Да наказваме ли децата - I част
Вашето малко създание идва в света на хората без разбиране за обществените условности. То не знае какво е морал, какви са нормите на обществото, кое се счита за положително и кое за неприятно. Всички тези правила то би трябвало да научи през своето детство – развой, които назоваваме образование.
Целта е една, само че пътищата доста. Пред вас стои виновната задача да изберете с какви способи да възпитавате вашето дете, а те са доста и разнородни. Но може би най-противоречивият от тях е наказването. Психолозите от дълго време са открили, че неправилните санкции образуват нападателно държание и вместо да изградят детската характерност, могат да я прекършват. Пълното отказване на наказването обаче също може да бъде съдбовно за вярното образование на детето – без родителската суровост, то може да остане вечно захласнато само от своите стремежи.
Наказанието постоянно поражда отрицателни асоциации с физическото принуждение. Причината за това е, че доста неуравновесени родители изливат яда си върху своите деца под прикритието, че ги санкционират за някакво нарушение. Виновни обаче са само възрастните – за това, че не умеят да се управляват и злоупотребяват с надмощието си. В този случай за образование въобще не би могло да се приказва.
Но даже да не бъде наложено в припадък на гняв, физическото наказване има подозрителен образователен резултат. То се основава само на страха от болката и не образува умишлено държание у детето. А отрицателните последици могат да бъдат освен физически. Далеч по-фатални са психическите контузии. Възможно е да се прекърши волята на детето и то да се трансформира в безхарактерна персона, неспособна да взема независими решения. Или пък тъкмо противоположното – когато порасне да позволява всичките си проблеми посредством побои и принуждение над другите, копирайки държанието, на което е било жертва. Физическото наказване тласка детето точно към това, против което е било наложено. Иначе казано, набиваните със мощ позитивни полезности основават в детето блян към негативните – това е метод, по който то показва митинга си.
Има и други санкции, които са мощно травматични за вашето дете и негативните последици от тях надалеч надминават възпитателната изгода. Изпращането му в ъгъла, отхвърли да разговаряте с него, надяването на маска на равнодушие, затварянето в друга стая или изгонването на открито, жестоките думи, че не го обичате... Макар и разнородни, всички те водят към едно – че го лишавате от вашата обич. А за него това значи цялостна самотност и безпомощност, тъй като за него вие сте целия свят. В тези моменти душата на дребното създание се изпълва с неизразим боязън и смут.
Най-безобидни наподобяват наказванията, които лишават детето от някакво наслаждение – да вземем за пример гледането на филм, визитата на зоопарка или обичаната играчка. Те несъмнено, също водят до доста сълзи, само че не го лишават от вашата любов. Единствено лимитират осъществяването на неговото предпочитание, отлагайки го досега, когато детето най-сетне „ ще стартира да се държи добре и да слуша мама и баща ”.
И в този случай обаче възпитателният резултат е подозрителен. Вместо да разбере вярно защо е наложено наказването, детето се ядосва и наскърбява. Още повече, че евентуално от дълго време сте дали обещание това развлечение и то с боязън го е очаквало, а в този момент се отмятате. Като реакция на тази неправда, то може вечно да загуби интерес към обичаното си занятие или да притаи сериозна засегнатост към вас.
Продължава:
Да наказваме ли децата - II част
Целта е една, само че пътищата доста. Пред вас стои виновната задача да изберете с какви способи да възпитавате вашето дете, а те са доста и разнородни. Но може би най-противоречивият от тях е наказването. Психолозите от дълго време са открили, че неправилните санкции образуват нападателно държание и вместо да изградят детската характерност, могат да я прекършват. Пълното отказване на наказването обаче също може да бъде съдбовно за вярното образование на детето – без родителската суровост, то може да остане вечно захласнато само от своите стремежи.
Наказанието постоянно поражда отрицателни асоциации с физическото принуждение. Причината за това е, че доста неуравновесени родители изливат яда си върху своите деца под прикритието, че ги санкционират за някакво нарушение. Виновни обаче са само възрастните – за това, че не умеят да се управляват и злоупотребяват с надмощието си. В този случай за образование въобще не би могло да се приказва.
Но даже да не бъде наложено в припадък на гняв, физическото наказване има подозрителен образователен резултат. То се основава само на страха от болката и не образува умишлено държание у детето. А отрицателните последици могат да бъдат освен физически. Далеч по-фатални са психическите контузии. Възможно е да се прекърши волята на детето и то да се трансформира в безхарактерна персона, неспособна да взема независими решения. Или пък тъкмо противоположното – когато порасне да позволява всичките си проблеми посредством побои и принуждение над другите, копирайки държанието, на което е било жертва. Физическото наказване тласка детето точно към това, против което е било наложено. Иначе казано, набиваните със мощ позитивни полезности основават в детето блян към негативните – това е метод, по който то показва митинга си.
Има и други санкции, които са мощно травматични за вашето дете и негативните последици от тях надалеч надминават възпитателната изгода. Изпращането му в ъгъла, отхвърли да разговаряте с него, надяването на маска на равнодушие, затварянето в друга стая или изгонването на открито, жестоките думи, че не го обичате... Макар и разнородни, всички те водят към едно – че го лишавате от вашата обич. А за него това значи цялостна самотност и безпомощност, тъй като за него вие сте целия свят. В тези моменти душата на дребното създание се изпълва с неизразим боязън и смут. Най-безобидни наподобяват наказванията, които лишават детето от някакво наслаждение – да вземем за пример гледането на филм, визитата на зоопарка или обичаната играчка. Те несъмнено, също водят до доста сълзи, само че не го лишават от вашата любов. Единствено лимитират осъществяването на неговото предпочитание, отлагайки го досега, когато детето най-сетне „ ще стартира да се държи добре и да слуша мама и баща ”.
И в този случай обаче възпитателният резултат е подозрителен. Вместо да разбере вярно защо е наложено наказването, детето се ядосва и наскърбява. Още повече, че евентуално от дълго време сте дали обещание това развлечение и то с боязън го е очаквало, а в този момент се отмятате. Като реакция на тази неправда, то може вечно да загуби интерес към обичаното си занятие или да притаи сериозна засегнатост към вас.
Продължава:
Да наказваме ли децата - II част Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ