Варна. На 25 май 1916 г. се отбелязва началото на

Варна. На 25 май 1916 година се отбелязва началото на българското подводно корабоплаване, оповестиха от Военноморски музей – Варна . В началото на ХХ век военната промишленост към този момент усвоява новият вид кораби – подводниците, а флотовете по света ги внедряват един след различен. Оферти от огромни производители идват и в България, а капитан-лейтенант Рашко Серафимов става първият български офицер, подготвен за подводничар. В самото навечерие на Първата международна война, през 1914 година Щабът на флота приема план за морска защита, който планува и доставка на подводници. Проектът се осъществя, въпреки и в по-малки мащаби, през 1916 година

Началото на подводното корабоплаване в България е сложено с приемането от нашия флот на основаната във Варна немска подводница УБ-I-8.

Церемонията по повдигането на българския военноморски байрак става на 25 май 1916 година, в пристанището на двореца Евксиноград. За пълководец на подводницата е назначен лейтенант Никола Тодоров. Така по време на Първата международна война, България става една от дребното страни в света, притежаваща собствен подводен флот.

Договорена е доставката и на втора подводница, която не се осъществя, защото плануванаъа за българския флот УБ-I-7 през октомври 1916 година не се завръща от военен поход като умира дружно с целия екипаж.

Първата подводница в състава на българските Военноморски сили е създадена в Германия, от серията UB-I. Тя принадлежи към вида дребни крайбрежни подводни лодки, съгласно означенията в немския военноморски флот. В българския флот е зачислена под названието UB-18, като в документите e определян и като Подводник № 18.

Тактико-техническите данни на UB-18 са: дължина 28.1 м; ширина 3.15 м; прегазване 3.03 м. Водоизместване: подводно 142 т., надводно 128 т. Скорост: над вода до 6 възла, под вода - 5.3 възла. Район на корабоплаване – 1650 морски благи при ниска скорост. Разполага с два носови торпедни апарата – 450 мм, едно 47 мм оръдие и една 8 мм картечница. Щатният екипаж е 17 души. По време на късата ѝ работа в българския флот оптималната дълбочина, на която се потапя, е 52 м.

По време на Първата международна война UB - 18 прави походи до Кюстенджа (Констанца) на север и до н. Инеада, на юг. През октомври 1916 година прави торпедна офанзива против съветски контраминоносец вид „ Лейтенант Баранов ”, обстрелващ български брегови позиции. След края на войната за победена България притежаването на подводници е неразрешено и UB-18 е отведена от съглашенските управляващи.