За жанра, творбата и нишките в нея
ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ
Проф. ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ, д.м.н., е роден на 31 май 1954 година в София. Завършва медицина, понастоящем е професор към Клиниката по ревматология на Медицинския университет в София. Автор е и съавтор в над 590 научни труда, на 35 литературни книги и 20 киносценария. Негови разкази са оповестени в профилирани литературни издания на британски, френски, немски, испански, съветски и румънски език.
Винаги съм приемал Словото като предизвикателство. Винаги съм желал да го овладея във всичките му форми, или по-точно - да се докосна до другите му форми. Защото надълбоко неправилно е да се мисли, че То е едно и също - низ от думи. То е постоянно друго, даже в устата или в ръцете, до момента в който пишат и най-точно - в душата на другите писатели. Различно е даже при всеки публицист в другите интервали от живота му, в другите му разкази, в другите му книги. Може да е като езерна вода, накъдрена от лек ветрец, като планински палав поток, или вилнеещи талази на морски вихър. Зависи от възприятието, морала, естетиката, етиката на създателя, от жанра на творбата - роман, повест, есе, разказ, пиеса, стихотворение, поема. Всеки книжовен род има своята специфичност, своята образност, своя класическа истинска форма, която му разрешава да се разгърне и изрази желанията на създателя най-пълноценно и най-добре. Това са тези закони, които пронизват творбата като тънки невидими влакна, хващат за гърлото читателя, изкарват сълзи от очите му и го оставят без мирис до края на описа. Ако създателят не познава силата на тези влакна, той не би могъл пълноценно да твори и творбите му да го надживеят, което е несподеленото предпочитание на всеки създател. Класиците владеят силата на тези влакна и неслучайно имената им са останали вечно в международната история.
Нишките не значи неспособност и възбрана за разчупване на формата, на робуване на закостенели жанрови закони - в противен случай, разчупването на формата на творбата оплита нишките по несравним метод и дообогатява жанра с нови изразни способи и средства, само че единствено когато " креативното безчинство " на създателя да унищожи формата е подбудено от естетични и творческо-логични цели, а не са самоцел, с цел да се направи усещане на рецензията и да се изостри интереса на читателите към създателя и творбата. Това на белия лист, белия екран или бялата изрисувана или изписана стена проличава пределно ясно за познаващия силата и смисъла на нишките. В случая в цялостна мощ важи правилото, че " да разрушиш формата, би трябвало да я познаваш ", както споделяше сценаристът и режисьорът Веселин Бранев, " и владееш " - допълнено от мен. Останалото е самоцелно заиграване с формата и жанра, които опошляват творбата, принизяват създателя до равнището на имитатор или графоман и не водят до напредък и не водят до на никое място процеса.
В тази тенденция в науката съм писал във всички вероятни научни медицински жанрове и форми - от научнопопулярни публикации за пациенти, научни известия и публикации за национални и интернационалните научни конгреси и списания, монографии, учебници, рецензии, планове, отчети, дисертации, даже сюжети за научни и научнопопулярни филми - над петстотин и деветдесет научни труда до момента. Считам, че в някаква степен съм овладял другите научни жанрове и форми.
В литературата съм писал и разгласил в съвсем всички вероятни литературни жанрове - къси и доста къси разкази, новели, романи, журналистика, рецензия, сюжети за игрални и документални филми, като се изключи високата есеистика, която изисква извънредно богата обща просвета и асоциативност, които аз не владея, защото знанията ми са главно в региона на медицината и не съм имал времето да попълня останалите неналичия, театрална драматургия, която допуска различен вид драматургично чувство и мислене, и лирика, за която е необходим гений от Бога. И трите неща ги нямам в нужната степен, с цел да създавам в съответната област пълноценно, по тази причина не се и опитвам - незабавно ще си проличи в написаното и ще ме принизи до равнището на окуражен безкритичен графоман и самоцелен имитатор.
„ Заиграването “ с формата и жанра, водено от невидимите влакна, постоянно е било голямо предизвикателство за мен. В тази тенденция разказите от цикъла с къси и доста къси разкази " Сините канарчета " за мен бе опит с формата - да махна всяка непотребна дума, всяко излишно изложение на усеща, конюнктура и природа, даже въвеждащите описания и думи, които въвличат читателя в текста, т.е. да " изпиля " описа " до кост ", както се изрази жена ми, и да оставя единствено ориста и сълзата. Колебаел съм се дали някои от тях са миниатюри, а не разкази, заради извънредно късата си форма. Отговорът съгласно мен е, че ориста, засекретена в тях, ги прави разкази, а не размерът. Защото, в последна сметка ориста и сълзата са тези, за които пишем, те са тези, от които ще се роди и възприятието за съпреживяване и съпричастност в душата на читателя - най-малко аз по този начин си мисля.
Проф. ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ, д.м.н., е роден на 31 май 1954 година в София. Завършва медицина, понастоящем е професор към Клиниката по ревматология на Медицинския университет в София. Автор е и съавтор в над 590 научни труда, на 35 литературни книги и 20 киносценария. Негови разкази са оповестени в профилирани литературни издания на британски, френски, немски, испански, съветски и румънски език.
Винаги съм приемал Словото като предизвикателство. Винаги съм желал да го овладея във всичките му форми, или по-точно - да се докосна до другите му форми. Защото надълбоко неправилно е да се мисли, че То е едно и също - низ от думи. То е постоянно друго, даже в устата или в ръцете, до момента в който пишат и най-точно - в душата на другите писатели. Различно е даже при всеки публицист в другите интервали от живота му, в другите му разкази, в другите му книги. Може да е като езерна вода, накъдрена от лек ветрец, като планински палав поток, или вилнеещи талази на морски вихър. Зависи от възприятието, морала, естетиката, етиката на създателя, от жанра на творбата - роман, повест, есе, разказ, пиеса, стихотворение, поема. Всеки книжовен род има своята специфичност, своята образност, своя класическа истинска форма, която му разрешава да се разгърне и изрази желанията на създателя най-пълноценно и най-добре. Това са тези закони, които пронизват творбата като тънки невидими влакна, хващат за гърлото читателя, изкарват сълзи от очите му и го оставят без мирис до края на описа. Ако създателят не познава силата на тези влакна, той не би могъл пълноценно да твори и творбите му да го надживеят, което е несподеленото предпочитание на всеки създател. Класиците владеят силата на тези влакна и неслучайно имената им са останали вечно в международната история.
Нишките не значи неспособност и възбрана за разчупване на формата, на робуване на закостенели жанрови закони - в противен случай, разчупването на формата на творбата оплита нишките по несравним метод и дообогатява жанра с нови изразни способи и средства, само че единствено когато " креативното безчинство " на създателя да унищожи формата е подбудено от естетични и творческо-логични цели, а не са самоцел, с цел да се направи усещане на рецензията и да се изостри интереса на читателите към създателя и творбата. Това на белия лист, белия екран или бялата изрисувана или изписана стена проличава пределно ясно за познаващия силата и смисъла на нишките. В случая в цялостна мощ важи правилото, че " да разрушиш формата, би трябвало да я познаваш ", както споделяше сценаристът и режисьорът Веселин Бранев, " и владееш " - допълнено от мен. Останалото е самоцелно заиграване с формата и жанра, които опошляват творбата, принизяват създателя до равнището на имитатор или графоман и не водят до напредък и не водят до на никое място процеса.
В тази тенденция в науката съм писал във всички вероятни научни медицински жанрове и форми - от научнопопулярни публикации за пациенти, научни известия и публикации за национални и интернационалните научни конгреси и списания, монографии, учебници, рецензии, планове, отчети, дисертации, даже сюжети за научни и научнопопулярни филми - над петстотин и деветдесет научни труда до момента. Считам, че в някаква степен съм овладял другите научни жанрове и форми.
В литературата съм писал и разгласил в съвсем всички вероятни литературни жанрове - къси и доста къси разкази, новели, романи, журналистика, рецензия, сюжети за игрални и документални филми, като се изключи високата есеистика, която изисква извънредно богата обща просвета и асоциативност, които аз не владея, защото знанията ми са главно в региона на медицината и не съм имал времето да попълня останалите неналичия, театрална драматургия, която допуска различен вид драматургично чувство и мислене, и лирика, за която е необходим гений от Бога. И трите неща ги нямам в нужната степен, с цел да създавам в съответната област пълноценно, по тази причина не се и опитвам - незабавно ще си проличи в написаното и ще ме принизи до равнището на окуражен безкритичен графоман и самоцелен имитатор.
„ Заиграването “ с формата и жанра, водено от невидимите влакна, постоянно е било голямо предизвикателство за мен. В тази тенденция разказите от цикъла с къси и доста къси разкази " Сините канарчета " за мен бе опит с формата - да махна всяка непотребна дума, всяко излишно изложение на усеща, конюнктура и природа, даже въвеждащите описания и думи, които въвличат читателя в текста, т.е. да " изпиля " описа " до кост ", както се изрази жена ми, и да оставя единствено ориста и сълзата. Колебаел съм се дали някои от тях са миниатюри, а не разкази, заради извънредно късата си форма. Отговорът съгласно мен е, че ориста, засекретена в тях, ги прави разкази, а не размерът. Защото, в последна сметка ориста и сълзата са тези, за които пишем, те са тези, от които ще се роди и възприятието за съпреживяване и съпричастност в душата на читателя - най-малко аз по този начин си мисля.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ