Как слънцето ни спаси от това денят да е 65 часа
Въртенето на Земята последователно се забавя с помощта на взаимоотношението с Луната. Но преди 2 милиарда години е имало пауза в това закъснение, която е траяла към 1 милиард години.
От епохи физиците знаят, че Луната се отдалечава от Земята и това предизвиква закъснение на въртенето на планетата ни, което прави деня по-дълъг. Неотдавна геолозите откриха доказателства, които ни разрешават да измерим дължината на деня в няколко момента от историята, разкривайки какъв брой тъкмо огромно е било това закъснение.
Скоростта на изменение не е константна големина, а се е трансформирала, в това число и във към този момент упоменатата дълга пауза. Преди месец в публикация бяха показани оценки за интервала, през който това се е случило, и бяха обяснени аргументите за него. Друг екип в без значение проучване стига до много сходни изводи за аргументите, макар че той дефинират времето малко по-различно. В новата си публикация обаче те стигат по-далеч и пресмятат какъв брой дълъг би бил денят през днешния ден, в случай че забавянето не беше намаляло.
Обяснението, което оферират и двата екипа, е, че Слънцето форсира въртенето на Земята, вместо да го забавя. През по-голямата част от историята на планетата ни тази мощ е била доста по-малка от тази на Луната, тъй че чистият резултат е бил въртенето да се забави съвсем толкоз, колкото единствено под въздействието на Луната. Въпреки това през интервала, който геолозите назовават „ скучния милиард “, силата на Слънцето е била почти задоволителна, с цел да балансира тази на Луната.
Луната основава приливна подутина в океаните и, в по-малка степен, в атмосферата, а приливите и отливите основават търкане с дъното. Луната също по този начин дърпа издутината, която е повдигнала, и защото спътникът ни изостава от въртенето на планетата, двата резултата основават противодействие – което точно забавя въртенето на Земята.
„ Слънчевата светлина също провокира атмосферен прилив със същия вид издутини “, споделя създателят на проучването професор Норман Мъри от Университета в Торонто в изказване. „ Гравитацията на Слънцето притегля тези атмосферни издутини, създавайки въртящ миг върху Земята. Но вместо да забави въртенето на Земята като Луната, то го форсира. “ Луната се движи зад издутината, като я дърпа обратно, до момента в който въртенето на Земята кара Слънцето да наподобява, че се движи напред, като я дърпа напред.
Преди 1 милиард години атмосферата е била по-топла и формирана от разнообразни газове. Съществували са и така наречен лични вибрации (трептения, дължащи се на вътрешни за една система сили) в атмосферната система, които са на половина по-дълги от деня. Всички тези неща са увеличавали силата на Слънцето, до момента в който по-краткият ден по това време е пречел на трептенията на лунните приливи и отливи.
„ Все едно да буташ дете на люлка “ – сподели Мъри. „ Ако тласъкът ви и интервалът на люлката не са в синхрон, то няма да се издигне доста високо. Но в случай че те са в синхрон и вие бутате тъкмо когато люлката стопира в единия завършек на придвижването си, бутането ще усили инерцията ѝ и тя ще се издигне по-нагоре и по-нагоре. “ Бутането на тъкмо кратно на естествения резонанс на системата също работи, както се случи, когато земната атмосфера имаше резонанс от 10 часа, а продължителността на деня беше 20 часа.
В подобен случай дните щяха да са доста по-горещи, а нощите – доста по-студени. Колкото и отлично нещо да е еволюцията, подозрително е, че доста типове биха могли да се оправят с такива диви температурни съмнения. Животът на Земята може и да не е напълно никакъв, само че евентуално щеше да е доста по-слабо публикуван.
Макар надалеч да не е най-неотложният или най-важният резултат от провокираното от индивида стопляне, Мъри отбелязва, че ние самите също напълно леко променяме продължителността на деня. „ Тъй като покачваме температурата на Земята с световното стопляне, ние също по този начин вършим резонансната периодичност по-висока – отдалечаваме атмосферата си от резонанса “, споделя той. „ В резултат на това въртящият миг от Слънцето е по-малък и затова продължителността на деня ще се усили по-рано, в сравнение с би се случило в противоположен случай. “
Разбира се, с цел да създадем повече от няколко милисекунди разлика, ще би трябвало да пържим планетата в продължение на хиляди години. Толкова мощно нагряване съвсем несъмнено е несъвместимо с оцеляването на човешката цивилизация, чийто колапс пък би довел до прекъсване на измененията.
