в турския парламент. След Балканската война фамилията се преселва в София. Той приключва философия и педагогика в Софийския университет. След това посещава Италия и Франция, където слуша академични лекции и от близко се среща с модерната европейска просвета. Получава учителска дееспособност по френски език от Сорбоната. Поезията му е с ярка философска проблематика. Част е от литературния кръг " Стрелец ". Автор е на шест стихосбирки, както и на книгата " Фрагменти " - рецензия, моралистика, художество, както и голям брой публикации върху културни въпроси. Превежда стихотворения и белетристика от най-големите френски, испански, италиански, немски и съветски писатели. Творби на Далчев са издадени като обособени книги в превод на френски, словашки, чешки, маджарски, съветски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на британски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодически издания или сборници. Носител е на Хердеровата премия на Виенския университет (1972), " Знак почета " - медал на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, званието " Народен активист на изкуството и културата " (1974), медал " Народна република България " - III степен. Умира през 1978 година в София.

Поет

Връща се в квартала той бавно
с някаква усмивка на уста,
и не вижда нищичко индивида,
и върви, нивиден от света.

Ала появи ли се от края,
секва в момент на картите шумът
и бащите, спрели да играят,
с взор злобен през рамо го наблюдават.

Майките прането си оставят,
от балконите със заплашителен глас
викат свойто Митенце и Славе
в къщи да се приберат мигом.

Младата вдовица от етажа,
с деколтето, с голите гърди,
допуска, а и знае дори,
че е пратен той да я следи.

Неспокоен е магазинера,
този сякаш многообещаващ мъж,
и за свойте обири, треперещ,
почва да си спомня внезапно.

А по кое време под своята лампада
вечер съчинява стихове,
мислят те, че написа той отчети
за безбройните им грехове.

И приклекнали против луната
на прозореца му осветлен,
като че се канят в тъмнината
да завият заедно с дух обезпокоен.

Ех, приказвайте си на неуспеха,
че му бил изцяло непознат светът!
Откогато той пристигна в квартала,
съвестите към този момент тук не спят.

Художникът и вятърът

Художникът искаше да нарисува вятъра,
    и рисуваше листа, които излизат бясно от
    пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.
Той искаше да нарисува вятъра,
    и рисуваше по какъв начин се струи и проблясва тревата
    в ливадата.
Той искаше да нарисува вятъра,
    и рисуваше облаци, пръснати в паническо
    бягство по небето.
Художникът искаше да нарисува вятъра,
    и виждаше постоянно, че рисува друго.