5000 лв. са нужни, за да бъде издадена книгата Десета бригада леки ударни сили от Военния флот на България
Варна. Вече е готово допълненото и разширено издание на сборника, отдаден на Десета бригада леки ударни сили от Военния флот на България. Това съобщи за Радио “Фокус ” – Варна о.з. капитан I сан Кунчо Узунов, член на Инициативния комитет, заел се с не леката задача да издаде бутиковия алманах. За да бъде издадена книгата отдадена на Десета бригата обаче са нужни 5000 лева, които са непостижими за основателите на книгата.
Кап. Узунов съобщи, че тази книга пази в себе си паметта на достойните хора служли в Десета бригада.
“Нашата цел е да съхраним сборника „ На военен курс “ – публикуван по отношение на 30-ата годишнина на бригадата, като го допълним с материали, отразяващи интервала до ликвидирането ѝ през 2012 година, и дадем опция повече хора да го имат.
Успоредно с това желаеме да поощрим желанието на всеки служил или работил в бригадата със свои мемоари да опише за съответни събития, прекарвания, персони, да могат да се покажат действителните хора, които освен продължиха традициите на първите български катерници, само че и сътвориха елитно корабно съединяване – горделивост на Военноморския флот на България. ”, сподели още кап. Узунов
В процеса на подготовката на второто, разширено издание, са изключени всевъзможни търговски ползи. Доколкото то съставлява дружно с първото издание „ На военен курс “ предмет на интелектуална благосъстоятелност, се счита, че новият алманах би трябвало да принадлежи на съюз, клуб или друга форма на организационно обединяване на днешните, а надяваме се и на бъдещите катерници, уверени, че нуждата от съществуването на леки ударни сили във военния флот на България рано или късно ще бъде осъзната и те ще бъдат възродени.
Изказваме своята признателност към всички възприели тези цели и оказали помощ, съгласно опциите си, за тяхното осъществяване, допълват създателите на книгата.
От предприемчив комитет:
о.з. капитан I сан Кунчо Узунов,
о.з. капитан II сан Станчо Станчев
о.з. капитан I сан Велин Куртев
Всеки, който има опция и предпочитание да помогне с финансова поддръжка за издаването на книгата може да го направи на тази банкова сметка:
BIG RZBBBGSF
IBAN СМЕТКА: BG91RZBB91551014190567
История и развиване на леките ударни сили от военният
флот на България
1884 година е начало на леките ударни сили. От Русия са получени два катера /Черепаха и Бьiчок /.
През 1904 година български представители, водени от капитан I сан Пол Пишон /французин на българска служба/, подписват контракт с френската компания “Шнайдер и Сие " за направата на три еднотипни миноносеца На 24 февруари 1904 година е подписан контракта за построяването им с тонаж от по 97 тона. Започва подготовката за докарването им с кораби на части.
На 5 август 1907 година – хелингът във база Варна е приключен и стартира подготовката за втурване на торпедоносците на вода. На 23 август 1907 година е осъществено и освещаването на първите три торпедоносеца – „ Дръзки “, Смели “ и „ Храбри “.
На 30 август 1907 година с кораби са докарани на части идната партида от три торпедоносеца На 29 октомври 1907 година - монтажът им стартира с присъединяване на група българи под управлението на инж. Иван Родев и майстора Георги Асенов. Септември 1908 година торпедоносците са подготвени и получават имената – „ Шумний “, „ Летящи “ и „ Строги “.
През 1920 година, след подписването на Ньойския контракт, катерите са върнати на България и предадени на новосъздадената Морска полицейска работа с изискване да се снеме от тях торпедното въоръжение. Отново настъпват мрачни времена за торпедните катери.
През 1938 година стартира договарянето за доставка на 5 броя торпедни катери „ Люрсен “, а третият катер е доставен през 1941 година По време на Втората международна война катерите вид “Люрсен ” са употребявани за патрулна и конвойна работа. Остават на работа във военният флот до 1955 година
През 1941 година се прави метаморфоза на ВМФ. Новото му име е Морски войски. Командването е несъмнено да бъде в София. Формирани са и три флота.
Първи флот - Черноморски с щаб във Варна, с два полудивизиона.
Втори флот - Дунавски с щаб в Русе
Трети флот - Беломорски с щаб в Кавала
Съществена смяна в торпедните катери настава след края на Втората международна война.
Парижкият контракт от 10.02.1947 година е подписан от България и 12-те страни, които са в състояние на война с нея.
На 25 август 1947 година е утвърден от VІ Велико национално заседание и на 15 септември 1947 година влиза в действие.
През септември 1947 година без значение от контракта при строга секретност се набира екипаж група “А “ за торпедни катери ТМ-200. И стартира тяхната подготовка. / 1950 г до 1957 година /
На 30 юни 1957 година е вдигнат българският Военноморски байрак. Осемте катера са основани във Варна.
От 1958 година до 1959 година катерите са пребазирани в Балчик.
През есента на 1964 година дивизиона още веднъж е признат в състава на Военноморския флот.
До 1970 година дивизиона прави дейна бойна подготовка. Участва в разнообразни учения освен в български води, а и в Румъния.
1970 година е решаваща за обновяването на флота с нова бойна техника за леките ударни сили.
1972 година ще остане знаменателна с първата ракетна пукотевица във ВМФ от рка 23 с пълководец капитан Станко Станков
През 1979 година от капитан Кунчо Узунов благодарение на ВММ е положено началото на основаването на музей, в региона на Бригадата на леките ударни сили.
През 2005 година базата в Созопол закрита, а от август 2012 година изведени от строя на Военноморски сили.
Десислава ВАСИЛЕВА
Кап. Узунов съобщи, че тази книга пази в себе си паметта на достойните хора служли в Десета бригада.
“Нашата цел е да съхраним сборника „ На военен курс “ – публикуван по отношение на 30-ата годишнина на бригадата, като го допълним с материали, отразяващи интервала до ликвидирането ѝ през 2012 година, и дадем опция повече хора да го имат.
Успоредно с това желаеме да поощрим желанието на всеки служил или работил в бригадата със свои мемоари да опише за съответни събития, прекарвания, персони, да могат да се покажат действителните хора, които освен продължиха традициите на първите български катерници, само че и сътвориха елитно корабно съединяване – горделивост на Военноморския флот на България. ”, сподели още кап. Узунов
В процеса на подготовката на второто, разширено издание, са изключени всевъзможни търговски ползи. Доколкото то съставлява дружно с първото издание „ На военен курс “ предмет на интелектуална благосъстоятелност, се счита, че новият алманах би трябвало да принадлежи на съюз, клуб или друга форма на организационно обединяване на днешните, а надяваме се и на бъдещите катерници, уверени, че нуждата от съществуването на леки ударни сили във военния флот на България рано или късно ще бъде осъзната и те ще бъдат възродени.
Изказваме своята признателност към всички възприели тези цели и оказали помощ, съгласно опциите си, за тяхното осъществяване, допълват създателите на книгата.
От предприемчив комитет:
о.з. капитан I сан Кунчо Узунов,
о.з. капитан II сан Станчо Станчев
о.з. капитан I сан Велин Куртев
Всеки, който има опция и предпочитание да помогне с финансова поддръжка за издаването на книгата може да го направи на тази банкова сметка:
BIG RZBBBGSF
IBAN СМЕТКА: BG91RZBB91551014190567
История и развиване на леките ударни сили от военният
флот на България
1884 година е начало на леките ударни сили. От Русия са получени два катера /Черепаха и Бьiчок /.
През 1904 година български представители, водени от капитан I сан Пол Пишон /французин на българска служба/, подписват контракт с френската компания “Шнайдер и Сие " за направата на три еднотипни миноносеца На 24 февруари 1904 година е подписан контракта за построяването им с тонаж от по 97 тона. Започва подготовката за докарването им с кораби на части.
На 5 август 1907 година – хелингът във база Варна е приключен и стартира подготовката за втурване на торпедоносците на вода. На 23 август 1907 година е осъществено и освещаването на първите три торпедоносеца – „ Дръзки “, Смели “ и „ Храбри “.
На 30 август 1907 година с кораби са докарани на части идната партида от три торпедоносеца На 29 октомври 1907 година - монтажът им стартира с присъединяване на група българи под управлението на инж. Иван Родев и майстора Георги Асенов. Септември 1908 година торпедоносците са подготвени и получават имената – „ Шумний “, „ Летящи “ и „ Строги “.
През 1920 година, след подписването на Ньойския контракт, катерите са върнати на България и предадени на новосъздадената Морска полицейска работа с изискване да се снеме от тях торпедното въоръжение. Отново настъпват мрачни времена за торпедните катери.
През 1938 година стартира договарянето за доставка на 5 броя торпедни катери „ Люрсен “, а третият катер е доставен през 1941 година По време на Втората международна война катерите вид “Люрсен ” са употребявани за патрулна и конвойна работа. Остават на работа във военният флот до 1955 година
През 1941 година се прави метаморфоза на ВМФ. Новото му име е Морски войски. Командването е несъмнено да бъде в София. Формирани са и три флота.
Първи флот - Черноморски с щаб във Варна, с два полудивизиона.
Втори флот - Дунавски с щаб в Русе
Трети флот - Беломорски с щаб в Кавала
Съществена смяна в торпедните катери настава след края на Втората международна война.
Парижкият контракт от 10.02.1947 година е подписан от България и 12-те страни, които са в състояние на война с нея.
На 25 август 1947 година е утвърден от VІ Велико национално заседание и на 15 септември 1947 година влиза в действие.
През септември 1947 година без значение от контракта при строга секретност се набира екипаж група “А “ за торпедни катери ТМ-200. И стартира тяхната подготовка. / 1950 г до 1957 година /
На 30 юни 1957 година е вдигнат българският Военноморски байрак. Осемте катера са основани във Варна.
От 1958 година до 1959 година катерите са пребазирани в Балчик.
През есента на 1964 година дивизиона още веднъж е признат в състава на Военноморския флот.
До 1970 година дивизиона прави дейна бойна подготовка. Участва в разнообразни учения освен в български води, а и в Румъния.
1970 година е решаваща за обновяването на флота с нова бойна техника за леките ударни сили.
1972 година ще остане знаменателна с първата ракетна пукотевица във ВМФ от рка 23 с пълководец капитан Станко Станков
През 1979 година от капитан Кунчо Узунов благодарение на ВММ е положено началото на основаването на музей, в региона на Бригадата на леките ударни сили.
През 2005 година базата в Созопол закрита, а от август 2012 година изведени от строя на Военноморски сили.
Десислава ВАСИЛЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ