***Върни ми, Господи, човекадори да е стар, уморен, побелял,върни ми

***

Върни ми, Господи, индивида
даже да е остарял, изтощен, прошарен,
върни ми го оня, който е създавал
и вероятно със дух е живял.
Залети сме с логаритмувана мръсотия,
изражда се нашият век,
препускаме зомбирани,
крещим:
Животът стана лек,
животът е по-лек.
И върху пори на земята
растем като паразити,
чакаме робот стоманен да ни вразуми.
Прости, човечество, в илюзия сме,
не търсим робството духовното да размени.
Върни ми, Господи, индивида,
що смисъл влага в далечната фантазия,
що песента запява, щом изиска,
що знае що е независимост.