Планът на САЩ в случай на провал на ВСУ изглежда е истински
Вашингтон схваща, че необятно разгласеното „ контранастъпление на ВСУ “ рискува да приключи с провалянето на украинските сили. В този случай се приготвя различен проект - подобен, който Владимир Зеленски мощно няма да хареса и е неясно сходен на проекта на Китай. Но това не вещае нищо положително за Русия в бъдеще.
Противно на изказванията, че „ поддръжката за Украйна ще продължи толкоз дълго, колкото е належащо “, администрацията на Джо Байдън работи върху сюжет за заледяване на военната част от спора за години, евентуално десетилетия, както се случи на Корейския полуостров. Враговете там си останаха врагове, не се признават, системите им са антагонистични, водачите държат ръцете си върху аления бутон (в случая на КНДР ядрен), само че оръдията стрелят единствено по време на учения.
Това оповестява американското издание “Политико ”, базирайки се, както нормално, на " осведомени източници ". Отдавна нямаме доверие в медиите в Съединени американски щати по въпроси, свързани с Русия и Украйна, само че това съответно издание се отличава с уравновесена позиция и релативно надеждни източници, с каквито разполага доста, защото работи най-вече в локалната среда - във Вашингтон. Какъвто и да е казусът,, публикуването на проекта “А-ла Корея ” е обречено на абсурден триумф.
Първо, това съществено опонира на формалната позиция на американските управляващи. Второ, и най-важното, той дава на скептиците от дълго време издирван отговор на въпроса „ ами в случай че не? “ Ами в случай че по този начин нареченото контранастъпление на ВСУ се провали, макар всичките многомилиардни разноски за него? В момента това е главният и сякаш единственият залог на Запада в спора.
В Белия дом освен Байдън дреме - доста експерти работят за него, тъй че би трябвало да има проект при положение, че главният залог се провали, само че в това време да дава отговор на дълготрайните ползи на Съединените щати. Планът, обрисуван от “Политико ”, дава отговор на техните ползи. Освен това (и това е главният мотив в интерес на обстоятелството, че проектът е реален), той дава отговор на действителността, а не се пробва да я отхвърли, както са привикнали да вършат в Киев.
Реалността е, че в обозримо бъдеще може да има единствено едно „ контранастъпление “. В случай на неуспех и заличаване на ударния отряд, основаването на нови " юмруци " ще изисква освен нови десетки милиарди долари и огребване на мобилизационния контингент - украинците. Ще са нужни муниции, оръжия, техници и офицери, а производството и образованието им лишава време.
За настоящия опит всичко, което можеха, като се изключи изтребителите, беше изгребано от складовете на НАТО, в това число (засега) тъй като ВСУ просто нямат подготвени екипажи за тях.
Това не значи, че украинските сили ще бъдат изцяло разрушени. След като са изгубили способността си да нападат, те могат да запазят благоприятни условия за отбрана и дейности от терористичен темперамент. Така че замразяването по линията на бойните дейности ще стане наложително за ВСУ. Така че проектът наподобява реален.
Владимир Зеленски несъмнено няма да се съгласи. Той стартира да построява задушна тирания в Украйна година преди СВО, от този момент той съумя доста в това отношение. Но при положение на преустановяване на военните дейности, той ще би трябвало да отговори на въпросите за мирния живот, в чиято организация не се чака триумф.
Включително отговаряйки на хора, които са положителни в боравенето с оръжие. И да дава отговор в условия, когато не е реализирана нито една от „ успехите “, поради които стартира цялата тази случка: Русия не е победена, стопанската система ѝ не е разрушена, Украйна не е призната в НАТО и Европейски Съюз, а и няма да бъде призната в обозримо бъдеще - до момента в който спорът не бъде изгладен, а не просто замразен - няма да го създадат.
Затова в Киев съвсем всекидневно се приказва, че краткотрайно помирение, прекратяване на военните дейности, новите Мински съглашения са безусловно недопустим вид, който Украйна няма да одобри. Украйна обаче е витално подвластна от финансовата и военна поддръжка на Запада, която се дава от Съединени американски щати. Западът знае това и в последно време съмнително постоянно го припомня на Киев. Изглежда в действителност приготвят украинците за концепцията, че ще би трябвало да смекчат упоритостите си.
И в случай че Зеленски не желае да смекчи упоритостите си, би трябвало да помни, че загубата на поддръжка от Запада е пагубна и персонално за него. Ще бъде раздран от своите.
Вярно, остава още една незнайна - ще се съгласи ли Русия с американския проект, съгласно който и двете страни в спора не признават алената линия между тях за държавна, само че не я пресичат с войски? Това е отворен въпрос, само че в Съединени американски щати евентуално се основава на няколко явни условия.
Първо, Русия не отхвърля мирни договаряния, Украйна се отдръпна от тях по гледище на Запада. Тоест Москва най-малко е подготвена за разговор.
Второ, обединението от страни, които ще упорстват за помирение, може да бъде доста по-голяма от западната коалиция, която финансира военните дейности от Украйна. Подобна политика наподобява цинична и рискова за мнозина, само че американският вид със заледяване може да бъде подсилен от Бразилия, Индия, Китай и други сътрудници на Русия. Всъщност те към този момент го поддържат, просто не го свързват с американския проект.
Трето, Западът има доста пространство за отстъпки, това пространство са глобите. Някои от тях могат да бъдат отслабени или даже анулирани, да вземем за пример тези, които са прекомерно нездравословни за Европа, само че не въздействат към дълготрайните ползи на Съединени американски щати (тоест не във връзка с петрола или газа). Всичко това е предмет на обособени договаряния, по време на които проектът за заледяване ще бъде натрапен на Москва. Но той изхожда от американските ползи, а не от съветските. Всъщност е написан от Байдън и за Байдън.
В случай на такова помирение Западът ще може да харчи по-малко за Украйна и в това време да претендира за лаврите на миротворец, до момента в който в този момент е по-вероятно да претендира за статут на една от страните в спора и подбудител на международна война.
В същото време политиката на дълготрайно намаляване на Русия посредством разнообразни типове ембарго ще продължи, както и поддръжката за Киев, само че в по-малки размери. Ще продължи, тъй че ВСУ да имат ново съоръжение, стандарти на НАТО във войските, подготвени екипажи за Ф-16 и самите Ф16. Всичко това дружно – още един „ пестник “ за удар по Руската федерация, може би след години, може би след десетилетия, само че ще се стовари, когато тя наподобява задоволително слаба.
Русия е минала през доста. Периодите на подсилване на стопанската система отстъпват място на рецесии, а политическата непоклатимост на разтърсвания. И двете, в разнообразни пропорции, могат да се трансфорат в „ прозорец на опциите “ за подготвените и преоборудвани ВСУ, в който те ще се опитат да се вметнат след пет, 10, двадесет години.
Не позволявайте на ядосаната ехидна да ближе раните си, издърпайте жилото ѝ до дъно. Такава ловкост не съществува в китайската военна просвета, само че те формулират нещо сходно и в редица случаи водят тъкмо до това: официално мирната самодейност в действителност е още веднъж боен трик, който ще даде на врага опция за нов удар.
И казано просто, без метафори: в Америка не могат да основат подобен проект, който да изхожда от ползите на Русия. Между другото, те не могат да създадат нищо, което да изхожда от същинските ползи на Украйна, само че това е друга история – това е част от тактиката на войната до последния украинец, където интервалите на ескалация могат да бъдат сменени от интервали на наложително заледяване.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Противно на изказванията, че „ поддръжката за Украйна ще продължи толкоз дълго, колкото е належащо “, администрацията на Джо Байдън работи върху сюжет за заледяване на военната част от спора за години, евентуално десетилетия, както се случи на Корейския полуостров. Враговете там си останаха врагове, не се признават, системите им са антагонистични, водачите държат ръцете си върху аления бутон (в случая на КНДР ядрен), само че оръдията стрелят единствено по време на учения.
Това оповестява американското издание “Политико ”, базирайки се, както нормално, на " осведомени източници ". Отдавна нямаме доверие в медиите в Съединени американски щати по въпроси, свързани с Русия и Украйна, само че това съответно издание се отличава с уравновесена позиция и релативно надеждни източници, с каквито разполага доста, защото работи най-вече в локалната среда - във Вашингтон. Какъвто и да е казусът,, публикуването на проекта “А-ла Корея ” е обречено на абсурден триумф.
Първо, това съществено опонира на формалната позиция на американските управляващи. Второ, и най-важното, той дава на скептиците от дълго време издирван отговор на въпроса „ ами в случай че не? “ Ами в случай че по този начин нареченото контранастъпление на ВСУ се провали, макар всичките многомилиардни разноски за него? В момента това е главният и сякаш единственият залог на Запада в спора.
В Белия дом освен Байдън дреме - доста експерти работят за него, тъй че би трябвало да има проект при положение, че главният залог се провали, само че в това време да дава отговор на дълготрайните ползи на Съединените щати. Планът, обрисуван от “Политико ”, дава отговор на техните ползи. Освен това (и това е главният мотив в интерес на обстоятелството, че проектът е реален), той дава отговор на действителността, а не се пробва да я отхвърли, както са привикнали да вършат в Киев.
Реалността е, че в обозримо бъдеще може да има единствено едно „ контранастъпление “. В случай на неуспех и заличаване на ударния отряд, основаването на нови " юмруци " ще изисква освен нови десетки милиарди долари и огребване на мобилизационния контингент - украинците. Ще са нужни муниции, оръжия, техници и офицери, а производството и образованието им лишава време.
За настоящия опит всичко, което можеха, като се изключи изтребителите, беше изгребано от складовете на НАТО, в това число (засега) тъй като ВСУ просто нямат подготвени екипажи за тях.
Това не значи, че украинските сили ще бъдат изцяло разрушени. След като са изгубили способността си да нападат, те могат да запазят благоприятни условия за отбрана и дейности от терористичен темперамент. Така че замразяването по линията на бойните дейности ще стане наложително за ВСУ. Така че проектът наподобява реален.
Владимир Зеленски несъмнено няма да се съгласи. Той стартира да построява задушна тирания в Украйна година преди СВО, от този момент той съумя доста в това отношение. Но при положение на преустановяване на военните дейности, той ще би трябвало да отговори на въпросите за мирния живот, в чиято организация не се чака триумф.
Включително отговаряйки на хора, които са положителни в боравенето с оръжие. И да дава отговор в условия, когато не е реализирана нито една от „ успехите “, поради които стартира цялата тази случка: Русия не е победена, стопанската система ѝ не е разрушена, Украйна не е призната в НАТО и Европейски Съюз, а и няма да бъде призната в обозримо бъдеще - до момента в който спорът не бъде изгладен, а не просто замразен - няма да го създадат.
Затова в Киев съвсем всекидневно се приказва, че краткотрайно помирение, прекратяване на военните дейности, новите Мински съглашения са безусловно недопустим вид, който Украйна няма да одобри. Украйна обаче е витално подвластна от финансовата и военна поддръжка на Запада, която се дава от Съединени американски щати. Западът знае това и в последно време съмнително постоянно го припомня на Киев. Изглежда в действителност приготвят украинците за концепцията, че ще би трябвало да смекчат упоритостите си.
И в случай че Зеленски не желае да смекчи упоритостите си, би трябвало да помни, че загубата на поддръжка от Запада е пагубна и персонално за него. Ще бъде раздран от своите.
Вярно, остава още една незнайна - ще се съгласи ли Русия с американския проект, съгласно който и двете страни в спора не признават алената линия между тях за държавна, само че не я пресичат с войски? Това е отворен въпрос, само че в Съединени американски щати евентуално се основава на няколко явни условия.
Първо, Русия не отхвърля мирни договаряния, Украйна се отдръпна от тях по гледище на Запада. Тоест Москва най-малко е подготвена за разговор.
Второ, обединението от страни, които ще упорстват за помирение, може да бъде доста по-голяма от западната коалиция, която финансира военните дейности от Украйна. Подобна политика наподобява цинична и рискова за мнозина, само че американският вид със заледяване може да бъде подсилен от Бразилия, Индия, Китай и други сътрудници на Русия. Всъщност те към този момент го поддържат, просто не го свързват с американския проект.
Трето, Западът има доста пространство за отстъпки, това пространство са глобите. Някои от тях могат да бъдат отслабени или даже анулирани, да вземем за пример тези, които са прекомерно нездравословни за Европа, само че не въздействат към дълготрайните ползи на Съединени американски щати (тоест не във връзка с петрола или газа). Всичко това е предмет на обособени договаряния, по време на които проектът за заледяване ще бъде натрапен на Москва. Но той изхожда от американските ползи, а не от съветските. Всъщност е написан от Байдън и за Байдън.
В случай на такова помирение Западът ще може да харчи по-малко за Украйна и в това време да претендира за лаврите на миротворец, до момента в който в този момент е по-вероятно да претендира за статут на една от страните в спора и подбудител на международна война.
В същото време политиката на дълготрайно намаляване на Русия посредством разнообразни типове ембарго ще продължи, както и поддръжката за Киев, само че в по-малки размери. Ще продължи, тъй че ВСУ да имат ново съоръжение, стандарти на НАТО във войските, подготвени екипажи за Ф-16 и самите Ф16. Всичко това дружно – още един „ пестник “ за удар по Руската федерация, може би след години, може би след десетилетия, само че ще се стовари, когато тя наподобява задоволително слаба.
Русия е минала през доста. Периодите на подсилване на стопанската система отстъпват място на рецесии, а политическата непоклатимост на разтърсвания. И двете, в разнообразни пропорции, могат да се трансфорат в „ прозорец на опциите “ за подготвените и преоборудвани ВСУ, в който те ще се опитат да се вметнат след пет, 10, двадесет години.
Не позволявайте на ядосаната ехидна да ближе раните си, издърпайте жилото ѝ до дъно. Такава ловкост не съществува в китайската военна просвета, само че те формулират нещо сходно и в редица случаи водят тъкмо до това: официално мирната самодейност в действителност е още веднъж боен трик, който ще даде на врага опция за нов удар.
И казано просто, без метафори: в Америка не могат да основат подобен проект, който да изхожда от ползите на Русия. Между другото, те не могат да създадат нищо, което да изхожда от същинските ползи на Украйна, само че това е друга история – това е част от тактиката на войната до последния украинец, където интервалите на ескалация могат да бъдат сменени от интервали на наложително заледяване.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ