Димитър Георгиев ще лежи 25 г. в затвора за убийството на 70-годишна жена от Бяла черква |
Върховният касационен съд остава в действие решението на Апелативния съд - Велико Търново, с което Димитър Георгиев е наказан на 25 година затвор за убийството и изнасилването на 70-годишна жена от Бяла църква. Той ще би трябвало да заплати обезщетение по 100 000 лева на всеки от ищците за претърпени неимуществени вреди.
Случаят е от декември 2018 година Тогава 18-годишният. Тялото е открито в дома на дамата от нейна близка.
Делото е формирано по тъжби на подсъдимия Димитър Георгиев и на частните обвинители и цивилен ищци против решението на Апелативен съд – Велико Търново.
Преди това Окръжният съд във Велико Търново го осъжда на 18 година " отнемане от независимост " за изнасилването и на пожизнен затвор за ликвидиране, осъществено по изключително непосилен за жертвата метод. Определено му е едно общо най-тежко наказване " пожизнен затвор ". Освен това е наказан да заплати на гражданските ищци по 30 000 лева на всеки от тях – обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
С въззивното решение е променена присъдата, като е понижено наказването за обезчестяване от 18 на 15 година затвор, а за осъщественото ликвидиране – от пожизнен затвор на 20 година Определено е едно общо най-тежко наказване от 20 година „ отнемане от независимост “, което е увеличено с 5 година Размерът на компенсациите е повишен на 100 000 лева за всеки от тях.
Във всички касационни тъжби се сочат доводи за очевидна неправда на наложеното наказване.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема жалбите за неоснователни. Искането на частните обвинители за утежняване на наказателно-правното състояние на подсъдимия е безпричинно. В решението на Върховен касационен съд се припомня, че с цел да се наложи наказване " пожизнен затвор " за ликвидиране, законът в наредбата на член 38а, алинея 2 от Наказателен кодекс изисква изключителна тежест на съответното закононарушение, като многочисленост или изключителност, а не просто превес на отегчаващите отговорността условия.
Според висшите съдии е правилен изводът на въззивната инстанция, че закононарушението по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс не може да се характеризира като извънредно тежко. На първо място, изключителната тежест на осъщественото е допустимо да се разкрие посредством съществуването на голям брой квалифициращи условия, каквито в тази ситуация липсват. На последващо място, закононарушението е осъществено при възможен предумисъл.
Апелативният съд законосъобразно е намерил, че задачата на подсъдимия е била реализиране на наложително съвкупление с потърпевшата, а не убийството ú. Притискането на носа и устата, което е довело до остра механична асфикция, вследствие на която е настъпила гибелта на жертвата, е било осъществено за сломяване на съпротивата й. Начинът на осъществяване на закононарушението и обвързваните с него условия не разкриват изключителна тежест. Те обаче съставляват отегчаващи отговорността условия, които следва да се съобразят при установяване на размера на по-лекото по тип наказване, а точно " отнемане от независимост ", показват от Върховен касационен съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема, че възрастта на подсъдимия вярно е регистрирана като смекчаващо виновността събитие. Приносът му за откриване на обективната истина по делото не може да бъде непризнат – още в извършения разпит, директно след привличането му като обвинен, той е разказал в детайли за случилото се и е признал, че е причинител на закононарушението. В хода на целия углавен развой подсъдимият е заявявал, че съжалява за стореното.
Според Върховен касационен съд е неоснователна и претенцията на подсъдимия за понижаване на размера на наложеното му наказване за осъщественото ликвидиране. Посочените смекчаващи отговорността условия са били съобразени при отмерване на това наказване.
Върховните съдии са безапелационни, че наказване от 25 година " отнемане от независимост " е задоволително да интервенира върху подсъдимия за неговото коригиране и превъзпитание, да сътвори справедливи условия, които да лишават опцията му да извърши нови закононарушения, а и да реализира психическо влияние върху други неустойчиви членове на обществото.
Случаят е от декември 2018 година Тогава 18-годишният. Тялото е открито в дома на дамата от нейна близка.
Делото е формирано по тъжби на подсъдимия Димитър Георгиев и на частните обвинители и цивилен ищци против решението на Апелативен съд – Велико Търново.
Преди това Окръжният съд във Велико Търново го осъжда на 18 година " отнемане от независимост " за изнасилването и на пожизнен затвор за ликвидиране, осъществено по изключително непосилен за жертвата метод. Определено му е едно общо най-тежко наказване " пожизнен затвор ". Освен това е наказан да заплати на гражданските ищци по 30 000 лева на всеки от тях – обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
С въззивното решение е променена присъдата, като е понижено наказването за обезчестяване от 18 на 15 година затвор, а за осъщественото ликвидиране – от пожизнен затвор на 20 година Определено е едно общо най-тежко наказване от 20 година „ отнемане от независимост “, което е увеличено с 5 година Размерът на компенсациите е повишен на 100 000 лева за всеки от тях.
Във всички касационни тъжби се сочат доводи за очевидна неправда на наложеното наказване.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема жалбите за неоснователни. Искането на частните обвинители за утежняване на наказателно-правното състояние на подсъдимия е безпричинно. В решението на Върховен касационен съд се припомня, че с цел да се наложи наказване " пожизнен затвор " за ликвидиране, законът в наредбата на член 38а, алинея 2 от Наказателен кодекс изисква изключителна тежест на съответното закононарушение, като многочисленост или изключителност, а не просто превес на отегчаващите отговорността условия.
Според висшите съдии е правилен изводът на въззивната инстанция, че закононарушението по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс не може да се характеризира като извънредно тежко. На първо място, изключителната тежест на осъщественото е допустимо да се разкрие посредством съществуването на голям брой квалифициращи условия, каквито в тази ситуация липсват. На последващо място, закононарушението е осъществено при възможен предумисъл.
Апелативният съд законосъобразно е намерил, че задачата на подсъдимия е била реализиране на наложително съвкупление с потърпевшата, а не убийството ú. Притискането на носа и устата, което е довело до остра механична асфикция, вследствие на която е настъпила гибелта на жертвата, е било осъществено за сломяване на съпротивата й. Начинът на осъществяване на закононарушението и обвързваните с него условия не разкриват изключителна тежест. Те обаче съставляват отегчаващи отговорността условия, които следва да се съобразят при установяване на размера на по-лекото по тип наказване, а точно " отнемане от независимост ", показват от Върховен касационен съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема, че възрастта на подсъдимия вярно е регистрирана като смекчаващо виновността събитие. Приносът му за откриване на обективната истина по делото не може да бъде непризнат – още в извършения разпит, директно след привличането му като обвинен, той е разказал в детайли за случилото се и е признал, че е причинител на закононарушението. В хода на целия углавен развой подсъдимият е заявявал, че съжалява за стореното.
Според Върховен касационен съд е неоснователна и претенцията на подсъдимия за понижаване на размера на наложеното му наказване за осъщественото ликвидиране. Посочените смекчаващи отговорността условия са били съобразени при отмерване на това наказване.
Върховните съдии са безапелационни, че наказване от 25 година " отнемане от независимост " е задоволително да интервенира върху подсъдимия за неговото коригиране и превъзпитание, да сътвори справедливи условия, които да лишават опцията му да извърши нови закононарушения, а и да реализира психическо влияние върху други неустойчиви членове на обществото.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ