Вървя по прясно ремонтираната улица Беласица, която представляваше сбирщина от

Вървя по прясно ремонтираната улица Беласица, която представляваше пасмина от криви павета и изтърбушени тротоари и си мисля:: „ Варненци сме особена порода хора. Когато срещна мой прочут и го попитам: “Как си? “, най-често получавам отговор „ Горе-долу. “ Зад това „ почти “ се крие желанието му да не ми каже по какъв начин е в действителност. Варненци пазим персоналния си живот, само че обичаме да обсъждаме персоналния живот и материалните придобивки на богатите. „ Ей, Марешки каква кола кара! Вичо в каква къща живее и какво Ламборджини си е купил! Узунов не си знае парите! “ са реплики, които издават желанието на варненеца да измести фокуса от себе си и да го насочи, дружно с доза злоба към съумелите. Варненци сме издигнали в фетиш материалният интерес. От Варна гражданска война няма да стартира, само че през 2013 година, когато сметките за ток фрапантно скочиха 70 000 варненци излязохме на митинг. Който прерастна в възмущение против ръководството на Кирил Йорданов и нездравословното въздействие на ТИМ в съдбините на града. Протестът не докара до събаряне на сметките за ток, само че смъкна Кирил Йорданов. ТИМ продължиха да имат предходното въздействие, без да създадат нищо потребно за града.
Кмет стана Иван Портних. С поддръжката на държавните управления на Борисов и локални средства, той и екипът му съумяха да реновират напълно основни булеварди и улици във Варна, ремонтираха тротоари, детски площадки, Спортна зала, Юнашкия салон, Ларгото, бул. Левски, вкараха Синята зона. И във варненци се отключи дълго стаявана ненавист, само че с неверен получател. Вместо да потърсят сметка от Кирил Йорданов какво свърши за 13 години, част от тях започнаха да се заяждат с Портних за всяка крива плочка и незапълнена фуга.
Каква подигравка! Караш колата си по прясно ремонтирана улица или вървиш по нов тротоар, а в интернет ругаеш Иван Портних?! Не чакаш цяла нощ, с цел да запишеш детето си на детска градина, то играе на хубава площадка, ти ругаеш Портних! Това е логиката на психиката на част от варненци – постоянно недоволни, без да регистрират действителността! А тя е, че община Варна не печата пари и не може да ремонтира всяка уличка и разрушен тротоар. Когато 20 години градът е оставен на автопилот не може Портних с вълшебна пръчка да го оправи! Както и не може да убеди „ Мерецедес “ да отворят цех във Варна, тъй като нямаме квалифицирана работна ръка. Няма и да имаме скоро – положителните специалсти бягат от Варна със скоростта на светлината. Странно в действителност, само че:

Защо никой не ругае ТИМ, че 16 години не могат да построят стадион Варна и ни баламостват с нови и нови периоди?
Защо никой не ругае Благомир Коцев, че поради ресторанта си „ Хоризонт “ желае да има коли в Морската градина?
Защо никой не ругае Марешки, че искаше да купи апетитни имоти в болница „ Св.Анна “ и Морската градина?

Далеч съм от мисълта, че ръководството на Иван Портних е идеално. Администрацията му е раздута и незадоволително ефикасна, липсва концепция за градско обмисляне – строи се съвсем безотговорно, събориха се къщи – знаци на Варна, сметоизвозващите компании не си правят добре работата, години наред стояха бараките на „ Лафка “. Мога да изреждам още, само че на фона на свършеното, неуредиците са по-малко.
А на тези, които продължавата да ругаят Портних, до момента в който вървят по нов тротоар или карат кола по ремонтирана улица поисквам да тушират отрицателното си мислене и да видят хубавото! Знам, че да недоволстваш е по-лесно, само че в никакъв случай не е късно да погледнем света през други очи.

Иво Югов